Р Е Ш Е Н И Е   №  448   София,  17 ноември  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....двадесет и осми октомври.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ.......….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 370 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. С. срещу решение № 141/ 15.05.2009 г. по внохд № 20/09 г. на Софийския апелативен съд, с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост в наказателната и гражданско-осъдителната му част. Исканията са алтернативни- да бъде оправдан по обвинението или да бъде намален размера на наказанията и на присъдените обезщетения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 13/ 28.11.2008 г. по нохд № 2042/07 г. Софийският градски съд признал подсъдимия С за виновен в това, че на 20.11.2006 г. при управление на трамвайна мотриса в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Й. М. и на основание чл.343 ал.1 б. В от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. Лишил го от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил го да заплати на родителите на пострадалия, К. и В. М. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на по 50 хиляди лева.   С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал деянието по чл.343а ал.1 б. Б от НК, намалил размера на наказанието лишаване от свобода на две години, изпитателния срок на четири години и лишаването от права на две години. Оправдал го по обвинението за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП. Потвърдил присъдата в останалата й част.   Оплакването за недоказаност на обвинението от обективна и субективна с. е мотивирано с доводи за липса на доказателства относно посоката и начина на движение на пешеходеца, игнориране на показанията на св. И липса на критичност към тези на свидетелите М. Оспорва се извода на съда за осветеността на пътя и възможността на касатора да възприеме пресичането на пострадалия и се възразява срещу приетата липса на съпричиняване на вредоносния резултат. Оплакванията са частично основателни. Софийският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения да извърши цялостна проверка на атакуваната присъда. Обсъдил е всички събрани пред първоинстанционния съд и при проведеното въззивно следствие доказателства, които е анализирал обективно, поотделно и в съвкупност. Въз основа на доказателствения анализ е извел фактическите си констатации, без да извращава съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства, нито е допуснал надценяване или подценяване на някои от тях, както се сочи в жалбата. Позовавайки се на показанията на св. М, на съдържанието на огледния протокол и на заключението на експертите Софийският апелативен съд е установил всички релевантни обстоятелства за посоката и скоростта на движение на трамвайната мотриса, за осветеността на трамвайното трасе- както от уличното осветление, така и от късите светлини на фаровете, за параметрите на трасето в дясно по посоката на движение- наличието на тротоар с ширина два метра и предпазна пешеходна ограда. Изводът, че пътният участък пред трамвая е бил добре осветен за този час от денонощието не е голословен, а почива на данните по делото. В същия смисъл са и обясненията на С. , дадени пред първоинстанционния съд /л. 136/, който по отношение на осветеността на трасето е заявил “леко се стъмваше, не беше като към обяд, а леко се стъмваше”. Позоваването само на огледния протокол е некоректно, тъй като огледът е започнал около един час по-късно от времето на инцидента. Софийският апелативен съд е обсъдил възраженията, касаещи показанията на свидетелите М, Е. И. и И. И. , като е констатирал противоречия само относно обстоятелството дали подсъдимият е върнал трамвая назад или не. Изложил е съображения защо дава вяра на съобщеното от първите двама свидетели, като същевременно с основание е отбелязал, че този факт не е от съществено значение за правилното решаване на делото. Настоящият съдебен състав се солидаризира с аргументите на контролираната инстанция, че поначало показанията на св. И обективно не могат да допринесат за изясняване на механизма на произшествието, тъй като той се е движил след трамвая на подсъдимия и не е имал възможност да възприеме обстоятелствата, свързани с удара. Съдът правилно е преценил липса на основания за игнориране показанията на св. М, която е очевидец на удара между мотрисата и пешеходеца и добросъвестно съобщава фактите, както ги е възприела. Твърдението й, че пострадалият не е пресичал пред нейния трамвай изцяло се подкрепя от заключението на експертите за посоката на движение на пешеходеца, базиращо се на установените наранявания по тялото му, а именно отдясно- наляво спрямо посоката на движение на мотрисата, управлявана от подсъдимия. Оплакването за липса на доказателства за този извод е лишено от фактическо основание. Софийският апелативен съд е изложил подробни съображения защо приема, че подсъдимият е имал възможност своевременно да възприеме пресичането на М. и да предотврати удара. Фактическите изводи в коментираната посока почиват на анализа на експертните заключения, приети за обективни и компетентно изготвени. Въз основа на заявеното от вещите лица, които са ползвали всички материали по делото, както и лично са извършвали измервания на мястото на произшествието, съдът е намерил за безспорно, че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалия в зоната на осветеност и да предотврати удара. Пострадалият е пресичал отдясно- наляво и до момента на удара е изминал разстояние от три метра /ширината на тротоарната площ до средата на трамвайното трасе/, като с оглед правия участък и осветеността на трасето касаторът е могъл да го възприеме като опасност и да съобрази действията си с тази опасност. Конкретните характеристики на пътната обстановка и на пътния участък изключват достоверността на твърдението на подсъдимия за внезапно появяване на пострадалия пред самия трамвай, а сочат само на извода, направен и от Софийския апелативен съд, че той не е наблюдавал внимателно трасето и не е реагирал своевременно на възникналата опасност. Затова Върховният касационен съд намира оплакването за допуснати нарушения в оценъчната дейност на съда при установяване на фактите за неоснователно. Изводите по виновността не почиват на предположения, а на доказателствата по делото, внимателно и добросъвестно обсъдени и оценени от въззивния съд. Искането за оневиняване на касатора е неоснователно.   Основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанията и присъдените обезщетения. За този съд е безспорно, че пострадалият е допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е предприел пресичане на трамвайното трасе на неразрешено място и в опасна близост със спиращата мотриса. Това смекчаващо отговорността на С. обстоятелство не е взето под внимание от съда при индивидуализацията на наказанията. Затова настоящият състав намери, че следва да бъдат намалени наложените наказания лишаване от права и лишаване от свобода до размер на една година, а изпитателния срок по чл.66 от НК- до три години. Съпричиняването следва да бъде съобразено и при определяне на размера на обезщетенията, които в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД следва да бъдат намалени до 25 хиляди лева за всеки от гражданските ищци. Следва да бъде намален и размера на дължимата от подсъдимия държавна такса от четири хиляди на две хиляди лева.   При тези съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 и т.5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение № 141/15.05.2009 г. по внохд № 20/2009 г. на Софийския апелативен съд като: - намалява размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б. С. С. от две години на ЕДНА ГОДИНА. - намалява размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години на ЕДНА ГОДИНА. - намалява изпитателния срок по чл.66 от НК от четири години на ТРИ ГОДИНИ. - намалява размера на обезщетенията за причинени неимуществени вреди, присъдени на К. Й. М. и В. П. М. от по 50 хиляди лева на по 25 /двадесет и пет/ хиляди лева, както и размера на държавната такса от четири хиляди на ДВЕ ХИЛЯДИ лева. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: