Р Е Ш Е Н И Е № 134 София, 04 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 495/2019 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия А. Г. К., и по жалба от неговия защитник срещу въззивно решение № 104/12.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 73/2019 г. от Софийски апелативен съд. В касационната жалба, подадена лично от подсъдимия, се изтъква, че наказанието е явно несправедливо, тъй като е извършил кражба, а не грабеж. Отправеното искане е за преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав и за намаляване размера на наложеното наказание. В жалбата, подадена от защитата на подсъдимия, е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Изтъкват се доводи, че деянието не се отличава с особена дързост, като съдът е подценил направеното от подсъдимия самопризнание и изразеното разкаяние за извършеното, както и желанието му да възстанови имуществените вреди. Отбелязва се допусната непрецизност във въззивния съдебен акт. Прави се искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебното заседание подсъдимият А. К. и неговата защита поддържат жалбите по съображенията, изложени в тях. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд с присъда № 246/19.11.2018 г., постановена по НОХД № 4379/2018 г., признал подсъдимия А. Г. К. за виновен в това, че на 15.06.2018 г., в София, около 07,22 ч., отнел чужди движими вещи на стойност 231, 20 лева от владението на А. В. П., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан да е извършил деянието при условията на опасен рецидив и по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „б” от НК. Съдът определил наказанието да се изтърпи при първоначален „строг” режим и на основание чл. 59 от НК приспаднал от неговия срок времето, през което подсъдимият е бил задържан в рамките на настоящето производство. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни и съображенията за това са следните : Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият К. признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства и постановил осъдителна присъда, с която определил наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. С избрания от подсъдимия К. ред за разглеждане на делото той получава по – леко наказание, но се съгласява с известни процесуални ограничения, изключващи възможността да спори по поддържаните от прокурора факти. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени обстоятелства, обосноваващи приложената от него сила при отнемането на предмета на престъплението от пострадалата А. П.. Самопризнанието на подсъдимия обхваща и тези факти, което изключва бланкетно заявената му претенция, че извършеното от него деяние е кражба, а не грабеж. Касационната проверка не констатира нарушения на правилата при индивидуализация на наказанието. Конкретният обем от наказателна принуда отразява всички фактори, посочени в чл. 54 от НК. В атакувания съдебен акт са отбелязани коректно смекчаващите отговорността обстоятелства - ниската стойност на предмета на грабежа, изразеното съжаление от подсъдимия за извършеното деяние и неговия социален статус, както и отегчаващите такива. Степента на обществена опасност на подсъдимия е преценена с оглед криминалното му досие, включващо осъждане и по чл. 198 от НК, извън тези, достатъчни за квалификацията опасен рецидив. Направеното самопризнание от подсъдимия на фактите на обвинението, към което насочва защитата, е основание за приложение на съкратеното съдебно следствие. Не е налице признание на същите преди съдебната фаза на наказателния процес, доколкото на досъдебната такава подсъдимият К. в разпитите си като обвиняем не е давал обяснения, с които да е улеснил по какъвто и да е начин доказването на престъплението (виж, протоколи, л. 25 и л. 53 от досъдебното производство). Заявеното в касационната жалба проявено от подсъдимия желание да възстанови имуществените вреди не би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, защото по делото няма данни той да е направил и минимален опит за това. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК, а именно шест години лишаване от свобода. Отмереното наказание е редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, като съдът наложил на подсъдимия наказание от четири години лишаване от свобода – тоест, санкция, която е с една година под легалния минимум, предвиден в закона, за престъплението по чл. 199, ал.1, т. 4 от НК. Този обем наказателна принуда съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което настоящият състав намира, че не са налице основания за упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. За изчерпателност на касационната проверка настоящият съдебен състав прави и следната констатация : Вярно е, че на стр. 7 от въззивното решение, л. 34 от делото присъства изречението - „ За извършеното от подсъдимия С. А. К. престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 от НК законът предвижда…”, което очевидно е лице, различно от подсъдимия К.. В конкретния случай допуснатата непрецизност в апелативния съдебен акт не обосновава съществено процесуално нарушение. Отразеното друго име е само на посоченото място от мотивите, свързано с това какво е предвиденото по закон наказание и няма пряко отношение към дейността по индивидуализиране на санкцията, наложена на К.. Впрочем, това се признава и в касационната жалба, в която изтъкнатата непрецизност е определена като техническа грешка. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 104/12.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 73/2019 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.