Р Е Ш Е Н И Е № 554 гр. София, 05 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА При участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Севдалин Мавров дело № 1687/2013 година. В срок са постъпили касационни жалби от страна на подсъдимия Н. Ц.С., подадена чрез служебният му защитник и от гражданския ищец и частен обвинител Т. М. С., подадена чрез повереника й. Атакува се възивното решение №167 от 28.05.2013 год. по ВНОХД № 70/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е изменена присъда № 19 от 21.09.2012 г. по НОХД № 200/2012 г. на Софийски окръжен съд, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е намалено на дванадесет години. Съдът е потвърдил присъдата в останалата й част. В жалбата на подсъдимия С. са визирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушения на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се за липса на мотиви в постановеното решение на Софийски апелативен съд, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените в нея основания и доводи. В допълнение се изтъкват доводи за несъставомерност на престъплението, по което е обвинен подсъдимия и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител се сочи, че въззивният съдебен състав в своето решение неправилно е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като по този начин не са изпълнени целите съгласно чл. 36 от НК. В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата по изложените в нея доводи и основания. Прокурорът счита жалбите на страните за неоснователни. Пледира решението на въззивната инстанция да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, посочените в тях основания и доводи и становищата на страните, установи следното: С цитираната присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че около 20.00 ч. на 19.11.2010 г. в [населено място], [улица], /№/ , умишлено умъртвил Н. Г. С. и убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. с чл. 115 НК, чл. 54 и чл. 57, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от петнадесет години, които на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да се изтърпят при първоначален „строг” режим, като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е зачетено предварителното му задържане. Осъден е да заплати на М. П. С. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки страдания, причинени от смъртта на съпругата му – Н. Г. С., като е отхвърлен предявеният иск за разликата до 100 000 лева, като недоказан по размер. Също така, е осъден да заплати на Т. М. С. 80 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата до 100 000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 4 535,35 лв. и държавна такса в размер на 6 400 лв. По въззивна жалба на подсъдимия с второинстанционния акт, присъдата в наказателно-осъдителната й част на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е изменена, като наложеното наказание на подсъдимия е намалено на дванадесет години лишаване от свобода. Съдът е потвърдил първоинстанционният съдебен акт в гражданскоправната му част. Касационната жалба на подсъдимия С. е неоснователна. В голяма степен тя преповтаря доводите, залегнали във въззивната жалба относно авторството на деянието. Касационната инстанция не намира допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били приложени към нормата на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК. За да направят категоричен извод за авторството на деянието от подсъдимия С., инстанциите по фактите са извършили обективен, всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства, изведени от събраните доказателствени източници и посредством необходимата за това прецизна последователност на фактите. От съдържанието на контролирания съдебен акт е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени за достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Напълно са изяснени въпросите относно местонахождението и действията на подсъдимия преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимия в редица отношения са в противоречие с наличните доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, изземването и изследването на дрехите, с които е бил облечен в деня на убийството, резултатите от изследванията и изводите на експертите от различните назначени на досъдебното производство експертизи на веществени доказателства и иззетите следи. Въз основа на обективните данни съдът прави изводите си за нанесените от страна на подсъдимия множество удари с открития в помещението нож, където е бил намерен трупът на Надежда С., прорезнопрободните рани по дланите на пострадалата при опитите й да се защити от тези удари и поредността им, до нанасяне на фаталните в шията, гърба и корема наранявания, които са дали на съда основание и за съответните правни изводи във връзка с квалификацията на деянието. Не съществуват никакви данни в подкрепа на защитните твърдения, че някое друго лице би могло да бъде извършител на престъплението. В това отношение упрекът към разследващите органи е неоснователен. Относно първопричините, довели до жестокото убийство, важно място заема психическото състояние на подсъдимия, което се основава на болестта му – епилепсия. По делото обективно е установено, че при подсъдимия съществува умерена форма на промяна на личността вследствие на увреждането на мозъка. Двете съдебни инстанции подробно са се занимали с характера на болестта и нейните основни проявления, като несъмнено е доказано, че при С. по време на инкриминираното деяние са съществували проявления на усложнен афект, характеризиращ се с избухливост и раздразнителност, впоследствие прераснали в агресия и жестокост. Същевременно с това, подсъдимият е могъл да разбира и възприема правилно фактите от действителността и да ръководи постъпките си. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин, каквото е и изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Лишен от основание е доводът, че първоинстанционният съд е изградил мотивите си относно механизма на инкриминираното деяние основно на използваните специални разузнавателни средства. Съдът е изключил от доказателствената съвкупност протокола за изготвяне на ВДС, придобито чрез СРС, поради констатирано нарушение на предвидените разпоредби в закона. От друга страна, с оглед извършените процесуално-следствени действия по якето и обувките на подсъдимия са били открити следи от кръв, при изследването на които е установено съвпадение с ДНК профила на починалата /съдебномедицинска експертиза на ВД № 218/2010г. – л.186 от досъд. производство/. Експертите са изяснили тежестта на нараняванията и времето, за което те биха могли да бъдат нанесени, както и причинната им връзка с последвалата смърт на Н. С.. Вследствие на нанесените удари се е развила значителна кръвозагуба за един по-продължителен период, в който пострадалата е била в съзнание и е могла да изпитва значителни болки и страдания, които от своя страна онагледяват в пълна степен квалифициращия признак „особено мъчителен начин” /съдебномедицинска експертиза № 620/2010г.– л.206 от досъд. производство/. В тази връзка, констатираните кръвонасядания по главата и тялото на жертвата напълно отговарят на начина, по който са нанесени ударите – с ритници от обувки, каквито е носел и подсъдимия, и върху които е открита кръвта на пострадалата. Съществен момент от фактическата обстановка са обясненията на подсъдимия относно положението на мъртвото тяло на пострадалата, които напълно се опровергават от протокола за оглед на местопроизшествие. Всичко това не е останало вън от вниманието на въззивната инстанция и тя е изложила съображенията си защо не дава вяра на част от твърденията на защитата и защо не следва да се търси намеса на друго лице относно причиняването смъртта на пострадалата. Въззивният съд не просто се е съгласил с приетите за установени от първата инстанция факти, а е допълнил нейния анализ със собствени съображения, отхвърляйки аргументирано доводите на защитата за допуснато нарушение съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК са изяснени изцяло посредством възможните доказателствени източници. Известно е, че изводите по фактите по чл. 102 от НПК могат да се основават и само на косвени доказателства, какъвто е настоящият случай. В резултат на извършен цялостен анализ, съдът е направил оценката си за годност и достоверност на доказателствените източници, която няма причини да не бъде споделена като цяло, доколкото този анализ не разкрива игнориране или превратност в дейността на съда. Изложените от апелативния съд съображения по оценката на последните сочат, че е съобразено изискването на чл. 303, ал. 1 от НПК, като направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Съвкупността от косвени доказателства разкрива по несъмнен начин предмета на доказване и отхвърля изцяло твърденията на защитата, че няма причинно-следствена връзка между смъртта на Н. С. и действията на подсъдимия Н. С.. Правнорелевантните факти се установяват с всички доказателствени средства, поради това липсата на дактилоскопни следи от подсъдимия върху ножа, с който са нанасяни смъртоносните удари по жертвата, не изключва използването му от подсъдимия, тъй като по това време С. е носел кожени ръкавици. В конкретния случай, отсъствието на пръстови отпечатъци и същевременно изолирането на ДНК профил на друг мъж по ножа не компрометира останалите косвени доказателства, тъй като не им се противопоставя по начин, изключващ връзката им с основния факт. Ето защо, настоящият състав отхвърля и това оплакване за съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствената съвкупност. Ръководейки се от закона, инстанциите по фактите са постановили решението по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнили са задълженията си относно събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени с необходимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност, което е отразено в мотивите на СОС /л. 165 – 172/ и решението на САС/л.83 – 87/. Направена е и обстойна проверка на защитаната версия, изложена от подсъдимия. В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали, които съвсем не са “оскъдни”, са дали основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че единствено подсъдимият е нанесъл ударите с процесния нож, като не са налице допуснати нарушения на принципните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл.107, ал. 3 и 5 и чл. 303 от НПК. По жалбата на гражданската ищца и частна обвинителка Т. С.: Оплакването на жалбоподателката за явна несправедливост на наказанието, редуцирано от въззивната инстанция на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК, което се мотивира с неправилна преценка на тежестта на обществената опасност на деянието, поради отдаденото значение от съда на здравословното състояние на дееца, е неоснователно. Съображенията, които се излагат, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен за реализиране на специалната превенция с така намаленото наказание, не намират опора в данните по делото. Болестното състояние на подсъдимия, при което категорично се установява промяна на личността с характерни за това избухливост, агресия и свръхвъзбудимост, е в основата за индивидуализирането на наказанието от въззивния съд и приемането на това състояние, като смекчаващо вината обстоятелство. Тази констатация законосъобразно е дала основание на въззивната инстанция да слезе под предвидения законов минимум спрямо наложеното наказание на подсъдимия от първоинстанционния съд. При посочените съображения жалбите от страна на подсъдимия С. и от страна на гражданския ищец и частен обвинител С. са неоснователни и атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №167 от 28.05.2013 год. постановено по ВНОХД № 70/2013г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: