4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 470 гр. С., 10,08, 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 1253 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя си П. И. П., частна касационна жалба срещу Определение № 17239 от 30.05.2014г., постановено по ч.гр.д. № 4390/2014г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без уважение частна жалба на дружеството срещу Разпореждане от 21.02.2014г., постановено по гр.д. № 737/2014г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на [фирма] срещу АПСК и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, и основания за допускане на касационно обжалване на същото. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: частната касационна жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима. В случая по делото са налице и кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Разпореждане от 13.01.2014г., постановено по гр.д. № 737/2014г. на Софийски районен съд, с което е оставена без движение искова молба, подадена от [фирма] срещу АПСК и са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, е редовно връчена на ищеца на 06.02.2014г. чрез юрист Ю. С.. В дадения от съда срок указанията не са били изпълнени, което довело до издаването на Разпореждане от 21.02.2014г., постановено по гр.д. № 737/2014г. на Софийски районен съд, с което исковата молба е върната на ищеца. Въззивният съд смята, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50, ал.1 и ал.3 ГПК е приложена правилно, тъй като жалбопадателят не твърди и не представя доказателства за липсата на съществуващи между него и получателя на съобщението правоотношения по трудов или граждански договор, поради което не може да се обоснове нередовност на връчването. Касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в частност – с Определение № 309 от 24.04.2014г., постановено по гр.д. № 1596/2014г. на ВКС, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Формулира се, като правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция, разяснени в края на т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.: „Следва ли двете предпоставки за редовно връчване на съобщението на търговец по см. на чл. 50, ал. 3, изр. първо от ГПК да бъдат налице кумулативно и в случай, че не са, това води ли до нередовност на уведомяването?“ Формулираният, като общо основание за допускане на касационно обжалване въпрос е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият е изяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г., като включен в предмета на спора и обусловил изводите на въззивния съд по делото. Налице е и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - обжалваното определение е постановено в противоречие с Определение № 309/24.04.2014г. по т.д. № 1596/2014г. на ВКС, IV г.о., представляващо, като постановено в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК, задължителна за съдилищата съдебна практика. С последното е приета нередовност на връчването по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК в случай, че книжата са получени, със задължение да ги предаде на страната, но от лице, което не е нито неин работник, нито служител. Сочи се в определението още, че лица, които работят по граждански договор или само сътрудничат на адресата, могат да приемат съобщение със задължение да му го предадат, само ако адресатът е адвокат (чл. 51, ал. 1 от ГПК). След цялостна преценка на представените по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице възражение за липса на правоотношения по трудов или граждански договор между него и получателя на съобщението. Такова възражение се съдържа във въззивната частна жалба, като се твърди, че към 06.02.2014г. /датата на която съобщението е връчено на юрк. С./ дружеството няма никакви служители, освен неговия управител. В подкрепа на това твърдение са представени Отчети за приходите и разходите на дружеството съответно за 2011г., 2012г. и 2013г., от където е видно, че дружеството няма никакви разходи за персонал. Следователно в този случай връчването извършено по реда на чл. 50, ал.3 ГПК е нередовно, защото макар и връчено в канцеларията на юридическото лице, но съобщението е връчено не на работник или служител на дружеството, както това изрично изисква законовият текст на чл. 50, ал. 1, изр. първо от ГПК. Това от своя страна означава, че срокът за изпълнение на дадените с Разпореждане от 13.01.2014г., постановено по гр.д. № 737/2014г. на Софийски районен съд указания, не е започнал да тече от 06.02.2014г. и води до незаконосъобразност на потвърденото с обжалваното въззивно определение, разпореждане за връщане на исковата молба. С оглед изложеното и факта, че в конкретния случай по делото се установява да са налице, както общият, така и допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, то такова обжалване следва да бъде допуснато, обжалваното определение – отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 17239 от 30.05.2014г., постановено по ч.гр.д. № 4390/2014г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ Определение № 17239 от 30.05.2014г., постановено по ч.гр.д. № 4390/2014г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Председател: Членове: