О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 гр.София, 30 август 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на 30 август през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Явор Гебов като изслуша докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 641/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд, повдигнат от последния. Постъпило е писмено становище на прокурор от ВКП, според което, съдът, който следва да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по предложението на прокурора е Софийски районен съд, тъй като на основание чл.39, ал.1 от НПК компетентен е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Прокурорът е посочил, че от значение за определяне на подсъдността на компетентния съд, който следва да определи общото наказание е датата на влизане в сила на присъдата, а не влизането в сила на допълнителните съдебни актове, като тези от категорията на чл.457 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд предложение за определяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК на общо наказание по отношение на С. К. С. по присъдата по н.о.х.д. № 4960/2011 г. по описа на Софийски районен съд и присъда, постановена по дело № 031 Hv 7p-145 на Окръжен съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, приета за изпълнение с определение № 3983/20.09.2018 г. на Софийски градски съд, НО, 8 състав, влязло в сила на 11.02.2019 г. С разпореждане от 28.03.2019 г. по н.ч.д. № 4699/2019 г., по описа на Софийски районен съд, НК, 8 състав е оставено без разглеждане предложението на прокурора при СРП и е прекратено производството по делото, като е изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Съдията-докладчик от районния съд е приел, че последната влязла в сила присъда е постановената от Окръжния съд за наказателни дела в гр. Виена, съобразно датата на постановяване на определението на Софийски градски съд за приемане изпълнението на същата присъда, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК, компетентен да се произнесе по предложението за определяне на общо наказание е СГС. Пред Софийски градски съд е било образувано н.ч.д. № 1358/2019 г. по описа на СГС, НО, 8 с-в. С разпореждане на съдията-докладчик № 1914 от 12.06.2019 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС между СРС и СГС. Съдията-докладчик е аргументирал становището си, че компетентен да разгледа делото е СРС, който е постановил последната влязла в сила присъда, тъй като акта по чл.457 и сл. от НПК на СГС за приемане на чуждата присъда, не определя момента на влизането й в сила. Върховният касационен съд намира, че настоящето производство следва да бъде разгледано от Софийски районен съд, пред който е било внесено и искането на Софийска районна прокуратура за определяне на общо наказание и приспадане на изтърпяната част от наказанието, включително зачитане на предварителното задържане. Постъпилото в Софийски районен съд предложение от Софийска районна прокуратура е за определяне на едно общо наказание по присъда от 28.02.2017 г. по н.о.х.д. № 4960/2011 г., влязла в сила на 02.02.2018 г., с която С. К. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален строг режим. Със същата присъда на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил едно общо най-тежко наказание между тези, наложени му по н.о.х.д. № 4960/2011 г. и н.о.х.д. № 6151/2012 г., и двете по описа на СРС и присъда от 26.04.2017 г. по дело № 031 H./17p-145 на Окръжен съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, потвърдена с решение от 17.08.2017 г. по дело № 23 Bs 136/17v на Върховен окръжен съд Виена, влязла в сила на 17.08.2017 г., с която българският гражданин С. К. С. е осъден за извършено престъпление по §§127, 128, ал.1, т.5, 129, ал.2, т.1, 130, ал.3 от Наказателния кодекс на Република Австрия – тежка кражба с взлом по занаят, извършено в периода от 01.09.2016 г. до 19.12.2016 г. и му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, за което деяние е предвидена наказателна отговорност съответно в чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК на Република България, която е приета за изпълнение по реда на чл.457 от НПК с определение № 3983 от 20.09.2018 г., постановено по ч.н.д. № 3233/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 11.02.2019 г. Производството, което е инициирано от районната прокуратура пред Софийски районен съд, е за определяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК на общо най-тежко наказание на осъденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК, когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В случая се касае до две присъди, едната от които, постановена от български съд, а другата постановена от чуждестранен съд, която е приета за изпълнение от компетентния съд в Република България, по реда на чл.457 от НПК. Производството по трансфер на осъдено лице е особено производство, в което се решават въпросите във връзка с изпълнение на присъдата, постановена от чужд съд и влязла в сила. Разпоредбата на чл.3 от Рамково решение 2008/675/ПВР задължава държавите-членки да вземат под внимание присъдите, постановени в друга държава-членка без отмяна преразглеждане или каквато и да било намеса или вземане на решение, свързано с изпълнението на присъдата на чуждата държава. Отделно от това с Решение на СЕС от 21.09.2017 г. по дело С-171/16 по повод преюдициално запитване относно приложното поле на цитираното рамково решение е постановено, че рамковото решение следва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид на предишна присъда от друга държава-членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава-членка, каквато е процедурата по чл.463-466 от НПК. С оглед изложеното тълкуване за целите на определяне на компетентния съд за налагане на общо наказание по присъдите постановени от български и чужд съд следва да се вземе предвид датата на влизане в сила на присъдата на чуждия съд, така както е постановена от издаващата държава, а не определението на българския съд, с което е допуснат трансфер на осъденото лице за изтърпяване на наложеното му от чуждия съд наказание в Република България. Актът на българската държава, с който се признава изпълнението на чуждата присъда е ирелевантен спрямо влизането й сила, тъй като правното действие на чуждата присъда не е резултат от признаването й по реда на НПК, а от приемането й в резултат на постигнато споразумение между компетентните органи на двете държави и съгласието на осъденото лице / виж в този смисъл Р № 217/03.05.2012 г. , ВКС, 3-то НО /. Поради това, компетентен за определяне на общо наказание по отношение на присъда на български съд и присъда, постановена от чуждестранен съд и приета за изпълнение по реда на чл.457 от НПК, следва да е съдът, който е постановил последната влязла в сила присъда. В случая, присъда от 28.02.2017 г. по н.о.х.д. № 4960/2011 г. по описа на Софийски районен съд е влязла в сила на 02.02.2018 г., а присъда от 26.04.2017 г. по дело № 031 H./17p-145 на Окръжен съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, е влязла в сила на 17.08.2017 г. Поради това, компетентен да разгледа производството за определяне на общо наказание и приспадане на изтърпяното наказание и времето на задържане по отношение на осъдения е Софийски районен съд, кйто е постановил последната влязла в сила присъда и пред който е било внесено искането на Софийска районна прокуратура за определяне на общо наказание по отношение на осъдения С.. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.д. № 1358/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 8 с-в, за разглеждане и решаване от Софийски районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: