Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр.С. 02.06.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 526/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба подадена от М. С. А. и Б. Ж. А., действащи чрез адв. Ц. Ц. от АК - П. против въззивно решение № 625/20.11.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 551/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 994/24.09.2010 г. по въпроса дали може ли да се установи размера на имуществена вреда за деликт по предположение и за бъдещ период. Съставът на Върховния касационен съд приема следното тълкуване: По естеството си обезщетението за периода на вече настъпилите имуществени вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които със сигурност ще настъпят в бъдеще време, касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. Следователно, не става реч за евентуален бъдещ правен спор, поради което и няма пречка обезщетението за настъпилите до подаване на исковата молба и след това еднородни увреждания, да бъде претендирано по исков път. Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила решението период, се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му. Вредите, макар и за бъдеще време, не се предполагат, а следва да бъдат установени и няма пречка това да бъде сторено, когато се касае и за увреждания, които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия. Възможно е във времето, с оглед промяна в обстоятелствата, някои от тях да отпаднат /като вид/ или да се прибавят нови, както и да се промени размера на имуществената вреда /напр. поради промяна цената на приеманите медикаменти/. Тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение или за претендиране на ново. По касационните оплаквания: Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация М. Н. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по материалноправни спор, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Въззивният съд е установил, че на 01.05.2004 г. М. Р. е блъсната от малолетния И. Б. А., който кара велосипед по пешеходната алея пред парк „С.” в [населено място]. В резултат Р. пада и счупва лявата раменна става и лявата ключица, удря си главата в стълбите, вследствие на което губи съзнание и е приета по спешност в болница, където лежи в продължение на 12 дни; извършена е животоспасяваща операция за отстраняване на появил се след удара хематом. След операцията е подложена на медикаментозно лечение, което ще продължи до края на живота й. Употребата на лекарствените препарати е необходима, за да се поддържа сегашното й състояние, което да й позволява да се обслужва сама. Съдът е приел, че Р. прави разход от около 100 лв. месечно за медикаменти, съобразно заключението на вещото лице. Тъй като съдебният експерт е посочил, че част от медикаментите се вземат и с оглед възрастта на пострадалата, въззивната инстанция е определила по справедливост обезщетение от 50 лв. месечно за причинените до момента и в бъдеще имуществени вреди за лечение. Осъдил е родителите на И. Б. А. - Б. Ж. А. и М. С. А., двамата от [населено място] да плащат на осн. чл. 48 ЗЗД на М. Н. Р. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане ежемесечно и пожизнено по 50 лв., считано от датата на деликта - 01.05.2004 г., както и законната лихва върху същата сума от същата дата. Правилно съдът е приел за допустимо, а и с оглед данните по делото, за основателно, искането на М. Р. да й бъде присъдено обезщетение, което да покрива месечните й нужди от медикаменти и за времето след подаване на исковата молба, както и след влизане в сила на съдебното решение. В нарушение на съдопроизводтвените правила и при необоснованост в заключенията, което е довело и до противоречие с материалния закон, въззивният съд е определил размера на имуществените увреждания на ищцата. Във въззивното решение няма изложени мотиви какви лекарства съдът е приел, че са предписани след инцидента с оглед лечение на причинените травми. Каква част от тях касаят лечението на причинените счупвания и каква - черепномозъчната травма. От последните има ли такива, които са приемани само за определен период от време и кои са тези, чийто прием е жизненоважен за пострадалата до края на живота й. Настоящата инстанция намира, че лекарствата физиотенс, корвитол и аурорикс са приемани от Р. и преди инцидента, но всички други /с изключение на антивирусната ваксина/, описани в заключенията на съдебните експертизи, са с оглед причиненото на ищцата увреждане. За тях вещите лица са единодушни, че са й жизнено нужни за поддържане на сегашното състояние /дори не и за излекуването й/. Ето защо, за настоящата инстанция, тяхната стойност изцяло се включва в имущественото увреждане на ищцата от деликта и е без значение за този извод обстоятелството, че те „се предписват в други дози и на някои пациенти над 70-75 годишна възраст без мозъчно-съдови увреждания”. В случая, причинната връзка, поради която е установен приема им от Р. /пожизнено/ не е възрастта на пострадалата и общото й здравословно състояние, а именно деликта. Вещото лице изрично е посочило и това, че предписаните й медикаменти - като количество, дози и комбинации, е с оглед именно на нейното състояние, причинено й от деликта. Съобразно заключението на вещото лице Т. И., за месец стойността на приеманите лекарства във връзка само с мозъчносъдовото увреждане е 107 лв. Неправилно поради това окръжният съд по справедливост е намалил на половина сумата нужна за закупуването на тези лекарства. Не е установил, също така, кои са медикаментите са приемани за лечение на счупванията, съответно времето през което е продължила терапията с тях и стойността им. По силата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК в тази част –присъдени по 50 лв. месечно суми, нужни за лечение, считано от датата на увреждането, решението трябва да бъде оставено в сила. Липсва жалба от ищцата Р. и съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя. Дори без включване на приетите лекарства и медицинско лечение на счупванията, тези необходими с оглед причинената черепномозъчна травма са на стойност два пъти над присъдената от въззивната инстанция. В заключение, въззивния съдебен акт в частта на писъдената главница по чл. 48 ЗЗД следва да бъде оставено в сила. Основателна е касационната жалба в частта й срещу решението по чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 86 ЗЗД лихвата се дължи от датата на забава, а при деликта – това е увреждането. При дължимост на обезщетение за периодично настъпили вреди, лихва се дължи от момента на тяхното настъпване, а не от датата на деликта, от който поризтичат. Следователно, при постановяване на решение, с което се присъжда обезщетение на имуществени вреди, лихвата се присъжда от настъпване падежа на всяка отделна вноска при просрочие и в случай на разглежданата хипотеза, съдът приема, че падежа за месечните вноски на сумите, нужни за животоспасяващо и поддържащо лечение, е първо число на месеца, за който се дължи присъдената по чл. 48 ЗЗД сума. В тази част въззивното решение, с което лихвата е присъдена от датата на деликта, следва да бъде отменено и спорът разрешен по указания по-горе начин. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 625/20.11.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 551/2009 г. в частта, с която Б. Ж. А. и М. С. А., двамата от [населено място], [улица] на осн. чл. 48 ЗЗД са осъдени да заплащат на М. Н. Р. обезщетение на имуществени вреди /средства, необходими за медикаментозно лечение/, настъпили от увреждане, причинено на 01.05.2004 г. от непълнолетния им син – И. Б. А., в размер на 50 лв. месечно, считано от 01.05.2004 г. до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му. ОТМЕНЯ същото решение в частта по чл. 86 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Б. Ж. А. и М. С. А., при забава на плащанията на месечните суми от по 50 лв., да заплащат на М. Н. Р., обезщетение в размер на законния лихвен процент върху главницата, считано от първо число на месеца, за който се дължи присъдената по чл. 48 ЗЗД сума. В необжалваната част решението е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: