4 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 18.05.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3927 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Ц. Р. в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. № на К. на ч. с. и., с район на действие района на окръжния съд в гр. Габрово, чрез процесуалния й представител адв. П. Н., против въззивното решение № 78 от 22 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 28 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2015 г., с което е отменено решение № 489 от 28 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 1585 по описа на районния съд в гр. Габрово за 2014 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. Ц. от [населено място] срещу Р. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8278,26 лева и вместо това частният съдебен изпълнител е осъдена да заплати на Ц. сумата като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното задържане на сума, внесена от длъжник по изпълнително дело, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21 юли 2014 г., и в тежест на касатора са определени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 53 от 13 януари 2016 г., поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на въпроса непосочването от страна на взискател по съответно изпълнително дело на титуляра на заявената от него или неговия пълномощник банкова сметка съставлява ли „законова пречка” за превеждане на парични суми по смисъла на чл. 455, ал. 2 ГПК. В обжалваното решение се приема, че действията/ бездействията по задържане на сума по сметката на частния съдебен изпълнител са незаконосъобразни предвид липсата на доказателства за наличие на законови пречки за тяхното изплащане на взискателя – към момента на постъпване на суми на 30 декември 2009 г. и 5 януари 2010 г. не е съществувала законова пречка те да се преведат на взискателя, защото в подадени молби е записано „посочваме” банкова сметка, което ясно посочва титуляра на сметката, след като молбата е подадена от адвокат от името на взискателя по делото, а ако у частния съдебен изпълнител е възникнало съмнение на кого точно да преведе сумите, е следвало да изиска допълнителни данни за това. Съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, изискване за извършване на платежна операция е в случаите, когато доставчикът на платежни услуги на получателя е банка, както е в процесния случай, платецът е необходимо да предостави бизнес идентификационен код на банката (B.) и международен номер на банковата сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на получателя чрез попълването им в платежното нареждане (чл. 12, ал. 2), и освен другите реквизити на платежното нареждане за кредитен превод в левове, да посочи и име (наименование) на получателя на превода (чл. 13, ал. 1, т. 6). Платежното нареждане за кредитен превод се съставя от платеца, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне (чл. 12, ал. 4). Тъй като всички парични суми, които се плащат от длъжника, се внасят по сметката на съдебния изпълнител в банка, но те са на длъжника (докато не бъдат платени на взискателя), и той ще носи последиците от евентуални погрешни плащания или злоупотреби, разпореждащият се със сумите по сметката съдебен изпълнител при издаване на платежни нареждания следва да спазва стриктно изискванията за законосъобразно осъществяване на платежните операции. Законът (чл. 455, ал. 3 ГПК) изрично сочи, че когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. В случаите, когато взискателят е посочил реквизитите на платежната сметка по чл. 12, ал. 2 от Наредбата, но е пропуснал да заяви името на получателя на сметката, законосъобразното осъществяване на работата на съдебния изпълнител налага да се изиска от взискателя да посочи името на притежателя на сметката, без което преводът няма да бъде осъществен, а и тъй като превеждането на депозираните от страна на длъжника суми на неизвестно лице поставя в риск изпълнението именно на взискателя. Предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме за правилно разбирането в последната част на съображенията на въззивния съд. Касационната жалба е неоснователна. По делото е установено, че изпълнителното дело е образувано на 28 октомври 2009 г. по молба на ответника в касационното производство за заплащане от двама търговци на сумата 106845 лева, ведно с лихвите от 17 юли 2008 г. по решение на въззивен съд. С молба от 25 ноември 2009 г., подадена от адв. Г. като процесуален представител на взискателя, се сочи „посочваме следната банкова сметка...., по която да се превеждат в бъдеще събраните по делото суми”. С друга молба от 1 декември 2009 г., отново от процесуалния представител на взискателя, се сочи същата информация за банковата сметка. На 29 декември 2009 г. от длъжника е преведена сумата 7345,95 лева, а на 5 януари 2010 г. – 414,85 лева, но сумите не са преведени на взискателя. Върху вземането, предмет на изпълнителното дело, е наложен запор с обезпечителна заповед от 20 януари 2010 г. по гр.д. № 12/2010 г. по описа на окръжния съд в гр. Хасково за задължение към дружество в размер на 200 хиляди лева, лихви, разноски и такси, получена от частния съдебен изпълнител на 22 януари 2010 г. Делото е свършено на 19 март 2010 г. поради събиране на цялата сума. На 28 май 2010 г. е подадена молба от взискателя чрез процесуалния му представител, в която е поискано превеждане на събраните по делото суми по сметката на доверителя. И по двете уточняващи молби на адв. Г. от 25 ноември и 1 декември 2009 г. няма указания от страна на съдебния изпълнител във връзка с посочената банкова сметка и нейното титулярство (подобна следа не се намира в приложеното копие на изпълнителното дело). При това положение следва да се приеме, че не е изпълнена хипотезата на чл. 455, ал. 3 ГПК – взискателят да не е посочил сметка за превод на постъпилите до 22 януари 2010 г. суми по сметка на съдебния изпълнител, тъй като такава е посочена, а ако за съдебния изпълнител е имало неяснота относно името на получателя на превода, то той е следвало да поиска съответното уточнение, поради което не е била налице законова пречка по смисъла на чл. 455, ал. 2 ЗЗД за изплащане на дължимите на взискателя суми, получени до посочената дата. Деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение се ангажира, ако се установи, че в причинна връзка с незаконосъобразните действия/бездействия са настъпили претендираните от ищеца вреди. В случая се установява, че от незаконосъобразното виновно процесуално бездействие на частния съдебен изпълнител е настъпила вреда, изразена в непревеждането на исковата сума, без да е налице законова пречка за това, като вредата е пряка и непосредствена последица от увреждането – въздействието е пряко върху правната сфера на ищеца и не би настъпило без незаконосъобразното бездействие на касаторката. Наложеният запор върху вземането следва да се има предвид по отношение на суми, постъпили за погасяване на вземането на взискателя след налагането на запора. Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени по делото разноски в размер на 400 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното т, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 22 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 28 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2015 г. ОСЪЖДА П. Ц. Р., ЕГН [ЕГН], в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. № на К. на ч.с. и., с район на действие района на окръжния съд в гр. Габрово, с адрес на нотариалната кантора в [населено място], пл. „Х. Д.”, бизнес сграда, ет. , офис , да заплати на Д. К. Ц., с адрес в [населено място], [улица], ап. , сумата от 400,00 (четиристотин) лева сторени разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: