Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 17 юли 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2427/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по две искания/едното озаглавено касационна жалба/, депозирани от осъдения М. Р. Р. за възобновяване на внохд № 442/13г. по описа на ОС-Враца. В исканията се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че приетите от съда за установени факти сочат на правилно и законосъобразно квалифициране на деянието, а наложеното наказание е справедливо отмерено. Адвокат К., назначена в качеството на служебен защитник поддържа искането за възобновяване, депозирано от осъдения. Намира, че съдилищата са допуснали съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата, което е осуетили разкриването на обективната истина и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че въззивният съд с отказа си да събере определени доказателства е ограничил правата на подсъдимия. Осъденият М. Р., поддържа искането си за възобновяване и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 73 от 04.09.2013г., постановена по нохд №1/12г., Районен съд-Враца е признал подсъдимия М. Р. Р. за виновен в това, че на 28.04.2012т. в [населено място], в затвора-Враца, при условията на опасен рецидив е причинил средна телесна повреда на Д. Д., изразяваща се избиване на зъб-първи горен десен резец, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.131а, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, ал.1 и 2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 136 от 26.11.2013г., постановено по внохд № 442/13г., ОС-Враца е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание от десет години лишаване от свобода на седем години лишаване от свобода. В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, но де факто възраженията и подкрепящата ги аргументация са във връзка с допуснати процесуални нарушения, които са обусловили неправилно приложение на материалния закон. Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.107 от НПК, свързани със събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност, включваща както доказателства, събрани в рамките на първоинстанционното съдебно следствие, както и тези, които самият той е събрал при проведеното въззивно следствие. Неоснователни са възраженията в искането за допуснато нарушение на чл.13 от НПК, тъй като въззивният съд обективно, всестранно и в необходимата пълнота е изпълнил задълженията си, досежно интерпретацията на доказателствената съвкупност. Освен, че е дала оценка, при това вярна на аналитичната дейност на първия съд, въззивната инстанция е извършила самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване по инкриминираното обвинение доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в безкритичност, тъй като в рамките на аналитичната си дейност не е допуснал недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Съдът е изложил убедителни мотиви относно събраните противоречиви доказателства по двата спорни по делото момента, а именно кой пръв е нанесъл удара при възникналия инцидент с участието на подсъдимия и пострадалия, както и кой е нанесъл удара в лицето на пострадалия Д., довел до причиняване на средна телесна повреда. Настоящата инстанция освен, че намира за правилни тези изводи, изцяло споделя и тяхната аргументация, поради което не се налага преповтарянето й. Неоснователно е възражението, че присъдата почива на предположения. Решаващите съдилища са изследвали и установили с необходимата категоричност всички фактически констатации, относими към проблематиката, касателно механизма на извършване на деянието и авторството му. Обстоятелство, че доказателствата относно авторството на деянието са косвени по своя характер, не променя безспорността на изводите, че подсъдимият е автор на инкриминираното му престъпление. Съдебната практика и доктрината са последователни в разбирането си, че фактите от предмета на доказване по всяко наказателно делото могат да бъдат установявани и с косвени доказателства, тогава когато те представляват една непрекъсваща се и последователна верига от доказателства, която да обуслови единствен и несъмнен извод, в случая досежно авторството на деянието. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство. Твърди се, че Р. е бил разпитван, без присъствието на адвокат. С постановление от 19.11.2012г. М. Р. е привлечен в качеството на обвиняем, като действието по предявяване на обвинението е осъществено в присъствието на служебен защитник. След това е проведен разпит в качеството му на обвиняем отново в присъствието на назначения му служебен защитник. При тези данни не може да се приеме за основателно твърдението, че на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на осъдения Р., предвид задължителността на защитата на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК. С оглед на горното, настоящият състав на касационния съд, намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. При вярно установени фактически положения, решаващите съдилища правилно са приложили материалния закон, като са приели, че с действията си М. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131а, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, ал.1 и 2 от НК, като доказан по несъмнен начин е квалифициращият признак на деянието, а именно осъществено при условията на опасен рецидив. Декларативно в искането на осъдения се сочи и явна несправедливост на наказанието, но в последвалите допълнения към него, както и в съдебно заседание не се развиват аргументи в подкрепа на това оплакване, което ограничава възможността за обсъждане на този довод в настоящия съдебен акт. Предвид горното, този състав на касационния съд намира, че не са налице основания за уважаване искането на осъдения М. Р. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Р. Р. за възобновяване на производството по внохд № 442/13г. по описа на Окръжен съд -Враца. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: