О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Nо 499 София, 16.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година , в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ При участието на секретаря Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА ч.гр.д. Nо 448 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 670/04.05.2012 год. на Й. Х. Н., Т. Ф. Е., Х. К. Е. и Ф. К. Б. чрез адв. Ж. В.- АК В. с искане за отмяна на Определение Nо 138 от 19.04.2012 година по гр.д. Nо 78/2012 година на ОС- Силистра, с което е потвърдено Определение Nо 98 от 29.02.2012 година по гр.д. Nо 156/2010 година на РС- Дулово за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска по чл. 124 ал.4 ГПК за прогласяване неистинността на официален свидетелстващ документ/ удостоверение за наследници/. С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон и несъобразяване данните по делото. С изложение към частната касационна жалба / л.16/ се поддържа че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ,2 и 3 ГПК , тъй като съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос : за правния интерес на наследниците на едно лице да оспорят качеството на наследник на лице , вписано като такова в удостоверение за наследници , чрез иска по чл. 124 ал.4 ГПК, който иск би имал значение за правилното разрешаване на имуществените споровете между сънаследниците, в противоречие с практиката на ВКС- Определение Nо 243 от 08.06.2010 година по гр.д. Nо 12/ 2010 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 1368 от 07.04.2004 год. по гр.д. Nо 1137/2002 год. на ВКС-IV отд. и Решение Nо 439 от 05.07.2010 год. по гр.д. Nо 1768/2009 год. на ВКС-I отд. / непредставени по делото /. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация. По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира : Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт , определение за прекратяване делото по неоценяем иск . Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Поставеният с изложението към частната касационна жалба въпрос е обуславящ изхода на делото , касае хипотеза по приложение на чл. 124 ал.4 ГПК, а след извършената служебна справка по цитираната незадължителна практика на ВКС се налага извод за обоснованост на искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Разгледана по същество частната касационната жалба се явява неоснователна , макар и не изцяло по изложените от съдилищата съображения. Така с посоченото Определение Nо 243 от 08.06.2010 година по гр.д. Nо 12/ 2010 год. на ВКС-II отд. се приема , че ” постановено от въззивен съд определение по чл. 182 б.”г” ГПК / отм./ за спиране на второинстанционното производство по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , поради наличие на висящ процес, с предмет на заявения установителен иск оспорена истинност на писмен документ - удостоверение за наследници, имащ преюдициално значение за иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, е законосъобразно”. С Решение Nо 1368 от 07.04.2004 год. по гр.д. Nо 1137/2002 год. на ВКС-IV отд. е прието , че разпоредбата на чл. 97 ал.4 ГПК / отм./ изрично допуска предявяване на иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Удостоверението за наследници е предназначено да удостовери наследниците по закон на дадено починало лице . Независимо от това , че за издаването му молителят следва да подаде молба – декларация , в която посочва данни за наследодателя и неговите наследници , удостоверението за наследници се издава от длъжностно лице по гражданското състояние в общината след справка по регистрите за населението. Регламентираната в Закона за гражданската регистрация процедура определя това удостоверение като официален свидетелстващ документ , който съгласно разпоредбата на чл. 143 ГПК/ отм./ , доказва с обвързваща доказателствена сила , че удостоверените факти са се осъществили така, както се сочи в документа. В това се изразява материалната доказателствена сила на документа, която може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по исков път по реда на чл. 97 ал.4 ГПК / отм./ .” Посоченото решение , Решение Nо 439 от 05.07.2010 год. по гр.д. Nо 1768/2009 год. на ВКС-I отд. е постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК и не е източник на съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Цитираната съдебна практика не може да бъде коментирана от настоящия състав в правомощията на чл. 291 т.1 и 2 ГПК , поради обстоятелството , че след влизане в сила на новия ГПК и въвеждане на т.н. концентрационно начало с разпоредбите на чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК и чл. 266 ГПК, изразените становище са коригирани в контекста на новите процесуални правила , а противоречивата съдебна практика е преодоляна с дадените с ТР Nо 5/2010 година на ОСГТК на ВКС . С приетите от Общото събрание на гражданската и търговска колегии на ВКС разяснения по приложение на чл. 124 ал.4 ГПК и чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , се приема , от формираното мнозинство на двете колегии , че искът за установяване на неистинността на документ по чл. 124 ал.4 изр. 1 ГПК е недопустим , ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес , в който документът е бил представен , но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193 ал.1 ГПК”, както и че ‘предявяването на иска по чл. 124 ал.4 изр.1 ГПК в тези хипотези не е основание по см. на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на висящия исков процес.” В конкретния случай законосъобразността на обжалваното определение на втората инстанция , с която е потвърдено преграждащото развитието на делото определение на първата инстанция се базира именно на разясненията на задължителната съдебна практика по посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, касаещо приложението на закона – чл. 124 ал.4 ГПК и чл. 229 т.4 ГПК. По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 670/04.05.2012 год. на Й. Х. Н., Т. Ф. Е., Х. К. Е. и Ф. К. Б. чрез адв. Ж. В. - АК В. с искане за отмяна на Определение Nо 138 от 19.04.2012 година по гр.д. Nо 78/2012 година на ОС- Силистра, с което е потвърдено Определение Nо 98 от 29.02.2012 година по гр.д. Nо 156/2010 година на РС- Дулово за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска по чл. 124 ал.4 ГПК за прогласяване неистинността на официален свидетелстващ документ. ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 138 от 19.04.2012 година по гр.д. Nо 78/2012 година на ОС- Силистра и потвърденото с него Определение Nо 98 от 29.02.2012 година по гр.д. Nо 156/2010 година на РС- Дулово за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска по чл. 124 ал.4 ГПК за прогласяване нищожността на официален свидетелстващ документ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: