1 Р Е Ш Е Н И Е №. 17 София,05.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ДИЯНА ЦЕНЕВА и при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 215/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 918 от 10.10.2011 г. състав на ВКС, първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 1160 от 11.10. 2010 г. по гр.д.№ 805/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, че ответниците И. К. и Л. К. не са собственици на имот № 707 с площ 548,60 кв.м. в землището на [населено място], кв. Г., м. Р., тъй като построената в имота сграда не отговаря на изискванията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и не им е давала право за изкупуване. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на Върховния касационен съд по правния въпрос по делото относно това, на какви изисквания следва да отговаря сградата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да може да се придобие право на собственост върху земята от страна на ползвателя. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Подадената от ответниците касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е постъпила в съда на 22.11.2010 г., при действието на предходната редакция на чл.280, ал.2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Видно от приложената към делото данъчна оценка спорният имот е оценен на 8925, 20 лв., а цената на иска /съответно обжалваемият интерес, т.к. искът е уважен за целия имот/ към момента на предявяване на исковата молба- 26.11.2007 г., определена по действащия към същия момент ГПК / отм./ и по правилото на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК / отм./ е била 2231 лв. При така приетия обжалваем интерес, който надвишава границата от 1000 лв. по чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.59/2007г./, делото подлежи на касационно обжалване, поради което молбата на ищците от 21.03.2012 г. за отмяна на определението за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение. С оглед на приетото ТР № 2/ 2011 г. на ОСГК следва да се направи извод, че касационната жалба, освен допустима, е и основателна. По делото е установено, че ответниците, които са получили имота с право на ползване по ПМС № 26/ 87г. са изградили в него постройка с размери 3,4 на 3,4 м, върху бетонна основа, като стените са от сглобяеми плоскости от гофрирана ламарина и с метален /ламаринен/ покрив. Постройката е годна за сезонно ползване. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, становището на настоящия състав е следното: Съгласно ТР № 2/ 2011 г. правото на ползвателите да придобият собствеността върху земята по реда на §4а възниква когато построената от тях сграда е трайно прикрепена към терена и не са налице някои от изключенията, предвидени в §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ- да не се касае за стопанска постройка за подслон и съхранение на инвентар и селскостопанска продукция; да не е направена от фургони, вагони, контейнери, каросерии или гаражи; да не може да се ползва за постоянно, сезонно или временно обитаване, или да се касае за незавършен строеж до покрива включително. Построеното в земите по §4а, което е извън тези изключения, представлява сграда по смисъла на закона, независимо дали строежът отговаря на строителните норми и изисквания. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл.292 ГПК, са задължителни за съдилищата. В настоящия случай намиращата се в имота постройка, така както е установено от свидетелските показания и заключението на техническата експертиза, отговаря на условието да е трайно прикрепена към терена, а същевременно да не попада в някое от изключенията по §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че ответниците са имали право да изкупят терена и да трансформират правото си на ползване в собственост, което води до неоснователност на предявения отрицателен установителен иск и същият следва да се отхвърли. С оглед на тълкуването на закона, дадено в ТР № 2/2011 г. следва да се отхвърлят доводите на ищците, които те черпят от текстове от Наредба № 5 за правила и норми по Т. и от ППЗТСУ, свързани с изисквания за законност на строителството. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение №1160 от 11.10. 2010 г. по гр.д.№ 805/2010 г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й. Ж. Р., И. П. П., И. И. П., Т. Б. Ж., И. Б. В., Т. Б. П., Е. Л. М., Н. Л. Н., А. И. Б., А. С. К., Л. Х., М. В. С.- Г., всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адв. Й. Р., за признаване за установено по отношение на ответниците И. Г. К. и Л. С. К., че последните не са собственици на имот № 707 с площ 548, 60 кв.м., находящ се в [населено място], землището на кв.Г., м.Р.. ОСЪЖДА Й. Ж. Р., И. П. П., И. И. П., Т. Б. Ж., И. Б. В., Т. Б. П., Е. Л. М., Н. Л. Н., А. И. Б., А. С. К., Л. Х., М. В. С.- Г., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Й. Р. да заплатят на И. Г. К. и Л. С. К. разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 250 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: