Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр. София, 10 януари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1041/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Н. Е. М., чрез служебния му защитник адв. Д. срещу решение №285 от 19.06.2017 г., постановено по внохд №356/2017 г. на Софийски апелативен съд, НО. В касационната жалба се твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при явна несправедливост на наложеното наказание. Развити са съображения единствено в подкрепа на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК и най-вече в посока незаконосъобразност на отмяната на условното осъждане от въззивната инстанция. Посочено е, че нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които М. е санкциониран по административен път, са с голяма давност, поради което макар и правилно отчетени като отегчаващо отговорността обстоятелство, то същото не е със сериозна относителна тежест и не е от естество до обоснове отказ от приложение на института по чл.66 ал.1 от НК. На следващо място се твърди, че за да аргументира необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, неправилно апелативният съд е поставил акцент върху генералната превенция на наказанието, доколкото нормата на чл.66 ал.1 от НК отдава превалиращото значение на индивидуалната превенция и възможността дееца да се поправи чрез условно осъждане. Посочва се, че отчитането на обстоятелствата: подсъдимият е млад човек, семеен, с малолетно дете, упражняващ трудова дейност, с много добри характеристични данни, не осъждан, проявяващ дълбоко съжаление и разкаяние и подчертано критично отношение към извършеното, както и предприемането на действия по спасяване живота на пострадалия, води до извод за възможност за постигане целите на наказанието и чрез приложението на чл.66 от НК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, в частта относно наказанието лишаване от свобода, като се намали неговия размер и се приложи условното осъждане. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия и жалбоподател- адв.М. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна. Изразява становище за справедливост на определените с въззивното решение наказания и споделя извода на съда за отмяна приложението на чл.66 от НК. Предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Повереникът на частните обвинители- адв.К. се солидаризира с аргументите на държавното обвинение относно законосъобразността и справедливостта на въззивното решение и моли да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият Н. Е. М. се признава за виновен и изразява разкаяние за извършеното. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №6 от 15.02.2017 г., постановена по нохд №678/2016 г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Е. М. за виновен в това, че на 06.02.2016 г., на път S., 8+920 км.,при управление на л.а. „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Р. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.“б“ във вр.с чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал за това да е нарушил разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По въззивна жалба на адв.К., повереник на частните обвинители Р. Р. Д. и Ц. Р. Д., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд 356/2017 г., приключило с решение№285 от 19.06.2017 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М., е бил увеличен от три години на три години и три месеца, отменено е било приложението на чл.66 от НК, а в останалата част- присъдата е била потвърдена. При извършената проверка, настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, за наличието на които касационният съд следи служебно, без оглед на посочените от жалбоподателя касационни основания. Касае се за ненадлежно конституиране на страна, а именно на частните обвинители. По делото са приложени Удостоверение за наследници № 05/22.02.2016 г. и Удостоверение за съпруга и родствени връзки №6/22.02.2016 г., издадени от [община], /област/, от които е видно, че починалият Д. Р. Д. е оставил за свои наследници Р. Р. Д.-негова сестра и Ц. Р. Д.- негов брат. В съдебното заседание на 12.10.2016 г., първостепенният съд е конституирал тези лица в качеството на частни обвинители. Разпоредбата на чл. 76 от НПК предоставя на пострадалия, респ., след смъртта му на неговите наследници, възможност да участват в наказателния процес като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора, съдействат за разкриване на обективната истина и осъждане на извършителя на престъплението. В коментираната разпоредба, законодателят обаче, не е определил кръга от лицата-наследници, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъплението, които имат право да участват в съдебното производство като частни обвинители.Този кръг лица се определя от задължителната практика на Върховния съд, намерила израз в Постановление на Пленума № 4/1961 год., допълнено с Постановление на Пленума № 5/1969 год. и Постановление на Пленума № 2/1984 год, и първоначално е включвала най-близките роднини – съпруг, родители и деца. В последствие този кръг е разширен, като са включени фактическият съпруг и лицата, взети за отглеждане и осиновяване, които са издържани от починалия и между тях са съществували отношения на привързаност. Задължителната за приложение съдебна практика категорично изключва възможността братята и сестрите, макар и единствени наследници на пострадалия, да търпят вреди от неговата смърт /в смисъла на чл.76 от НПК/, а това означава и да участват в наказателния процес като страна. За наказателното производство е ирелевантно обстоятелството, че брата и сестрата са единствени живи наследници по силата на наследственото право /в този смисъл Р 217/2010 г. по н.д.102/2010 г. на Второ н.о. на ВКС/. И ако за гражданския иск тази постановка подлежи на преразглеждане с оглед действащите императивни разпоредби на правото на Европейския съюз, то по отношение възможността за конституиране като частен обвинител тя все още намира приложение / Р. № 33/2017 год. по н. д. № 48/2017 год. на ІІІ н. о./ Предвид изложеното, конституирането на брата и сестрата на пострадалия Д. като частни обвинители в наказателния процес, се явява незаконосъобразно. В принципен план, надлежното конституиране на страна в процеса винаги е едно от условията за неговото законосъобразно провеждане и за правилността на крайния съдебен акт. С особена сила това се отнася за частния обвинител, който подпомага прокурора в доказването на обвинението. / Р №94/2015 г.по н.д. 1826/14 г.на Първо н.о. на ВКС; Р № 71/2012 по н.д. 3148/2011 г.на Второ н.о. на ВКС/. По тази причина, установяването в процеса на една страна в повече –частното обвинение, се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до сериозно засягане на правата на подсъдимия. Нещо повече, по настоящето дело, правното положението на подсъдимия М. е било утежнено от въззивния съд единствено по жалба на частните обвинители Р. Д. и Ц. Д., които изначално не са разполагали с процесуална легитимация да се установят като такива. Въззивната жалба, на горното основание, е била недопустима и това е следвало да бъде констатирано от Софийски апелативен съд. Пропускът му е позволил да се развие въззивно производство, несъответстващо на процесуалните норми и да се постанови един незаконосъобразен съдебен акт. С оглед на изложеното, касационният съд не разполага с друга възможност, освен да отмени въззивното решение, тъй като то е постановено по процесуално недопустима въззивна жалба, както и да отмени първоинстанционната присъда, поради участието на ненадлежна страна, и да върне делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане, при което следва да се съобрази принципа за „reformatio in peius“. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №285 от 19.06.2017 г., постановено по внохд №356/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. ОТМЕНЯВА присъда №6 от 15.02.2017 г., постановена по нохд № 678/2016 г. на Софийски окръжен съд, НО, 7 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски окръжен съд, друг съдебен състав, от стадия на разпоредителното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/