5 Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 17.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 2123 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. М., срещу решение №460 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. №2573/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3548 от 29.07.2020 год. по гр.д. № 19499/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че ищецът Л. М. В. не дължи сумата от 11348.74лв. по фактура № [ЕГН]/18.11.2019г., претендирана поради извършена корекция на сметка на клиентски № 13000735999 и абонатен № [ЕГН] за периода от 30.01.2018г. до 29.01.2019г. за обект на потребление с адрес: [населено място], [улица]. Според въззивния съд дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл. 183 ЗЗД. Не е установена консумацията на ел.енергия в размер на 58854.9кВтч от клиента без заплащането и. Сумата в посочения размер от 11348.74лв. не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена. СТЕ е посочила, че сумата от 11348.74 лв. е математически вярно изчислена, но за показаните в становището от 14.11.2019 г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от КЕВР за дневна, нощна и върхова. Изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват по делото. Не се установява и при какви данни в тарифа 1.8.4. е монтиран процесният електромер 1114171463591506 на 14.11.2014г., видно от протокол № 1204523, като предположенията на вещото лице са, че е монтиран при нулеви такива за Т4, като нов, след като останалите видими регистри Т1, Т2 и Т3 са с нулеви показания. Няма данни за сумарния регистър 1.8.0 нито в цитирания протокол, нито в протокола на БИМ и дали отчетените показания в Т4, сумирани с тези от Т1, Т2 и Т3 дават стойността по сумарния регистър, както следва да е при електромер от този тип-„И.“, МТ 174. Следва да се има предвид, че процесният електромер не е бил в метрологична годност към датата на проверката-29.01.2019г., както поддържа вещото лице, доколкото не е била извършена последваща проверка след първоначалната при монтажа му на 14.11.2014г., а е следвало такава в 4-годишен срок, изтекъл в края на 2018г. Не може да се очаква, че показанията му изобщо отразяват вярно премивалата ел.енергия и консумацията в обекта. Вярно, че в КП № 2596/04.11.2019г. на БИМ е посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване, но това заключение се отнася, както обяснява и служителя на „ЕРП Север“ за проверките при измерване с еталонен уред на точността на електромера и дали измерва в границите на точност, отчитайки процента на грешка, което не е достатъчно да се приеме, че направеното от БИМ изследване може да замести последващата проверка за метрологична годност, която е следвало да се направи задължително в определения срок, но не е. Уредът не е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка, както заявява вещото лице. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Ответникът по жалбата Л. М. В., съдебен адрес - [населено място], оспорва жалбата. С определение № 60855 от 03.12.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според практиката на ВКС съгласно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване. Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на елекрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали дружеството-касатор разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №460 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. №2573/2020 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.