4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 325 гр.София, 21.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4862 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. П. срещу решение № 54 от 10.09.2021 г., постановено по гр. д. № 334 по описа за 2021 г. на Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 260002 от 17.02.2021 г. по гр. д. № 728 по описа за 2020 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на брака, сключен между Б. Б. П. и В. Н. Н.-П., като дълбоко и непоправимо разстроен, обявено е, че разстройството на брака е по вина на съпруга Б. Б. П., постановено е, че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Н., упражняването на родителските права по отношение на децата Р. Б. П. и И. Б. П. е предоставено на майката, при която е определено и тяхното местоживеене, семейното жилище в [населено място], [улица] предоставено на В. Н. Н.-П., определен е режим на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща на детето Р. Б. П. 200 лв., а на детето И. Б. П. 150 лв.месечна издръжка. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност на обжалваното решение и противоречието му с практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на IV ГО относно създадения от майката т. нар. „конфликт на лоялност“ чрез предизвиканите от нея пречки за осъществяване на личните контакти на децата с техния баща. Позовава се на нововъзникнало обстоятелство-желанието на дъщерята да живее при него В. Н. Н. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския окръжен съд до касационен контрол, като оспорва касационната жалба и по същество. Върховният касационен съд констатира, че съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК решението на Софийския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване в частите, с които бракът е прекратен, обявено е, че разстройството на брака е по вина на съпруга Б. Б. П. и е постановено, че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Н.. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да се прекрати. В останалите части, с които са разрешени въпросите по чл.59, ал.2 от СК и по предварителната преценка за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Ботевградският районен съд е констатирал, че и двамата родители имат родителски капацитет, разполагат с подкрепяща среда от близки и роднини. Приел е, че майката към настоящия момент притежава по-добрите родителски и възпитателски качества, тъй като тя е била и родителят, който се е занимавал с обучението на децата и се е интересувал от образованието им. Съобразил се е и с изразеното при изслушването желание на по-голямото дете Р. П. да живее при своята майка. От събраните доказателства и от процесуалното поведение на ответника е достигнал до извода, че той е силно емоционално негативно настроен към майката, като проявява склонност да въздейства на децата в тази насока-тоест, да ги настройва негативно към майката. От отношенията между родителите е заключил, че предоставянето на родителските права на бащата крие опасност от отчуждаването им от тяхната майка, като такъв риск не съществува при обратната хипотеза. Ето защо първоинстанционният съд е предоставил родителските права на майката, постановил е те да живеят при нея, предоставил и е семейното жилище, определил е режим на лични отношения между децата и бащата, осъдил го е да заплаща по двеста лева месечна издръжка на детето Р. П. и по сто лева месечна издръжка на детето И. П.. Софийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части, възприемайки извода, че в интерес на двете деца е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която разполага с необходимия родителски капацитет. Констатирал е, че няма данни за негативно социално обкръжение или други обстоятелства, които да се отразят неблагоприятно върху правилното възпитание и развитие на децата, съобразил се е и с желанието на дъщерята да живее при майка си. От съдържанието на обжалваното решение не се установява незачитане, игнориране, превратно тълкуване или избирателно селектиране на събраните по делото доказателства, както смята касаторът. Следователно решението на Софийския окръжен съд не може да се допусне поради неговата очевидна неправилност въз основа на тези твърдения на касатора. Няма и противоречие между решението на Софийския окръжен съд и цитираното от касатора решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на IV ГО на ВКС. В това решение е прието, че създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес. В настоящия случай обаче не се установява майката да е възпрепятствала контактите на децата с бащата, или да се е опитвала да създаде така наречения от касатора „конфликт за лоялност“. От данните по делото не се констатират такива факти и съответно не е било необходимо въззивният съд да ги преценява при определяне на родителския капацитет на майката. Посоченото от касатора ново обстоятелство, което е от значение за предоставянето на родителските права, не е основание за допускане на касационно обжалване. Ако обстоятелствата, обуславящи предоставянето на родителски права, са се изменили, родителят може да защити правата си, като подаде молба по чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановените по-рано мерки. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение относно родителските права, местожителството на децата, предоставянето на семейното жилище, режима на личните отношения между децата и бащата и осъждането му да им заплаща издръжка. Разноски на В. Н. не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Б. П. срещу решение № 54 от 10.09.2021 г., постановено по гр. д. № 334 по описа за 2021 г. на Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № 260002 от 17.02.2021 г. по гр. д. № 728 по описа за 2020 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на брака, сключен между Б. Б. П. и В. Н. Н.-П., като дълбоко и непоправимо разстроен, обявено е, че разстройството на брака е по вина на съпруга Б. Б. П. и е постановено, че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Н., като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 10.09.2021 г., постановено по гр. д. № 334 по описа за 2021 г. на Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с които е потвърдено решение № 260002 от 17.02.2021 г. по гр. д. № 728 по описа за 2020 г. на Ботевградския районен съд в останалите части. Определението в прекратителните части може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението до страните, а в останалата част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: