Ключови фрази
Преобразуване на лично имущество * частен съдебен изпълнител

Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
София, 14.07.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в ОТКРИТО съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 914/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Т. Г. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Решение Nо 174 от 09. 11.2015 година по гр. възз. д. Nо 327/ 2015 год. на АС-Варна.С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение процесуално недопустимо, поради разгледан незаявен иск , респ. неправилно като постановено при непълно и неточно анализиране на фактите , без отговор на точния предмет на спора и ангажираните в тази насока писмени доказателства и тяхното съотнасяне към правната норма на чл. 23 ал.1 СК/2009 год. Иска се отмяна и постановяване на ново решение , с което искът бъде уважен.
В срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. Л. Д. чрез адв. Т. Д. -АК В., с който отговор се излагат съображения срещу основателността на доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е отхвърлен , като неоснователен , иска на Т. М. по чл. 23 СК/ 2009 год. да се признае за установено по отношение на ответника- С. Д. /бивш съпруг/ , че тя е изключителен собственик на апартамент в [населено място] , закупен по време на брака , с нейно лично имущество.
За да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че сметката с титуляр Т. М. е служебна сметка , в качеството и на съдебен изпълнител, съгласно Наредба No 6 /30.05.2006 година и не е личен влог за възнаграждение от труд , поради което и вложените средства не са лично имущество на страната.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по материално-правни въпроси касаещи приложение разпоредбата на чл. 23 СК/2009 год. , която съпоставена с чл. 21 СК/85 год. на отменения закон не дава аналогично законово разрешение на проблема какъв е характера на недвижим имот , закупен по време на брака, но със средства от личен влог на единия съпруг, за характера на този влог и по конкретно когато този бивш съпруг упражнява професия на ЧСИ, за значението на предназначението на закупения имот и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правният въпрос за задължението на решаващия съд да установи/ респ. провери/ верността на фактите, въз основа на които постановява своето решение, в конкретния случай от коя сметка с титуляр ищцата като ЧСИ са преведени сумите за заплащане цената на придобития недвижим имот , предмет на иска по чл. 23 ал.1 СК/2009 год., като произнесен в противоречие с цитираната по делото задължителната съдебна практика.

По правните въпроси

СК/2009 год. въведе промени в режима на имуществените отношения на съпрузите , в т.ч. и по повод на прекратен брак с развод по исков ред . Съгласно парагр. 4 ал.1 от ПЗР на СК браковете , сключени преди влизане в сила на новия СК, без или с преуредени имуществени отношения с брачен договор или друго споразумение за режим на разделност, са заварени бракове и за тях се прилагат правилата на законовия режим на общност до момента на преуреждане на отношенията. От това следва , че с прекратяването на брака се прекратява и съпружеската имуществена общност по отношение на онези вещни права, които са придобити по време на брака в режим на имуществена общност.
Съгласно чл. 21 ал.1 СК/2009 год. съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи , придобити по време на брака , независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви/ установени факти/ , касаещи общите усилия на двамата съпрузи , без оглед на формата на съдействие , за набавяне на парични средства , полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин.
При посочената законова уредба на чл. 21 ал.1 СК/2009 год. извън обхвата на СИО остават следните имущества: изрично посочените – тези придобити преди брака , както и тези , получени по наследство, дарение по време на брака / чл. 22 ал.1 СК/, имуществата , които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят/ чл. 22 ал.2 СК/, имуществото на съпруга - ЕТ / чл. 22 ал.3 СК/.Макар и неупоменати в чл. 22 СК/2009 год. , извън обхвата на СИО остават и влоговете на съпрузите.
Самият законодател е визирал в разпоредбата на чл. 23 ал.1 СК/2009 год. възможността придобитото по време на брака на страните вещно право, попадащо под режима на съпружеската имуществена общност , да е придобито с друго лично имущество -а именно парични влогове; права върху ценни книжа , вземания от авторски и други сродни права, права върху обекти на интелектуалната собственост/ търговски марки, промишлени образци/, права от дялове и акции от търговски дружества и участие в граждански дружества, правата върху съвкупността от права и задължения като търговско предприятие по чл. 15 ТЗ.
Доколкото паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21 ал.1 СК/ 2009 год. като общо имущество на съпрузите, за тях следва да се приеме статута на „друго лично имущество“ по см. на чл. 23 ал.1 СК/2009 год.. За да се признае, че придобитото по време на брака на страните вещно право / на собственост/ е изключителна собственост на бившия съпруг- титуляр на банковата сметка / чл. 23 ал.1 СК/2009 год. / , следва платени сумите за закупуване на процесния недвижим имот изцяло да са покрити от сумите по тази сметка и при условие , че по отношение на същата съпруга - нетитуляр на конкретния влог няма установен принос за неговото набиране в размера към датата на плащането по реда на конститутивния иск по реда на чл. 30 ал.1 СК . При тази втора хипотеза искът за трансформация на лично имущество може да бъде само с квалификация по чл. 23 ал.2 СК/2009 год.
Лицата , упражняващи професията на частен съдебен изпълнител, съгласно чл. 24 ал.1 Закон за ЧСИ следва да имат най-малко една специална сметка на свое име в банка , определена единствено за паричните средства , които се получават от осребряване имуществото на длъжниците. В отделна сметка се начислява лихвата по специалната сметка на частния съдебен изпълнител. Същият следва да има и отделна сметка, определена за получаване на такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършване на допълнителна дейност по чл. 18 от закона.
Частният съдебен изпълнител има правото и задължението да се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка но само по предназначени и в рамките на съответното изпълнително дело. С Наредба No 6 от 30.05.2006 год. е определен начина за изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по тази специална сметка на ЧСИ. Като данъчно задължени лица , упражняващите дейността на ЧСИ имат и сметка, регистрирана по ЗДДС, която е лична сметка за реализирани доходи от упражняваната дейност .
Закупеният недвижим имот , по време на брака на страните- бивши съпрузи с парични средства , набрани по някоя от сметка на съпруга- частен съдебен изпълнител не може да има характера на имущество , придобито в режим на съпружеска имуществена общност доколкото съпруга, който не е титуляр на сметката на ЧСИ, не е установил принос в набиране на сумите по влога/ вземането към банката /.Очевиден е изводът , че в специалните сметки в банката , свързани с дейността на съпруга ЧСИ, другият съпруг не може да има принос в набирането, поради което и доколкото е допустимо/ от гл.т. на спазване на закона / плащане цената на закупен недвижим имот със средства , набрани по някоя от тези сметки, имотът не е в режим на съпружеска имуществена общност. Но за да бъде призната на основание чл. 23 ал.1 СК/2009 год. на бивш съпруг – с професия частен съдебен изпълнител изключителна собственост на недвижим имот , придобит по време на брака в резултат на вложени лични средства , сметката от която е платена цената на недвижимия имот следва да съставлява онзи влог , с който титуляра - ЧСИ може да се разпорежда от свое име и за своя сметка. Редът за съхранение и управление на паричните средства , постъпили по сметка на ЧСИ е императивно установен от закона и неговото нарушаване може да бъде основание за реализиране на гражданска и дисциплинарна отговорност.


По основателността на касационната жалба

Съдебното исково производство е образувано по иска на Т. Г. М. , заявен срещу бившия и съпруг – С. Л. Д. с искане да се признае за установено , че е изключителен собственик на закупения по време на брака на страните недвижим имот- апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.64.2.6 по КК и КР на [населено място], [улица]No 87 вх.А.ет.3 с площ от 91.98 кв.м., при посочените граници, , ведно със избено помещение съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2558.64 по КК на КР на [населено място], на основание чл. 23 ал.1 във вр. с чл. 21 ал.1 СК /2009 год.
Искът се основава на твърденията , че ответникът няма принос в придобиването на апартамента , тъй като цената е платена със лични средства, платени от сметката и като частен съдебен изпълнител, предназначението на закупения имот не е за задоволяване нуждите на семейството.
Ответникът е оспорил иска, възразявайки, че има принос в придобиване на имота чрез участие във средства в общото домакинство и грижи за детето, както и че средствата от сметката на съпругата му като частен съдебен изпълнител не съставляват лично имущество, поради което и не може да се признае трансформация на лични средства.
Решението на въззивният съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закони е необосновано.
Исковете , уредени по чл. 23 ал.1 и ал.2 СК , аналогично на разпоредбите на чл. 21 ал.1 и ал. 2 на отменения СК/85 год. са установителни искове чрез които се преодолява презумпцията на чл. 21 ал.1 СК/2009 год. за имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или отчасти лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични средства , по отношение на които другия съпруг няма принос в набирането им.
Страните по делото са бивши съпрузи, чиито граждански брак , сключен на 29.02.2008 година е прекратен с развод по силата на влязло в сила решение от 11.06.2013 година. Изводът на въззивния съд , че приложимите правила относно спора за собствеността на процесния апартамент са тези, свързано със законовия режим на общност, е правилен, базиран на закона и доказателствата , че декларацията на страните за избор на режим на разделност е по време , след придобиване на процесния недвижим имот.
Процесният недвижим имот- апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.64.2.6 по КК и КР на [населено място], [улица]No 87 вх.А.ет.3 с площ от 91.98 кв.м., при посочените граници, , ведно със избено помещение съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2558.64 по КК на КР на [населено място] е придобит по силата на Постановление за възлагане от публична продан , в сила от 04.11.2010 година.
При липсата на спор,че цената на придобитата недвижима собственост е платена изцяло от сметка на съпругата- частен съдебен изпълнител, изводите на възивния съд , че плащането е от специална сметка , по която сумите не са на титуляра на сметката- ЧСИ , а са суми от осребряване имущество на длъжниците , не почива на доказателствата по делото, а само на предположение.след като по делото не е бил изяснен точно въпроса от коя сметка на Т. Г. М.- като ЧСИ е платена сумата за процесния апартамент , изводите , че от нейна страна няма вложени лични средства , които да дадат основание за уважаване на иска за собственост в резултат на трансформация на лични средства по чл. 23 ал.1 СК/2009 год. , са необосновани, без изясняване на основния релевиран / заявен с исковата молба / правопораждащ факт.след като въззивният съд е решил , че следва да приложи императивна правна норма –а именно правилата на чл. 24 ал.1 ЗЧСИ, без да има доказателства лицето - ЧСИ колко и какви сметки има открити за упражняване на дейността си и по коя постъпват сумите , като възнаграждение за полагания труд и се плащат публичните задължения/ данъци/ от резлизирания доход от извършваната частна стопанска дейност и дали плащането е от тази лична сметка на частния съдебен изпълнител, изводите , че не е реализиран фактическия състав на чл. 23 ал.1 СК/2009 год. не могат да бъдат приети за законосъобразни.
Констатираните пороци на въззивното решение налагат отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, при което след изясняване на въпроса, с помощта на експертно заключение, колко и какви сметки има разкрити Т. Г. М. , в качеството си на частен съдебен изпълнител,какво е предназначението на всяка една от тях и сумите по коя са послужили за плащане цената на придобития от публичната продан недвижим имот , се даде отговор по основателността на заявената претенция по чл. 23 ал.1 СК/2009 год. с оглед на дадените указания по приложение на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 174 от 09. 11.2015 година по гр. възз. д. Nо 327/ 2015 год. на АС-Варна и
ВРЪЩА делото на въззивния съд , за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :