1 Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр.София, 03.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1019/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 405/ 24.03.2014 г. по настоящето дело по жалба на Л. К. П. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 399 от 29.10.2013 г. по гр.д.№ 1304/ 2013 г. С него са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Х. С. К. и П. И. К. искове за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между Л. П. и Х. К. с нотариален акт № 58, т.ІІ, н.д.№ 459/ 1982 г. на Казанлъшки районен съдия; за осъждане на Х. С. К. и П. И. К. да върнат собствеността и да предадат на Л. К. П. владението върху имота – предмет на същия договор; евентуално - за осъждане на Х. С. К. и П. И. К. да заплатят на Л. К. П. заместваща облага в размер действителната пазарна стойност на имота. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси с обратна сила ли се разваля договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; погасява ли се по давност иска за разваляне на такъв договор, ако неизпълнението продължава и към момента на завеждане на исковата молба; освобождава ли се длъжникът по такъв договор от отговорност, ако прехвърлителят е напуснал общото домакинство поради неизпълнение на задълженията на приобретателя. По първия въпрос е налице противоречива съдебна практика, тъй като в издаденото на основание чл.212 ГПК (отм.) Тълкувателно решение № 122/ 01.12.1986 г. на ОСГК на ВСРБ е прието, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или за периодично изпълнение и поради това развалянето има обратно действие и дава основание за реституция. Обратното, в обжалваното решение е прието, че развалянето няма обратно действие, тъй като договорът е за продължително или за периодично изпълнение. На основание чл.291 т.1 ГПК настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, обективирана в Тълкувателно решение № 122/ 01.12.1986 г. на ОСГК на ВСРБ. Изключването на принципа за разваляне на договора с обратна сила по чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД има своето основание в това, че разменените в миналото престации и на двете страни са за периодично или продължително изпълнение и поради еквивалентността им не е необходимо да се преуреждат отношенията между страните след прекратяването на облигационната връзка. Такава еквивалентност при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане няма, защото само престацията на приобретателя е за продължително изпълнение, а тази на прехвърлителя е с еднократен характер. При такъв договор развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него, като страната със задължение за продължително изпълнение има вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, възникнало от невъзможността престираното от нея да й бъде върнато. По втория въпрос също има противоречива съдебна практика, тъй като в обжалваното решение съдът е извел, че правилото на чл.87 ал.5 ЗЗД е приложимо предвид изтичане на 5-годишен срок от датата на прехвърлянето на имота, а в решение на Върховния касационен, ІІ г.о. № 653/ 08.07.2002 г. по гр.д.№ 295/ 2002 г. е прието, че давността тече от неизпълнението на всяка от престациите, за които длъжниците са се задължили. На основание чл.291 т.1 ГПК за правилна следва да бъде обявена практиката, обективирана в решението на Върховния касационен съд, ІІ г.о.. Задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение. Той дължи всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата необходима му издръжка (независимо дали последният има собствени доходи) постоянно. Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка, е ежедневна. Правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника – чл.87 ал.1 ЗЗД. Преди длъжникът да е в неизпълнение, право да се развали договора не възниква, а не може да се приеме, че е допустимо да тече давност по отношение на право, което не е породено. Давността е институт, който урежда отношенията при бездействие на титуляра на едно субективно право да го упражни в определен срок, а такова бездействие очевидно не може да е налице, преди самото право да възникне. Поради това давността по чл.87 ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. По третия материалноправен въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о. Въззивният съд е приел в обжалвания акт, че от 2000 година грижите, полагани от ответниците спрямо касатора постоянно намалявали и били недостатъчни, но въпреки това напускането на общото домакинство от страна касатора е неоправдано, поставя длъжниците в невъзможност за изпълнение и ги освобождава от отговорност. Обратно, в цитираното решение на Върховния касационен съд е прието, че кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие, т.е. при неизправност на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, той не може да бъде освободен от отговорност, защото прехвърлителят е напуснал общото домакинство. Но дори ако кредиторът неоправдано не е оказал съдействие на длъжника и не е приел изпълнението, това не може да освободи длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. В този случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, тъй като нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Върховният касационен съд не намира основание да се отклони от така установената по реда на чл.291 ГПК съдебна практика. Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение по иска за разваляне на договора, сключен между ищеца П. и ответницата К., е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. По този иск, както и по обусловения от него иск за ревандикация на имота, не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Установено е по делото, че с нотариален акт № 58, т.ІІ, н.д.№ 459/ 1982 г. на Казанлъшки районен съдия, Л. К. П. продал на Х. С. К., по време на брака й с П. И. К., срещу задължение на купувача „да полага грижи и гледане лично или чрез трети лица за продавача до края на живота му, изразяващи с в даване квартира, храна облекло, отопление - осветление, лекуване при болест и други”, следния недвижим имот: дворно място от 1 050 кв.м., заедно с постройките, подобренията и трайните насаждения в него; находящ се в [населено място], Ст.Загорско, за което е отреден парцел VІІ-173 в кв.72 по плана на селото, при съседи: от три страни улици и К. С. П.. В имота имало паянтова постройка, застрашена от самосрутване, която обитавал ищецът. След сключване на договора ответниците построили в имота нова двуетажна масивна жилищна сграда, като ищецът бил настанен да живее на първия етаж, а ответниците заели втория. През 1993 г. ответниците прехвърлили спорния имот, включително постройката, на дъщеря си, Д. П. К.. Отношенията между страните по договора били добри, но започнало постепенно охладняване, довело до напускане на ищеца на спорния имот през 2010 г., като той отишъл да живее в гарсониерата си в [населено място] и след този момент ответниците Кирицови не са полагали грижи за него и не са го издържали до момента на предявяване на исковата молба. По тези факти не се спори между страните и за тях доказателствата по делото не си противоречат. Спорът от фактическа страна опира до това, дали ищецът е бил принуден да напусне имота от ответниците или не е бил провокиран за това, както и досежно обема на полаганите преди напускането грижи и издръжка. По въпроса за отношението на ответниците към ищеца за периода преди 2010 г., какви грижи са полагали и каква издръжка са давали те, свидетелските показания са противоречиви. От една страна са показанията на свидетелите Н., И. и П., според които от 2002 г. ответниците не полагали грижи за ищеца, отнасяли се грубо с него, не давали средства за издръжката му. От друга страна свидетелите К., К., К. и К. съобщават, че ищеца е получавал от 2002 г. до 2010 г. всички необходими грижи от ответниците и цялата нужна му издръжка. При обсъждане на противоречията съдът съобразява обстоятелството, че свидетелите К., К. и К. са в родствени и добри отношения с ответницата Х. К., както и че не са достатъчно конкретни по отношение на това, какво ответницата е правела за обгрижването и издръжката на ищеца. Съдът съобразява също така, че не са представени никакви писмени доказателства, които да съответстват на показанията на тези свидетели за даване на издръжка в натура (плащане на гориво, сметки за битови услуги и др. под.). От друга страна свидетелите Н., И. и П. не са в родствени отношения със страните, няма основание да се считат заинтересовани от изхода от спора и детайлите в показанията им се свързват логично. Поради това съдът приема за установено по делото, че от 2002 г. до 2010 г. ответниците не са полагали нужните за ищеца грижи и не са го издържали, отношението им към него е било пренебрежително. Напускането на общото домакинство от страна на ищеца през 2010 г. не е безпричинно, а е провокирано от лошото отношението на ответниците към него. С оглед установените факти от правна страна съдът приема искът за разваляне на сключения договор, поради неизпълнението му от страна на ответниците, за основателен. Описанието на поетите от ответницата К. задължения в нотариалния акт, с който договорът е сключен, го характеризират като такъв за издръжка и гледане. По него ищецът има качеството на прехвърлител, а ответницата – на приобретател. Престацията на ищеца е за еднократно изпълнение и е осъществена още към момента на сключването на договора – по силата на самото съглашение собствеността е преминала върху ответницата К., а при условията на действащия към онзи момент режим на съпружеска имуществена общност, собственик на имота е станал и съпругът й, ответникът К.. Последният, въпреки че се ползва от придобиването, не е страна по договора и няма задължения да гледа и издържа прехвърлителя, но е могъл да изпълнява, предвид уговорената възможност приобретателят да полага грижи чрез трето лице. До 2002 г. договорът е бил изпълняван, но след тази дата последвало постепенно охладняване на отношенията между ищеца и ответниците, които не са полагали дължимите грижи и не са осигурявали нужната на ищеца издръжка, не са имали към него дължимото отношение на уважение и ангажираност. Тъй като престацията на приобретателя по договора е за продължително изпълнение, всяко неизпълнение за период, който не е незначителен, не може да бъде санирано и е годно да доведе до възникване на правото на кредитора да прекрати облигационната връзка, съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД. В случая дори само неизпълнението за времето от напускането на общото домакинство до предявяване на иска (повече от две години) обосновава пораждане на такова право, а че в този период ответниците не са се грижили за ищеца и не са го издържали, спор по делото няма. Неизпълнението е съществено, ответниците отговарят за него и за ищецът - кредитор е възникнало потестативното право, предявено за упражняване в настоящето производство с конститутивния иск за разваляне на сключения договор. Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на това право по давност. Предвид дадения по реда на чл.291 т.1 ГПК отговор на втория материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, давността по чл.87 ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника и не се счита изтекла за възникналото от това неизпълнение право на разваляне в рамките на 5 години преди предявяване на конститутивния иск. Исковата молба е заведена на 02.01.2013 г., поради което всяко неизпълнение, осъществено след 02.01.2008 г., поражда право да се развали договора. Неизпълнението за този период съдът установи като факт, налице са и другите предпоставки по чл.87 ал.1 ЗЗД и възникналото право не е погасено по давност. Неоснователни са и възраженията на ответниците, че поради забава на кредитора в неговия патримониум не може да възникне правото да развали договора. На първо място това е така, защото съдът не установи ищецът неоправдано да е отказал съдействие за изпълнение – напускането на общото домакинство от негова страна е оправдано, с оглед лошото отношение на ответниците към него. Но освен това, предвид отговора на последния материалноправен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, правото за разваляне на договора възниква и в хипотезата на забава на кредитора, когато приобретателят не е осъществил заместваща престация в пари. И ако кредиторът неоправдано не приема изпълнението, длъжникът не се освобождава от задължението за издръжка и трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. В случая до завеждане на исковата молба ответницата К. не е осигурила заместваща престация, а периодът на неизпълнение е толкова значителен, че не може да остави съмнение възникнало ли е правото за разваляне на договора с оглед разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД. Развалянето следва да бъде постановено независимо от това, че ответниците междувременно са отчуждили вещта. За последиците от неизпълнението е без значение дали обектът на договора съществува, в същия вид ли е и правата върху него в патримониума на длъжника ли са. Когато има неизпълнение при условията на чл.87 ал.1 ЗЗД, правото да се развали договора е възникнало, а дали полученото по него съществува и отчуждено ли е от длъжника, има значение за уреждането на отношенията след развалянето, не за възникване на самото право. Макар съдът да приема за основателен конститутивния иск за разваляне не договора, не може да бъде уважен предявения срещу ответниците ревандикационен иск за връщане на получената от тях въз основа на същия договор вещ. Тази вещ те са прехвърлили на дъщеря си с договор от 1993 г., а съгласно чл.88 ал.2 ЗЗД, правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба за разваляне, се запазват. Следователно независимо от развалянето на договора, ищецът не може да получи собствеността върху имота, тъй като се запазват правата на Д. П. К., закупила същия имот от ответниците преди вписване на исковата молба за разваляне. Ищецът не е собственик на имота и няма активна легитимация да предяви иск за защита на вещни права върху него. Предявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед извода за неоснователност на предявения иск по чл.108 ЗС, съдът дължи разглеждане на евентуално заявената претенция за осъждане на ответниците да заплатят заместваща облага в размер пазарната стойност на имота. По нея обаче произнасяне по същество не може да има, защото обжалваното решение в тази част е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Първоначално ищецът е претендирал разваляне на сключения договор за издръжка и гледане и осъждането на ответниците да му предадат владението върху прехвърления с този договор имот. С определение от 12.12.2012 г. първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, в изпълнение на които ищецът е депозирал молба вх.№ 14479/ 28.12.2012 г. С тази молба той е предявил при условията на евентуалност, в случай на неуважаване на предявения ревандикационен иск, претенция Х. С. К. и П. И. К. да бъдат осъдени да му заплатят заместваща облага - обезщетение в размер действителната пазарна стойност на имота. Касае се за осъдителен иск, чиято цена не е посочена, а и това не е възможно, тъй като не е конкретизиран петитумът. Без да бъде посочено какъв е размерът на търсената сума, исковата молба, в частта, с която се предявява този иск, е нередовна и съдът е следвало да процедира съгласно чл.129 ГПК. Първата инстанция не е взела мерки да отстрани тази нередовност, а е разгледала спора и въпреки че е уважила ревандикационния иск, постановила акт по същество и по претенцията за заплащане на заместваща облага, като я отхвърлила. Така са допуснати процесуални нарушения в две насоки – защото е разгледан по същество иск, предявен като евентуален, макар главният иск да е уважен, а и защото не е била редовна исковата молба, с която евентуалният иск е предявен. Всяко от тези нарушения води до недопустимост на първоинстанционния акт в тази му част. Въззивният съд е следвало служебно да констатира това обстоятелство и да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5. Като не е сторил това, а е разгледал предявения с нередовната искова молба иск по същество, въззивният съд също е постановил недопустим съдебен акт и в тази част той следва да бъде обезсилен. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция, която съгласно цитираното тълкувателно решение е компетентна да отстрани нередовностите на исковата молба. Ако това не бъде сторено, първоинстанционното решение по този иск подлежи на обезсилване с прекратяване на производството по него, а ако нередовностите бъдат отстранени, съдът трябва да процедира съгласно чл.131 и сл.ГПК и да разгледа спора по същество, като се произнесе и по направените от ответниците възражения. Дължимите за всички инстанции в производството разноски също следва да бъдат разпределени от въззивния съд след новото разглеждане на делото, съгласно чл.294 ал.2 ГПК, като се вземе предвид каква част от тях страните са направили по уважените и каква – по отхвърлените искове. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 399 от 29.10.2013 г. по гр.д.№ 1304/ 2013 г. в частта, в която е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 3248/ 2012 г. за отхвърляне на предявения от Л. К. П. против Х. С. К. и П. И. К. иск за осъждане на ответниците да заплатят на Л. К. П. заместваща облага в размер действителната пазарна стойност на имота и ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане на този иск от друг състав на съда, съгласно указанията в мотивите на решението. ОТМЕНЯ въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 399 от 29.10.2013 г. по гр.д.№ 1304/ 2013 г. в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.1 вр. ал.3 ЗЗД по иска на Л. К. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], против Х. С. К., ЕГН [ЕГН] и П. И. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [община], договорът, сключен между Л. К. П. и Х. С. К. на 19.04.1982 г. с нотариален акт № 58, т.ІІ, н.д.№ 459/ 1982 г. на Казанлъшки районен съдия, по силата на който Л. К. П. продава на Х. С. К. (по време на брака й с П. И. К.) срещу задължение „да полага грижи и гледане лично или чрез трети лица за продавача до края на живота му, изразяващи с в даване квартира, храна облекло, отопление - осветление, лекуване при болест и други”, следния недвижим имот: дворно място от 1 050 кв.м., заедно с постройките, подобренията и трайните насаждения в него, находящ се в [населено място], Ст.Загорско, за което е отреден парцел VІІ-173 в кв.72 по плана на селото, при съседи: от три страни улици и К. С. П.. ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], против Х. С. К., ЕГН [ЕГН] и П. И. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [община], иск по чл.108 ЗС за осъждане на Х. С. К. и П. И. К. да върнат собствеността и да предадат на Л. К. П. владението върху недвижим имот - дворно място от 1 050 кв.м., заедно с постройките, подобренията и трайните насаждения в него, находящ се в [населено място], Ст.Загорско, за което е отреден парцел VІІ-173 (УПИ VІ-470 по подробен устройствен план, одобрен със заповед от 1986 г.) в кв.72 по плана на селото, при съседи: от три страни улици и К. С. П.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: