7 Р Е Ш Е Н И Е № 123 С., 2 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 67/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на частните обвинители И. И. Д. и Р. В. Д. против въззивно решение № 154 от 12.11.2010 г., постановено по ВНОХД № 249/2010 г. от Апелативен съд – Варна, с което е изменена частично осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Представени са писмени бележки, които доразвиват доводите, поддържани в подкрепа на заявените касационни основания. Счита се, че неправилно въззивният съд е оправдал подсъдимия А. за допуснатото нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП, тъй като и то се явява в причинно- следствена връзка с настъпилия резултат, както и че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване, за несправедливо по размер се счита и наказанието лишаване от право да управлява МПС. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от частните обвинители И. Д. и Р. Д. и от процесуален представител. Подсъдимият А. А. А. не се явява, редовно призован, не се явява и неговият процесуален представител. От последния е постъпило писмено становище, с което се поддържа виждането, че решението на въззивната инстанция е правилно и следва да се остави в сила. Частният обвинител З. И. А. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 144/07.12.2009 г. по НОХД № 1513/2009 г. по описа на Окръжен съд - Варна подсъдимият А. е бил признат за виновен в това, че на 23.10.2007 г., при управление на МПС, нарушил правилата за движение (чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДП), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на И. Р. Д. и тежка телесна повреда на З. И. А. – престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал.3, б. “б” от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 373, ал.2 във вр. с чл. 55 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г от НК подсъдимият А. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. По жалба на частните обвинители И. Д. и Р. Д. и по жалба на подсъдимия А е било образувано предходното въззивно производство, като с решение № 43/19.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 19/2010 г., първоинстанционната присъда е изменена, както следва : подсъдимият А. е оправдан да е извършил нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП; увеличен е размерът на наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на две години и осем месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частните обвинители И. Д. и Р. Д. с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. С решение № 300 от 24.06.2010 г., постановено по к.н.д. № 258/2010 г. от ВКС, І н.о., въззивното решение е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане. Указано е да се изяснят обстоятелства, които имат пряко отношение към обема на наказателната отговорност. При новото въззивно разглеждане на делото, в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, е проведено въззивно съдебно следствие. С атакувания сега съдебен акт първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият А. е признат за невинен да е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. По доводите за нарушение на закона. Твърденията за неправилност на съдебния акт, поради отхвърляне на обвинителната теза, че подсъдимият А. е допуснал нарушение и на правилото, визирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДП, са неубедителни. О. при първото разглеждане на делото от касационната инстанция идентичен довод е бил отхвърлен, като в мотивите на цитираното по-горе касационно решение недвусмислено е посочено, че в конкретния пътен участък скоростта на движение е регулирана на основата на чл. 21, ал.2 от ЗДП, доколкото е различна по величина от тази по чл. 21, ал.1 от ЗДП, а именно с пътен знак В26, забраняващ движение със скорост по-висока от 70 км./ч. Именно с тази забрана не се е съобразил подсъдимият А., което нарушение е довело до настъпилото ПТП и е в причинна връзка с вредоносния резултат. Затова, като не се е отклонил от указанията по приложението на закона, дадени от предходния касационен състав, въззивният съд не е нарушил закона, приемайки, че подсъдимият А. е извършил престъплението по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3 от НК поради нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП. ІІІ. По отношение твърдението на жалбоподателите частни обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание. С развитите доводи, от една страна, се оспорва приетото от въззивния съд наличие на съпричиняване от пострадалия Д., а от друга, се акцентира върху неправилната оценка на обществената опасност на деянието и дееца, на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства. Преди всичко следва да се посочи, че с отменителното решение на касационната инстанция са дадени указания, именно в насока : да се изследват въпросите за съпричиняване от страна на пострадалия Д., действията на подсъдимия по оказване на помощ, както и неговото поведение, като водач на МПС. Въззивният съд, съобразявайки тези указания, при новото разглеждане на делото в съдебно следствие е събрал доказателства, относими към съдържанието на отговорността на подсъдимия. Допусната е допълнителна петорна авто-техническа експертиза, която е следвало да изясни по експертен път онези въпроси, които предходният касационен състав е счел за неизяснени, в това число и поведението на пострадалия Д. в реализиралото се ПТП. Аргументацията на съда за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия е обоснована и със заключението на допълнителната авто-техническа експертиза. Твърденията, поддържани в жалбата, че заключението на посочената експертиза не е категорично, не се оправдават от данните по делото. За последното е достатъчно да се препрати към самото заключение – виж отговорите по т. 4.2 и т. 4.6. Що се касае до изясняване на другите обстоятелства – предприетите от подсъдимия А. действия по оказване на помощ, както и за поведението му като водач на МПС, в хода на допълнителното съдебно следствие са събрани писмени доказателства. Ето защо, изводите на съда не почиват на предположения, а са изградени при използване на надлежно установени по съответния процесуален ред доказателства. Доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, без да са превратно тълкувани от въззивния съд, поради което не е нарушен и принципа, очертан в чл. 14 от НПК, изискващ обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В рамките на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, касационната инстанция извършва проверка единствено дали е налице несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с целите, визирани в чл. 36 от НК. В тези рамки основният акцент на оспорването е поставен върху това, че според жалбата, съдът не е отдал дължимото значение на тежкия вредоносен резултат, както и на поведението на подсъдимия А., като водач в рамките на настъпилото ПТП. Възраженията са неоснователни. Обществената опасност на деянието по чл. 343, ал.4 във вр. с ал. 3, б. “б” от НК, включително и конкретният квалифициращ признак – смърт на едно лице и тежка телесна повреда на друго, е взета предвид от законодателя при очертаване рамките на санкцията. Безспорно вярно е, че резултатът е тежък, но отчитането му, като отегчаващо отговорността обстоятелство би влезнало в конфликт с разпоредбата на чл. 56 от НК, а и в настоящия случай той не надхвърля необходимото за изпълване на правната квалификация и не може сам по себе си да обоснове извод за увеличаване обема на наказателната принуда. На следващо място, за да потвърди присъдата и в частта относно наказанията, въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията по размер и начин на изтърпяване. Правилно е оценил значението на приноса на пострадалия, като фактор, определящ степента на обществена опасност на деянието и дееца. Последно посоченото, наред с установените данни за действията на подсъдимия по оказване на помощ след ПТП, чистото съдебно минало, положителните данни за личността му, са определили превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над единственото отегчаващо такова – тежкото нарушение на правилата за движение. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства не очертава необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на наказанието. На тази съвкупност от обстоятелства, с която е обоснован изводът на втората инстанция да отхвърли искането за отмяна приложението на чл. 66 от НК, не може да се противопостави тезата за тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение и настъпилият вредоносен резултат. Както вече се посочи, настъпилият вредоносен резултат не надхвърля минимума, необходим за приложената правна квалификация, а и такъв подход би изключил приложението на чл. 66 от НК за подобен вид престъпления, каквото ограничение не съществува в закона. Въззивната инстанция, като е утвърдила решението на окръжния съд, че и с условното осъждане ще бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко, че за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да бъде изолиран в затворническа среда, не е допуснала нарушение по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 2 от НПК. Наказанието "лишаване от правоуправление" за срок от четири години също се явява съразмерно на допуснатото нарушение на правилата за движение, тежестта на престъплението и личността на подсъдимия. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 154 от 12.11.2010 г., постановено по ВНОХД № 249/2010 г. от Апелативен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.