2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 2254/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 437 гр.София, 17 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2254/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, което е образувано пред него по протест от прокурор в Софийската окръжна прокуратура срещу оправдателната присъда, която Софийският окръжен съд е издал, отменяйки преди това осъдителната присъда на Ихтиманския районен съд спрямо подсъдимия С. И. Х.. Районният съд е осъдил подсъдимия по обвинението му за престъпление по чл.343б, ал.1 НК – за това, че на 9 ноември 2009 год. е управлявал личния си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила (2,60 промила, установена по надлежния ред); наказан е с пробация за 10 месеца и с лишаване от право да управлява МПС за 2 години. Окръжният съд е издал оправдателната присъда по същото обвинение и след жалба от името на подсъдимия. Касационният протест е основан според посоченото в него, на допуснатото с оправдаването на подсъдимия нарушение на закона, а искането е за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото. Протестът впоследствие е допълнен с обстойни доводи, за които е сметнато, че са в негова подкрепа. Прокурорът в касационната инстанция поддържа протеста, а подсъдимият и неговият защитник са за отхвърлянето му. ВКС намери протеста за основателен, макар и не поради всичко в него или в негова подкрепа. І. Независимо от правната квалификация, която му е дадена с протеста, недоволството на прокурора е всъщност срещу доказателствените изводи на въззивната инстанция – в някои отношения те наистина са неубедителни. Особено неубедително е доверието, с което са използвани показанията на К.Й.. Въпреки че той е единственият свидетел, който е разпитан при въззивното съдебно следствие, неговата достоверност е приета без да бъде изяснена непоследователността, която се съдържа в различните му изявления по делото: че в деня на инцидента колата на подсъдимия е била шофирана от жена, че така му се видяло, че самият подсъдим поискал от него да каже за шофиране на колата от жена (вж. на л.85, 94 и 109 от досъдебното производство). Неубедително също така, но с обратен знак, е отношението към показанията на В.С.. Разграничавайки се от И., СОС е видял в тях толкова съществени противоречия, че изобщо отказал те да потвърждават обвинението за намирането единствен на подсъдимия в обърналата се кола (а не и приятелката му Е.Н.). Толкова съществена за доказателствената теза последица е изисквала поне опит за непосредствено изясняване на противоречията в свидетелските показания, още повече, когато противоречие е видяно и там където всъщност няма такова – между В.С. и Сл.Д., при положение, че двамата не са били по едно и също време на местопроизшествието. Непоследователното отношение към достоверността на двамата свидетели Й. и С. е съпътствано и от едно противоречие в собствените на въззивния съд изводи: отнесъл се с еднакво доверие както към показанията на В.С., че в катастрофиралата кола и около нея не е имало никой, така и към обясненията на подсъдимия и показанията на Н., че в нито един момент Х. не е напускал местопроизшествието. ІІ. Изложеното дотук сочи на несъобразяване със съответните процесуални изисквания към изясняването на обективната истина съгласно чл.13, ал.1 НПК и към вътрешното убеждение за нея според чл.14, ал.1 НПК. Става дума, от друга страна, за процесуални нарушения не само косвено следващи от двете принципни норми (алогичността в отношението към В.С., Ст.Х. и Ем.Н.), но и от пряко нарушаване на норми – гаранции за процесуалните права за страната на обвинението: на чл.107, ал.2 и 3 НПК – относно дължимата проверка на достоверността в показанията на К.Й. и В.С.; на чл.303, ал.1 НПК – относно недопустимото предположение за тяхната достоверност или недостоверност без такава проверка. Възможността, накрая, допуснатите процесуални нарушения да бъдат квалифицирани правно като съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, позволява на ВКС да не отхвърли протеста само поради разминаването в него между доводи и правната им квалификация по чл.348, ал.2 НПК. Преодолимото за изхода на делото несъответствие, което е допуснал прокурорът, се дължи вероятно на неправилното разбиране, че единственото правомощие на ВКС да отменя оправдателни присъди е това чл.354, ал.3, т.3 НК (вж. и р.394/02-І, Бюл.9/02). ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда на Софийския окръжен съд, издадена на 13 юни 2011 год. по внохд № 185/2011 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание в тази инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/