5 Р Е Ш Е Н И Е № 30 Гр.София, 08.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 416 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – М. М. М. и [фирма],[населено място] срещу решение № І-106/20.11.2009г., постановено по гр.д.№ 663/08г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 152/16.04.2008г. по гр.д.№ 1585/07г. на Бургаския районен съд и [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 3284.72 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 1192/29.10.2005г., но недоставено гориво, а [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 1468.28 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 488/08.12.2005г., но недоставено гориво. Жалбата е подадена и срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на сумата от 3174.91 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 654/11.11.2005г., но недоставено гориво. Касаторите поддържат, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят въззивният акт да се отмени и се постанови решение за отхвърляне на исковете, както да им се присъдят разноските по делото. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано извършването на доставките на гориво по процесните три фактури, поради което плащането на цената от купувача е без основание. Изложени са съображения, че липсват представени декларации за горивото от производителя, налице са разминавания в количествата на стоката по нарежданията за експедиция и товарителниците и не може да се проследи цялата верига на оформяне на стоката с първични и вторични счетоводни документи до крайния получател. Решаващият състав е отчел и съществувалите трайни търговски отношения между страните и е изразил предположение, че част от представените документи касаят други доставки на гориво. Презумпцията на чл.301 ТЗ не е приложена поради недоказаност на доставката на стоките, а с факта на осчетоводяването на фактурите от ищеца по иска, изписването на горивото като разход и ползването на данъчен кредит, не се потвърждавали извършените без представителна власт действия. С определение № 779/18.11.2010г. ВКС допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: След като има включване на фактурите в регистрите по ЗДДС, отразяване в счетоводството на получателя чрез заверка на съответния счетоводен регистър и е приспаднат данъчен кредит по тях, за тези сделки или действия следва ли да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ? В Решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 454/2008г. на ВКС, ІІ т.о. е изразено и становището, че “макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС”. Цитираните решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 ГПК и представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК, която се споделя и настоящия съдебен състав. Обжалваното въззивно решение не съответства на посочената практика на ВКС, поради което касационната жалба е основателна. По същество на касационната жалба. Съставът на Бургаския окръжен съд е приел от фактическа страна, че подписът за получател на трите фактури не е изпълнен от лицето М. Б., управител на ищцовото дружество – [фирма], а след обсъждане на заключенията на графическите експертизи е кредитирал това от тях, според което подписът не е положен и от служителя Н. Н.. По отношение на спорния въпрос дали е извършена доставка на гориво по фактурите, цената по които е заплатена от ищеца, решаващият състав е изложил съображения, че стоковата разписка № 508/29.10.2005г. към фактура № 654/11.11.2005г. и стоковата разписка № 570/25.11.2005г. към фактура № 488/08.12.2005г., не са подписани от лицето Н., посочен за получател. Приел е, че въз основа на пътните листове и товарителниците не може да се извърши индивидуализация на стоката. За стоковата разписка № 494а/07.10.2005г. към фактура № 1192/29.10.2005г. е счетено, че също не е подписана от Н. и е формиран извод, че липсата на декларации за горивото от производителя, разминаванията в количествата на стоката по нарежданията за експедиция и товарителниците, препятстват възможността да се проследи оформянето на стоката с първични и вторични счетоводни документи, поради което не е доказано предаването й. Предвид на отговора на въведения въпрос в практиката на ВКС въззивният съд неправилно е отказал да приложи презумпцията по чл.301 ТЗ, според която, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Процесните три фактури установяват съществуването на отношения по договори за продажба – съдържат вида и количеството на стоката, цената, начина на плащане, страните и са двустранно подписани. Оспорването на подписа на управителя на получателя [фирма] - М. Б. и заключенията на графическите експертизи по този въпрос нямат за последица изключването им от доказателствата по делото. В с.з. на 26.06.2007г. страната е заявила, че “не оспорва подписа на сина на управителката върху фактура № 1192/29.10.2005г. от нейно име, на монтьора на дружеството върху фактура № 488/08.12.2005г. и на дъщерята на управителката върху фактура № 654/11.11.2005г.”. Това изявление следва да се квалифицира като възражение, че фактурите са подписани от лица без представителна власт, поради което не обвързват дружеството – купувач. Фактурите са осчетоводени от двете страни - при ищеца, като разход, включени са дневника за покупките по ЗДДС, ползван е данъчен кредит и е извършено плащане по тях. Тези факти са безспорно установени от заключенията на счетоводните експертизи. Складовите или стокови разписки не са намерили счетоводно записване, но същите са издадени с дати преди фактурирането, поради което с подписването на фактурите и плащането на цената, е налице приемане на договорените стоки. В този смисъл, единствено е от значение фактът на противопоставяне или липсата му от страна на търговеца. Извършените счетоводни записвания и плащанията са на датите, посочени във фактурите, т.е. през 2005г. Както се твърди в исковата молба “в счетоводството на дружеството няма представени стокови разписки и товарителници”, а не фактурите, цената по които е платена. Противопоставянето на извършените действия без представителна власт от името на търговеца е направено с предявяване на иска – 23.05.2007г., а не в хипотезата на чл.301 ТЗ – веднага след узнаването. По тези съображения настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. приема, че купувачът на стоките е потвърдил действията на лицата, подписали без представителна власт фактурите съгласно чл.301 ГПК. С фактурите продавачът е доказал сключването на договорите и предаването на стоките, поради което извършеното плащане на цената не е недължимо. Исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят. Съгласно чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и се постанови ново решение за отхвърляне на исковете. По разноските. Ответникът следва да заплати направените от касаторите разноски и тъй като не са представени списъци по чл.80 ГПК, съдът определя разноските в размер на 465.69 лв. в полза на [фирма] и в размер на 442.86 лв. в полза на [фирма] – държавна такса и адвокатско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І-106/20.11.2009г., постановено по гр.д.№ 663/08г. от Бургаския окръжен съд, включително в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма],[населено място], ж.к.”З.”, бл.32, ет.6 срещу [фирма]- М. М. М.,[населено място], бул.”Д.” № 14 за заплащане на сумата от 3284.72 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 1192/29.10.2005г., но недоставено гориво, и на обезщетение за забавено плащане в размер на 250 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма],[населено място], ж.к.”З.”, бл.32, ет.6 срещу [фирма],[населено място], бул.”Д.” № 14 за заплащане на сумата от 1468.28 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 488/08.12.2005г., но недоставено гориво и сумата от 3174.91 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 654/11.11.2005г., но недоставено гориво. В частта за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за забава въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. ОСЪЖДА [фирма],[населено място], ж.к.”З.”, бл.32, ет.6, да заплати на [фирма]- М. М. М.,[населено място], бул.”Д.” № 14, сумата от 465.69 лв. /Четиристотин шестдесет и пет лв. и 69 ст./ - разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма],[населено място], ж.к.”З.”, бл.32, ет.6, да заплати на [фирма],[населено място], бул.”Д.” № 14, сумата от 442.86 лв. /Четиристотин четиридесет и два лв. и 86 ст./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.