4 Р Е Ш Е Н И Е № 370 София, 22 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 12 септември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1133 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Н. К. Д., за отмяна по реда на възобновяването, на въззивно решение № 67 от 15. 12. 2010 год. по описа на Софийският градски съд, с което е била потвърдена присъда от 09. 12. 2009 год. постановена по НОХД № 409 / 2008 год. по описа на Районен съд – гр.София, 106-ти състав. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Частният обвинител и граждански ищец Д. Й. Ш. излага съображения за неоснователност на искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 09. 12. 2009 год., постановена по НОХД № 409 / 2008 год. по описа на Районен съд – гр.София, осъденият Н. К. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1, пр. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. С присъдата, Д. бил осъден да заплати на гражданския ищец Ш. сумата от 58, 67 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието имуществени вреди, както и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени такива. Недоволен от първоинстанционният акт останал осъденият Д., който с бланкетна жалба, инициирал провеждане на въззивно производство. С атакуваното решение на Софийският градски съд, присъдата била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира изложените в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, тъй като релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в случая, не са налице. Това е така поради следните съображения: Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както районния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинската, съдебно-психиатричната и съдебно-оценителната експертизи, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възражението изложено в искането, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Обосновано са били кредитирани показанията на пострадалия Ш. /изцяло/ и свид. М. /частично/. Прави впечатление последователността и вътрешната безпротиворечивост на показанията на Ш. и тяхната корелация със заключението по СМЕ и приобщената към доказателствената маса справка-извлечение за проведени телефонни разговори. Т. в искането, противоречия в показанията на Ш. и имплицитните възражения към заключението по СМЕ и медицинската документация по делото, не могат да бъдат споделени. Разликата, между заявената от пострадалия и конкретната сума, предмет на престъпното посегателство, по никакъв начин не рефлектира върху достоверността на показанията на свидетеля Ш. касателно главния факт на доказване по делото, обстоятелство, което правилно е било съобразено от съдилищата, а и напълно логично и житейски обосновано в конкретния случай е, пострадалия да бъде освидетелстван на датата последвала инкриминираната такава. Обясненията на осъдения детайлно са били обсъждани и обосновано в тяхната цялост, са били възприети от съдилищата като защитна позиция, тъй като същите остават изолирани и некореспондиращи с установената по делото, доказателствена база. Извършеното от осъдения Д. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Софийският градски съд аргументирано е отговорил на доводите наведени от защитата на осъдения в рамките на проведените съдебни прения, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Напълно обоснован се явява атакувания съдебен акт и в частта с която е подложена на проверка и анализ пръвоинстанционната присъда в нейната гражданско-осъдителна част, като настоящата инстанция не намира причина, поради която принципно да не сподели изводите на въззивния съд в тази насока. Наложеното на осъденият Д. наказание, не носи белезите на явната несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Същото е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК /като изпълнението му е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК/ и съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е в унисон и с целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Поради отсъствие на релевираните оплаквания за пороци в атакуваното решение, не може да бъде удовлетворено стореното искане за отмяната му по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият Н. К. Д., за отмяна по реда на възобновяването, на въззивно решение № 67 от 15. 12. 2010 год. по описа на Софийският градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.