Р Е Ш Е Н И Е № 551 гр. София, 15 декември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на девети декември двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2764/2011 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения М. А. А. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 78 от 4.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 217/2011 год. по описа на Бургаския окръжен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излага съображение, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено и се иска да бъде намалено. В съдебно заседание осъденият поддържа искането, а от служебно назначения му защитник се релевира допълнително и основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че е допуснато нарушение на материалния закон, което може да бъде коригирано в настоящото производство, защото е от категорията нарушения, за които съдът следи служебно. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 16 от 25.01.2011 год. постановена по НОХ дело № 262/2010 год. Средецкият районен съд е признал подсъдимите М. А. А., А. С. К. и К. А. А. за виновни в това, че в периода 3-5.05.2010 год. в гр. Средец, след предварителен сговор и в съучастие помежду си като извършители отнели от владението на Х. В. К., без негово съгласие и с намерение да ги присвоят вещи на обща стойност 755лв., като М. А. и А. К. са извършили деянието в условията на опасен рецидив, а К. А. – в условията на повторност, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.5 за първите двама и на основание чл. 195 ал.1 т.5 и 7 НК за К. А. ги е осъдил както следва: М. А. и А. К. на по две години и четири месеца лишаване от свобода, а К. А.- на една година лишаване от свобода, като е постановил наказанията да бъдат изтърпяни в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С въззивно решение № 78 от 4.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 217/2011 год. Бургаският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е напрвено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Контролът за правилността на влязлия в сила съдебен акт в производството по възобновяване на наказателното дело се извършва в рамките на релевираните от поискалата го страна основания, изброени в чл. 422 ал.1т.5 НПК. Тя има задължение да конкретизира допуснатите нарушения при постановяването му и данните които ги подкрепят. Обвързването на касационният състав с тези основания, не го лишава от възможността да извърши проверка по чл. 347 НПК, при която да констатира и отстрани допуснати нарушения от категорията на “абсолютните”, за които следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. Тя произтича от конституционното му правомощие да следи за точното и еднакво приложение на закона спрямо всички. Осъденият не е упражнил по най-прецизния начин правото си да иска проверка на влязлото в сила въззивно решение, като в писмената молба, въз основа на която е образувано настоящото производство не е посочил конкретно касационното основание. От нейното съдържание следва да се изведе основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК, в какъвто мисъл е искането за намаляване на наказанието, мотивирано с тежко социално положение. То е идентично с единственото му оплакване против правилността на присъдата, поддържано пред въззивната интанция. Бургаският окръжен съд го е обсъдил и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, мотивирано го е отхвърлил като неоснователно. Изложените съображения, че наказанието от две години и четири месеца лишаване от свобода е определено в рамките на закона по приетата квалификация, в съответствие с процесуалния ред, по който делото е решено, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне на неговия размер и е достатъчно за постигане целите по чл.36 НК, не са произволни. Като е възприел извода на решаващия съд, че липсват условията за индивидуализация на наказанието по чл. 55 НК и е отказал да го коригира в поискания от подсъдимия смисъл, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за изменяване. При индивидуализацията на наказанието не са нарушени принципите за законосъобразност и справедливост. В рамтите на признатите изцяло от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за които в досъдебното производство по реда на НПК са събрани достатъчно годни доказателства, материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието, като престъпление по възведеното обвинение. Фактическата констатация, че тримата тръгнали през нощта да извършват противозаконно отнетаме на чужди вещи, че в изпълнение на това решение се насочили към конкретно избено помещение, където знаели че се съхраняват множество инструменти, че след като проникнали вътре ги отнели и се разпоредили с част от тях, са намерили законосъобразен правен извод в квалификацията по чл. 195 ал.1т.5 НК. Не са превратно оценени данните за степента на обществената опасност на дееца, като обстоятелство от значение при решаване на въпроса за обема наказателна принуда, необходим за постигане целите по чл. 36 НК, в какъвто смисъл е поддържания от служебния защитник на осъдения довод. Съдът не е подходил формално при формиране на вътрешното си убеждение по този въпрос, а е направил цялостен анализ на всички установени факти и обстоятелства, в това число и на процесуалното му поведение. Направеното в досъдебното производство самопризнание, което е спомогнало при разследването и за възстановяването на част от щетата е отчетено при определяне размера на наказанието. Отдадено му е достатъчно наказателно правно значение като единствено смекчаващо обстоятелство и въз основа на него наказанието е определено под средния размер, предвиден за престъплението. На процесуалното му поведение не може да се отдава по-голямо значение при съпоставянето му с данните, отразени в свидетелството му за съдимост. Анализът на тези данни не дават основание да се приеме, че самопризнанието изцяло е израз на осъзната критичност. До голяма степен е било продиктувано и от желанието да се възползва от благоприятния режим на глава двадесет и седма НПК. Този извод се налага и поради факта, че по-голяма част от предходните му осъждания са решени по диференцираните процедури и са му налагани сравнително леки наказания. Осъждан е общо осем пъти за престъпни посегателства против собствеността, като с изключение на последната влязла в сила присъда, деянията по всички предходни е извършвал непосредствено след изтърпяване на поредното ефективно наказание лишаване от свобода. Има изградено трайно негативно отношение към чуждото имущество и явно изразен стремеж да си набавя парични средства по престъпен начин. Очевидно изтърпяните наказания не са се оказали достатъчни за настъпване положителни промени в съзнанието му и са създали в него чувство за некаказуемост. При отсъствието на други обстоятелства, които да смекчават наказателното, доколкото за изложеното съображение, че има три изоставени от своята майка деца, за които следва да полага грижи, липсват каквито и да било доказателства, намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и би накърнило очакванията на обществето за справедливост. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Бургаския окръжен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение, както и други нарушения, които са основания за възобновяване производството по делото и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения М. А. А. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 217/2011 год. по описа на Бургаския окръжен съд и изменяване на постановеното по делото въззивно решение № 78 от 4.05.20011 год., с което е потвърдена присъда № 16 от 25.01.2011 год. по НОХ дело № 262/2010 год. на Средецкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: