РЕШЕНИЕ № 81 София, 08. май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1363 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 12.05.2010 г. по гр.д. № 142/2010, с което е отменено решението на Старозагорския районен съд от 02.02.2010 г. по гр.д. № 4740/2009, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъства у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си да посочи в заповедта за уволнение качествата, които липсват на работника за ефективно изпълнение на възложената работа, но не е посочил фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е възстановена на работа при ответника като „секретар – библиотекар”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 7/18.08.2009 поради липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа – трудолюбие, организираност, настойчивост, инициативност, дисциплинраност, самокритичност, и комуникативност. Липсата на тези качества се установява от неумението на ищцата да работи с компютър и несправянето й със задълженията да създава и поддържа връзки с институции и фирми и да осъществява взаимодействие с настоятелството, от несправянето й със задълженията да организира и провежда празненства, концерти и чествания, да проучва, събира и разпространява любителското фолклорно творчество и факти за историята на селото, също и от непознаването на нормативната уредба на дейността на читалището. Видно от изложеното ищцата не разполага с необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неосноветелен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника НЧ „И. Т.”, [населено място], [община] следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 380,00 лева Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Старозагорския окръжен съд от 12.05.2010 г. по гр.д. № 142/2010. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. Б. С. - Ж. за признаване на уволнението и заповед от 22.10.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА М. Б. С. - Ж. от с. Б., [община] да заплати на НЧ „И. Т.”, [населено място], [община] сумата 380,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.