Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 274                                                гр.София, 31.05.2010 год.                                            В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                          ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  № 110 образувано по описа на І ГО за 2008 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. С., чрез процесуалния си представител адв. Т, против решението от 07.11.2008г., постановено по гр.д. №677/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.05.2008г. по гр.д. №194/2007г. на Самоковски районен съд, в обжалваната част, с която са уважен предявените от Б. Х. Д. от гр. С., срещу О. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №742 от 03.07.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по материалноправния въпрос дали е необходимо да бъде мотивирана заповедта за освобождаване на заместник-кмет на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА. Настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо заповедта за освобождаване да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл междувременно е създадена задължителна съдебна практика, изразена в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №309 от 30.04.2010г. по гр.д. №898/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., която се възприема и от настоящия състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Б. Х. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважен предявените от Б. Х. Д. срещу О. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на Д. от длъжността заместник-кмет е незаконно, тъй като заповедта за уволнение на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА не е мотивирана. Решението е неправилно. Установено е, че Б. Х. Д. е заемала длъжността „заместник-кмет” на О. С., по силата на трудов договор от 27.11.2003г., сключен с кмета на О. С. за времето от 28.11.2003г. до края на мандата, който трудов договор е прекратен едностранно без предизвестие със заповед №ЛС-01/22.03.2007г. на кмета на О. С., на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА. В разглеждания случай намира приложение разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗМСМА в редакцията след изменението - ДВ, бр.96 от 2006г., съгласно която заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района. Поради това, че е създадена специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмет на община или район, именно тя намира приложение, а не основанията по КТ. Законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта по чл.39, ал.4 от ЗМСМА. Преценката на кмета за освобождаване на заместник-кмет е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освободеният заместник-кмет не би могъл да основе защитата си срещу мотивите за освобождаването по целесъобразност, поради което и въвеждането на мотиви в заповедта не е необходимо. Предвид изложеното неправилни са изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението поради това, че заповедта за освобождаване на Д. от заеманата длъжност заместник-кмет на общината, не е мотивирана. Заповедта за освобождаването й на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА е законосъобразна: издадена е преди изтичане срока на трудовия договор, спрямо лице, което заема длъжност по чл.39, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМСМА, от кмета на общината, който е компетентен да я издаде. С оглед извода за законосъобразност на уволнението на приложеното основание по чл.39, ал.4 от ЗМСМА, следва да се приеме, че са неоснователни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ да се отхвърлят. С оглед изхода на спора е направените искания за разноски и юрисконстултско възнаграждание във въззивната и касационната инстанции, на ответника по исковете следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за държавна такса в размер на 96,76лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно чл.78, ал.8 от ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 07.11.2008г., постановено по гр.д. №677/2008г. на Софийски окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Х. Д. от гр. С., кв.”С”, бл.25, вх. А, ет.7, ап.26, срещу О. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, за признаване за незаконно и отменяне на освобождаването й, извършено със заповед №ЛС-01/22.03.2007г. на кмета на О. С., на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА; за възстановяване на длъжността заместник-кмет на О. С. и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставане без работа поради уволнението. ОСЪЖДА Б. Х. Д. от гр. С., да заплати на О. С. сумата 396,76лв. – разноски по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: