Ключови фрази
Ревандикационен иск * активна процесуална легитимация * съсобственост * доказателствена тежест * оспорване на истинността на документ * право на заместване


2
гр. д. № 4982/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 174

София, 19.02.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N4982/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. К. К. и Г. К. Д., в качеството им на наследници на Н. Г. Д., както и от М. Д. Х. против решение № 3542/20.04.2016 г. по в. гр. д. № 6453/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което след като е отменено частично първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. Г. Д. и М. Д. Х. срещу С. Л. П. за предаване на владението върху 19/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], на първия над партерен етаж, с площ от 59.20 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 9, таванско помещение № 5 и 10.61% ид. ч. от общите части на сградата и от УПИ IV-518, кв. 131 по плана на [населено място], в който същата е построена.
С определение от 29.05.2017 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените в него въпроси: допустимо ли е при смърт на наследник от четвърти ред той да бъде заместен от своите наследници по право на заместване; - може ли съсобственик на имот да предяви ревандикационен иск за целия имот, когато той се владее от несобственик; - съществува ли за ищеца доказателствена тежест да доказва, че е единствен наследник на процесния имот, при положение, че в удостоверението за наследниците няма данни за други наследници.
Ответницата по касация С. Л. П., в подадения отговор чрез процесуалните си представители адв. Т. Ф. и адв. С. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното:
По въпросите, по които е допусната касационна проверка:
По първия въпрос – под право на заместване се разбира правото на наследника да встъпи в правата като заеме мястото на своя наследодател и да получи частта, която би му се паднала, ако той беше жив в момента на откриване на наследството.
В разглежданата хипотеза не е налице заместване, тъй като при откриване наследството на Е. А., починал през 2005 г. към наследяване са призовани само наследниците му от четвърта съребрена линия Н. Д. и М. М. Х.. Последният е починал през 2006 г., поради което придобитото от него по наследяване от А. вече е било част от неговия патримониум и е преминал в наследника му М. Х. на основание наследяване.
По втория въпрос - всеки съсобственик може да предяви ревандикационен иск за целия имот, когато той се владее от несобственик. Този вещен иск е действие на обикновено управление и може да бъде предявен от всеки един съсобственик за защита на общата вещ. Предмет на иска е цялата вещ/имот, а не само част от нея, съответстваща на правата на предявилия иска съсобственик.
По третия въпрос – наследникът не носи доказателствената тежест за установяване качеството си на наследник, когато представеното от него удостоверение за наследниците е оспорено от ответника, но той е заявил, че ще се ползва от него. Това му изявление размества доказателствената тежест и при открита процедура по оспорване на документа, оспорващата страна следва да представи доказателства за да опровергае удостовереното в документа и да установи своите твърдения.
По същество на касационната жалба:
Н. Г. Д., починала в хода на процеса и заместена от наследниците й първите двама касатори и М. Д. Х. са предявили иск за обявяване за нищожно завещанието направено от наследодателя им Е. Б. А. в полза на О. М. и ревандикационен иск за недвижимия имот, предмет на завещанието, съставляващ апартамент № 2 в сградата, с административен адрес [населено място], [улица], застроен на площ от 59.20 км. м. заедно с избено и таванско помещения и 10.61% идеални части от общите части на сградата. Последният е насочен срещу С. П., на която бенефициерът по завещание е продал имота на 27.06.2008 г.
Искът по чл. 42, ал. 1 ЗН е уважен, след като е установено с графическа експертиза, че завещанието не е написано и подписано от наследодателя Е. А..
По отношение на ревандикационния иск въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил уважен изцяло. Приел е, че наследодателят Е. А. е починал през 2005 г. и не е оставил наследници от първа низходяща и възходяща линии, поради което призовани да наследят са наследниците по съребрена линия. От представеното удостоверение за наследниците по съребрена линия на майката на наследодателя С. е установено, че към датата на смъртта на Е. А., призовани към наследяване са двама наследника от ІV-та степен – ищцата Н. Д., дъщеря от починал брат на майката Г. и Д. Д. Х., син на починала сестра на майката Злата. Този наследник е починал през 2006 г. и е наследен от М. Х., негов син и ищец по иска.
Обсъдил е представеното удостоверение за наследниците на бащата на Е. А. и е констатирал, че в него е отразено, че няма данни да е оставил наследници по съребрена линия. От това е направил извод, че от отразеното в удостоверението не може да се приеме, че такива не съществуват, поради което на наследниците по съребрена линия на майката се падат само 1/2 ид. ч. от наследството. Определил е наследствените права на Н. Д. в размер на 1/24 ид. ч., а тези на М. Х. в размер на 1/6 ид. ч., без да обосновава изводите си за това. Въз основа на така приетите за установени факти е намерил ревандикационният иск за основателен за 5/24 ид. ч., а за разликата до 19/24 ид. ч. за неоснователен и в тази част е отменил първоинстанционното решение и е отхвърли иск за 19/24 ид. ч.
Първоинстанционното решение в частта, с която на ищците са присъдени разноски в размер на 260.52 лв. е било потвърдено.
Решението в обжалваната част за частично отхвърляне на ревандикационния иск е необосновано и незаконосъобразно.
Неправилно съдът не е основал правните си изводи за липса на други наследници по съребрена линия, на удостоверението за наследниците на бащата на наследодателя Е. А.. Този официален свидетелстващ документ е бил оспорен от ответницата С. П., ищците са заявили, че ще се ползват от него и съдът е открил производство по оспорването му, като е указал на П., че тя носи тежестта за доказване неистинността на материализираното в него удостоверително изявление. Ответницата не е представила доказателства, които да опровергаят съдържанието на документа, поради което съдът е бил длъжен да зачете удостовереното в него и да формира извод за лицата, които са призовани към наследяване, въз основа на приетите удостоверения за наследниците.
Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН наследодателят А., тъй като не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, е наследен от роднините по съребрена линия, като по-ниския по степен и низходящ на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. От удостоверенията за наследниците се установява, че при откриване на наследството той е бил наследен от Н. Д. и Д. Х.. При предявяване на иска активно легитимирани са били Н. Д. и наследника на починалия през 2006 г. Д. Х. син М. Х..
Незаконосъобразен и в противоречие на константната практика на ВКС е изводът на съда, че ревандикационния иск следва да се уважи само до размера на идеалните части на съсобствениците, които са го предявили.
Искът по чл.- 108 ЗС е действие на управление на съсобствената вещ, поради което всеки един съсобственик може да ревандикира цялата вещ. В това производство е достатъчно той да докаже, че има качеството на съсобственик. Не е предмет на този иск установяване на точните правата в съсобствеността.
Допустанатите нарушения при постановяване на решението обуславят основанието за отмяна по чл. 281, ал. 3 ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия или повтаряне на такива, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение ще бъде отменено в отхвърлената част и вместо него ще бъде постановено друго, с което искът за ревандикация ще бъде уважен по отношение на С. П. в установителната му част изцяло, а в осъдителната за останалите 19/24 ид. ч. от имота.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата С. П. ще бъде осъдена да заплати на касаторите направените от тях разноски за всички инстанции. От представените доказателства се установява, че сторените разноски от ищците за първоинстанционното производство възлизат на 1366.00 лв., за въззивната инстанция на 4000.00 лв. и за касационната инстанция на 1286.00 лв., за което е представен и списък по чл. 80 ГПК. Общо разноските възлизат на сумата 6652.00 лв. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 260.52 лв., поради което ответницата по иска С. П. ще бъде осъдена да заплати на ищците по иска още сумата 6391.48 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3542/20.04.2016 г. по в. гр. д. № 6453/2012 г. на Софийски градски съд, в частта с която след като е отменено частично първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 108 ЗС, предявен от Н. Г. Д. и М. Д. Х. срещу С. Л. П. за предаване на владението върху 19/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], на първия над партерен етаж, заедно с прилежащите му избено помещение № 9, таванско помещение № 5 и 10.61% ид. ч. от общите части на сградата и от УПИ IV-518, кв. 131 по плана на [населено място], в който същата е построена и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Л. П. от [населено място], [улица], че С. К. К. и Г. К. Д., в качеството им на наследници на Н. Г. Д., и М. Д. Х., всички представлявани от адв. В. П. от Софийска АК, [населено място], [улица], ет. 3, са собственици на апартамент № 2, в сградата в [населено място], [улица], на първия над партерен етаж, с площ от 59.20 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 9, с площ от 4.67 кв. м. и таванско помещение № 5, с площ от 6.44 кв. м. и 10.61% ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ IV-518, кв. 131 по плана на [населено място], местността „П.-център”, с площ от 347 кв. м.
ОСЪЖДА С. Л. П. от [населено място], [улица], да предаде на С. К. К. и Г. К. Д., в качеството им на наследници на Н. Г. Д., и на М. Д. Х., представлявани от адв. В. П. от Софийска АК, [населено място], [улица], владението на още 19/24 ид. ч. от апартамент № 2, на първия над партерен етаж в сградата в [населено място], [улица], с площ от 59.20 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 9, с площ от 4.67 кв. м. и таванско помещение № 5, с площ от 6.44 кв. м. и 10.61% ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ IV-518, кв. 131 по плана на [населено място], местността „П.-център”, с площ от 347 кв. м. както и да им ЗАПЛАТИ още сумата 6391.48 (шест хиляди триста деветдесет и един и 0.48) лв., представляваща разноски по делото за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: