Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 23 април 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 420/ 2014 година Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимата М. К. срещу решение №6 от 28.01.2014г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд №1197/2013г., с което е потвърдена присъда от 01.10.2013г., по нохд №2161/2013г. на Софийски градски съд. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за недоказаност на авторството на инкриминираното престъпление, базиращо се на лицево-идентификационната експертиза, която не очертава заключение за идентичност на заснетото лице при записите от камерата за видеонаблюдение и М. К., а установява сходство в лицевата конфигурация. Аргументира се и неправилна интерпретация на нормата на чл.9, ал.2 от НК. Поставя се акцент на ниската степен на обществена опасност на престъпното деяние, произтичаща от стойността на предмета на посегателство /изтеглените от банкомата пари - 150 лева/ и на личността на подсъдимата, които предпоставят прилагане на института- малозначителност на деянието. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, чрез отмяна на въззивния акт и оправдаване на М. К. по повдигнатото й обвинение по чл.249, ал.1 от НК. В съдебно заседание на 15.04.2014г., подсъдимата К., уведомена, не участва лично и се представлява от защитник, който поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, при осъществената инстанционна проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №275 от 01.10.2013г., по нохд №2161/2013г., Софийски градски съд е признал М. Б. К. за виновна в това, че на 27.10.2011г., от АТМ устройство, AFIB 0095, собственост на [фирма], находящо се в [населено място], на [улица] сградата на Университетска болница по ортопедия, при условията на продължавана престъпна дейност, е използвала платежен инструмент - банкова карта Master Card Standard, с №5407480019651563, издадена от [фирма] на името на Б. Б. Г., като неправомерно изтеглената сума е в размер на 150 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК и чл.55, ал.1 от НК я осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено в съответствие с изискванията на чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен период. В рамките на инициирания от подсъдимата и нейния защитник въззивен контрол, по внохд №1197/2013г., Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт с решение №6 от 28.01.2014г. Касационната жалба на М. К. е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивния съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението обстоятелства, обосновали осъждането на подсъдимата за престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Доказателствената съвкупност, приобщена по делото чрез разпита на подсъдимата и свидетелите Б. Г., Г. Г., С. У., Д. М., С. Зарева, Л. З. и Р. Ц.; съдържима се в приложените писмена документация и запис от АТМ устройство AFIB 0095; и проверена с изготвените видео-техническа и лицево-идентификационни експертизи, обезпечава с необходимия интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление против паричната и кредитна система и неговото авторство. При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателното производство като способ за доказване, лимитиращ сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствата заключения от известни за неизвестни факти, са интерпретирани компетентните мнения на ангажираните с казуса специалисти по видеозаписи и лицева идентификация. Действително при извършените експертни изследвания на записите на камерата за видеонаблюдение на банкомата по назначената и приета от решаващия орган експертиза №13/ДОК-86, е установено сходство в лицевата конфигурация на заснетия субект и М. К. - форма и охраненост на лицето, конфигурация на връх на носа, устни, долна челюст и брадичка, назолабиални /носоустни/ гънки от ъглите на ушите. Изчерпателно описаните от експерта А. Д. признаци /общи по своя характер/ са били недостатъчни за изграждане на изводи за идентичност. В открито заседание на 02.07.2013г., в хода на проведеното от Софийски градски съд следствие, е допусната и изслушана допълнителна тройна лицево-идентификационна експертиза, при която след заснемане на подсъдимата под същия ъгъл и в сходен ракурс като на кадрите за видеонаблюдение на банкомата, вещите лица са отчели при изображенията устойчивост на пропорциите на лицето и съвпадение в разположението на неговите елементи, мотивирало ги да формулират заключение, че при предоставените фотокопия вероятно е заснета посочената М. К.. Съобразно приетата методика, утвърдена от Европейската мрежа на криминалистическите институти, реализираното и постигнато като резултат по съдебна експертиза №13/ДОК-410, е със значително по-висока степен на сигурност при идентификацията, в сравнение с първоначалното изследване. Липсата на абсолютна категоричност в предложените от вещите лица научни мнения по тройната лицево-идентификационна експертиза, относими към авторството на инкриминираното престъпление, е преодоляна от кортролираната инстанция чрез прецизен и обстоен доказателствен анализ. С юридически усет са обсъдени кореспондиращите с коментираното експертно заключение косвени фактически данни, инкорпорирани чрез свидетелските показания на Б. Г., Г. Г., С. У., Д. М., С. З., Л. З. и Р. Ц., и чрез писмения материал /справка №149426/01.12.2011г. за осъществени транзакции с Master Card Standard №5407480019651563, писма изх.№20-462/11.01.2011г. на СИБанк и №116131/31-08-2012г. на Ц./, очертаващи непрекъсна доказателствена верига и позволяващи категорично да се приеме, че извършител на престъпното деяние е подсъдимата. Обстоятелствата, установени с визираните гласни и писмени доказателствени средства безспорно очертават, че на 27.10.2011г. М. К. /санитар в реанимационен сектор при [фирма] - [населено място]/, била на работа и около 17.00ч., в качеството си на член на обслужващия персонал, е помолена от Г. Г. - пациент, постъпил на болнично лечение и претърпял хирургическа интервенция на коляното, да му донесе намиращия се в якето портфейл, в който държал процесната карта, издадена от Ц., на името на неговата съпруга Б. Г., заедно с вписан на листче П.-код. По несъмнен начин е доказано, че използването на платежния инструмент /три транзакции за времето от 17:03:05ч. до 17:05:09ч., от АТМ устройство, AFIB 0095, находящо се в сградата на Университетската болница по ортопедия – проверка на наличност и успешно последователно теглене на сумите от 100 и 50 лева/, съвпада с периода на отсътвие на подсъдимата от отделението, забавила се необичайно за разстоянието, което трябвало да измине, като други операции с банковата карта на инкриминираната дата не са регистрирани, а и не биха могли да се реализират от държателя й, поради неговото здравословно състояние, възпрепятстващо придвижване. Професионално е обсъдено и заявеното от изпълнителния директор на [фирма] Л. З., и от служителите на болничното заведение - У. и М., във връзка с проведеното вътрешно разследване, по повод сезирането на надлежните органи, при констатацията на Б. Г. за изтеглени от кредитната карта суми. Същите твърдят, че при прегледа на записа от охранителните видеокамери, предоставен им от оперативен работник М. от 06 РУП - СДВР, разпознали М. К., като при показването на кадрите на подсъдимата, тя направила извънпроцесуално самопризнание. При доказателствено обезпечената фактология по разглежданото наказателно дело правилно въззивният съд е приложил и материалният закон. Инкриминираното поведение на М. К. се субсумира от разпоредбите на чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Подсъдимата на 27.10.2011г., в [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност, е използвала платежен инструмент- банкова карта с №5407480019651563, без съгласието на нейния титуляр и изтеглила неправомерно парична сума в размер на 150 лева, с което обективно и субективно /при пряк умисъл/ консумирала състава на визираното в чл.249, ал.1 от НК престъпление. Очертаната в атакувания съдебен акт конкретика не обосновава настоятелно претендираната от защитата малозначителност на деянието. Логическото и семантическо тълкуване на нормата на чл.9, ал.2 от НК мотивира правоприлагането й спрямо всички престъпни посегателства. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления и обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Същата е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.249, ал.1 от НК и обективирани в предвидените в особената норма наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ до ОСЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност е малозначително във визираните форми. Фактическите положения, установени в разисквания казус, интерпретирани в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; при съблюдаване облика, спецификата, времевите параметри на неправомерните действия и постигнатия чрез тях вредоносен резултат; и в корелация с личностните данни за подсъдимата М. К., не сочат на малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Подробна и изчерпателна е предложената от Софийски апелативен съд аргументация, че изтеглените от банковата карта пари /150 лева/, са представлявали почти цялата наличност по сметката на титуляра Б. Г. и значителна част от нейния месечен доход, като същите били предназначени за покриване на евентуалните нужди на съпруга й при престоя му в болничното заведение и последващото лечение, поради което неправомерното разпореждане с тях е създало финансови затруднения на семейството при постоперативната медикаментозна домашна терапия. Не са пренебрегнати обстоятелствата за броя на осъществените от М. К. на 27.10.2011г.транзакции, включени в инкриминираното продължавано престъпление и обуславящи съставомерност на деянието по чл.26, ал.1 от НК- индиция за проявена престъпна упоритост. Убедителни са и предложените съображения досежно специфичния характер на заеманата от подсъдимата длъжност /санитар в реанимационен сектор/, възлагаща полагане на грижи за пациентите, с което същата злоупотребила, като се възползвала от доверието на лишения от възможност да се обслужва и придвижва самостоятелно пациент и го увредила, уронвайки авторитета на медицинската професия и на здравеопазването. Не е игнорирано и отсъствието на събрани в наказателни процес доказателства за извънредни причини в живота на К. /болест, изискваща скъпо струващо лечение, спешна необходимост от парични средства за покриване на задължения с цел запазване на жилището и други/, които да са в основата на мотивацията за извършване на посегателството. Съвкупната преценка на визираните факти в контекста на изложеното сочи, че инкриминираното от представителя на обвинителната власт деяние очертава типичната за този вид престъпления обществена опасност и налага приемливост на използването на санкционните средства на наказателното право, поради което и то следва да бъде определено като престъпно. Изведеното заключение не се разколебава от акцентираните в касационната жалба стойностни параметри на получената при посегателството сума /несъставомерна вредна последица при предвиденото в чл.249, ал.1 от НК формално престъпление/ и от данните за чисто съдебно минало на подсъдимата, на които се обръща особено внимание от защитата, взети предвид при индивидуализация на наказателната отговорност по чл.55 от НК По тези съображения, настоящият състав счита, че в пределите на възложената компетентност и упражнявайки правомощията си в касационното производство, образувано по жалба на подсъдимата К., следва да остави в сила атакувания съдебен акт на въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №6 от 28.01.2014г., постановено по внохд №1197/2013г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.