Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 c5128_17_opr_chj_274(3)p@248gpc.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 София, 07.02.2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.01.2018 г. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 5128 /2017 г.: Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2395 от 24.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1799 /2017 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което първоинстанционно решение № 662 /01.02.2017 г. по гр.д. № 12847 /16 г. (неправилно посочено като гр.д. № 12846 /16) на СГС, I-12 първоинстанционен състав, 1) е отменено в частта, с която на основание чл.248 вр. чл.294,ал.2 ГПК е допълнено решение от 26.10.2017 г. по делото, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционно решение от 2011 г. чрез постановяване на установителен диспозитив на отхвърлен иск на жалбоподателя по чл.108 ЗС, като на [фирма] са присъдени разноски в размер на 2 080 лева и вместо това искането за разноски е отхвърлено; 2) обжалваното решение е потвърдено в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на решението от 26.10.2017 г. с изменение на поправеното решение в частта за разноските чрез редуциране на съдебните разноски, възложени в тежест на [фирма], предвид допълнителния диспозитив от 26.10.2017 г.. Насрещната страна ж.с.к. „Б. х.“ в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. По искането за присъждане на разноските във ВКС, въззивният съд е приел че в случая не се касае за ново разглеждане на спора от първоинстанционния съд, а за произнасяне по молба по чл.274 ГПК по вече постановено решение, което да дава основание на долустоящия съд да процедира по реда на чл.294 ГПК. По искането за изменение на решението по иска по чл.108 ЗС (от 2011 г.) в частта за разноските като последица от поправката на очевидната фактическа грешка въззивният съд е приел, че макар и в мотивите на т.2 А от ТР № 4 /2014 г. на ОСГК на ВКС да е прието, че в диспозитива съдът следва да постанови установителна част относно правото на собственост, то е неправилно схващането, че при различни диапозитиви е налице хипотеза на частично уважаване и отхвърляне на иска. Искът по чл.108 ЗС е един. По предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: подлежат ли на присъждане разноските, сторени пред ВКС, когато е уважена подадената касационна жалба пред този съд и делото е върнато за разглеждане пред първоинстанционния съд? Жалбоподателят твърди, че въпросът е по приложението на чл.294,ал.2 ГПК и е разрешен в противоречие с определение № 223 /16.04.2015 г. по ч.гр.д. № 100 /2015 г. на ВКС, трето г.о., с което е отменено решението на въззивната инстанция и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с приетото в посоченото определение, защото видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, по делото не е приета за установена твърдяната хипотеза – отмяна на въззивно решение по същество на спора и връщане на делото за ново разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд, а че ВКС е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молба за поправка на очевидна фактическа грешка (по чл.247 ГПК), а не за разрешаване на спора по същество. Поради липсата на сходство няма и противоречие с разрешението в посоченото определение, с което е прието, че разноските за касационното производство следва да се присъдят от въззивната инстанция, поради това, че тя е инстанция по същество. Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: дължат ли се от ищеца в полза на ответника всички разноски по предявен иск по чл.108 ЗС, ако е уважен само установителният елемент от иска, а е отхвърлен осъдителният? Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е обуславящ. По него на настоящият състав не са известни разрешения в определения, постановени в производства по чл.274,ал.3 ГПК, поради което намира, че с него е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на съответната част от обжалваното определение – в частта, с която е потвърден отказ да бъде допуснато изменение на поправеното решение в частта за разноските чрез редуциране на съдебните разноски, възложени в тежест на [фирма], предвид допълнителния диспозитив от 26.10.2017 г. По въпроса настоящият състав намира следното: Съгласно чл.78,ал.1 ГПК разноски се присъждат съразмерно с уважената част от иска. В мотивите на т. 2А от 14.03.2016 г. по т.р. № 4 / 2014 г., е прието, че в иска по чл.108 ЗС се съдържат две искания за правна защита и по всяко от тях съдът следва да се произнесе в диспозитива си, Но не е прието, че когато едното искане е уважено, а другото – не е, в този случай искът по чл.108 ЗС е уважен частично. Нито, че искът по чл.108 ЗС съдържа два отделни иска. С уважаването на първото искане се установява всъщност наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Искът по чл.108 ЗС е уважен частично само когато с него е постановен диспозитив за предаване на владението на съответна част от имота / вещта. В случая не е уважено искане за предаване на каквато и да било част от имота. Т.е. искът е отхвърлен изцяло. Поради което ищецът няма право на разноски. Следователно частната жалба в допуснатата до разглеждане част е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направени разноски съгласно списък за разноски в размер на 200 лева за процесуално представителство е основателно и доказано с представена разписка за получаване на сумата и следва да бъде уважено. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2395 от 24.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1799 /2017 г. на Софийски апелативен съд, г.о. в частта, с която решение № 662 /01.02.2017 г. по гр.д. № 12847 /16 г. на СГС, I-12 първоинстанционен състав, е потвърдено в останалата му обжалвана пред САС част, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на решението от 26.10.2017 г. чрез изменение на поправеното решение от 13.03.2011 г. на СГС, VI-9 с-в. по т.д. № 1315 /2009 г. в частта за разноските чрез редуциране на съдебните разноски, възложени в тежест на [фирма], предвид допълнителния диспозитив от 26.10.2017 г. И ГО ПОТВЪРЖДАВА В ТАЗИ ЧАСТ. НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2395 от 24.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1799 /2017 г. на Софийски апелативен съд, г.о. в останалата част, с която решение № 662 /01.02.2017 г. по гр.д. № 12847 /16 г. на СГС, I-12 първоинстанционен състав, е отменено в частта, с която ж.с.к. „Б. х.“ и А. И. З. - И. са осъдени да платят на [фирма] съдебни разноски пред ВКС за производството по гр.д. № 5950 /2014 г. в размер на 2 080 лева на основание чл.294,ал.2 ГПК и вместо това МОЛБАТА за присъждане на тези разноски е отхвърлена като неоснователна. Осъжда [фирма] да заплати на ж.с.к. „Б. х.“ сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.