Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 15.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1659 /2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационни жалби на защитниците на подсъдимия А. П. Ц. адвокатите М. Т. и Д. Г. против решение № 369 от 11.11.2015 г. по внохд № 869/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата от адвокат М. Т. се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливо наказание. Основните усилия на защитата са насочени към оспорване обективността и достатъчността на доказателствата в полза на обвинението. Подробно се обосновава теза, че показанията на свидетеля К. са ценени превратно, като се привеждат противоречиви данни за местонахождението на чашата с биологични следи от подсъдимия. Защитникът твърди, че местопроизшествието не е надлежно съхранено и това е опорочило годността на иззетите веществени доказателства. Изтъква се също така, че въззивната инстанция не е отговорила на възраженията на защитата, като се е съгласила с изводите на първостепенния съд без самостоятелна оценка на доказателствата и доказателствените средства. Според жалбоподателя решението страда от липса на мотиви, тъй като апелативният съд не е преодолял противоречията в доказателствения материал. Обжалващата страна намира, че съдът не е проявил процесуална активност и не е дал задоволителен отговор на твърдението, че в казуса има ексцес на престъпното поведение, макар да се е позовал на данни, които го обуславят, но единствено в контекста на отегчаващите отговорността обстоятелства. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Предлага се и трета възможност за развитие на процеса - намаляване на наложената санкция от касационната инстанция. В жалбата от адвокат Д. Г. също се описват съществени процесуални нарушения на въззивния съд при събиране и проверката на доказателствата. Според защитника обжалваното решение съдържа противоречия при анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Й. . Изброяват се нарушения в досъдебното производство, с които се свързва съмнение за предубеденост на разследващия орган поради отхвърляне на доказателствени искания на обвиняемия и неспазване на процесуалните срокове. Касаторът заявява, че обвинителният акт е неясен и противоречащ на материалния закон, а въззивното решение – формално. Акцентира върху необходимост от ново разглеждане на делото, в рамките на което да се повдигнат отделни обвинения за две различни престъпления – грабеж на вещи, собственост на [фирма] и златен пръстен – собственост на свидетеля К.. Коментира и нарушение на материалния закон поради пренебрегване на данните за ексцес на умисъла. В жалбата декларативно се заявява и наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитниците му поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Софийският градски съд с присъда № 220 от 04.08.2015 г. признал подсъдимия А. П. Ц. за виновен в това, че на 07.03.2014 г. в [населено място], от склад на [фирма] в съучастие като извършител с неустановени по делото лица отнел чужди движими вещи на обща стойност 23 997, 56 лева от владението на К. А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, а грабежът е в големи размери и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.1 и т.4 вр с чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б. „б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода , което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан по делото. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски. Софийският апелативен съд с решение № 369 от 11.11.2015 г. по внохд № 869/2015 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбите са частично основателни. Касационната проверка установи съществени процесуални нарушения при проверка на основно за казуса доказателство - пластмасова чаша от местопрестъплението с биологични следи от подсъдимия. Тя основателно е поставена от предходните състави в центъра на доказателствена съвкупност, която е изградена единствено от косвени доказателства. Всички цитирани от предходните състави доказателствени източници, съдържащи уличаваща подсъдимия данни, са непосредствено свързани с коментираната чаша. По тази причина съдът е дължал изключително внимателен анализ на данните, извлечени чрез научно изследване на това веществено доказателство, включващ всички достъпни и възможни мерки за осигуряване на безукорност и категоричност на експертизата. Видно от досието по делото предходните състави са се позовали на заключение на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, обективирано в протокол № 15/ДНК-245 /стр.211- стр.215 от том втори на досъдебното производство/ и потвърдено след разпит е на вещото лице Л. Й. в съдебно заседание. От съдържанието му става ясно, че експертът е сравнил открития по обект № 7 / пластмасова чаша / ДНК профил на лице от мъжки пол с информацията от Националната ДНК база данни, при което е констатирал съвпадение с профила на подсъдимия А. П. Ц.. В досието по делото няма данни експертизата да е боравила със сравнителни образци, иззети по реда на чл.146 от НПК от обвиняемия след неговото идентифициране. Отбелязано е, че профилът на А. П. Ц. е подаден за регистрация от 08 РУП на СДВР през 2001 г. т.е. сравнителните материали са били депозирани в процедура, различна от настоящия процес. Ето защо касационният съдебен състав намира, че съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се е отклонила от реда, разписан в чл. 145 и чл. 146 от НПК, което е предпоставило уязвимост на изследването. ДНК анализът е ефективно и сигурно средство в разследването на престъпления, но използването му в рамките на наказателното производство е обвързано от правилата на процесуалния закон. Без образци за сравнително изследване , изискани съгласно чл. 146 от НПК, експертизата остава открита за съмнения, тъй като стъпва на изходни данни, събрани извън рамките на актуалния процес. Ето защо, и като отчита ключовото значение на извършеното ДНК профилиране за установяване на обективната истина по делото, касационната проверка намира, че решението на въззивната инстанция е постановено при съществено нарушение на принципните разпоредби на чл.13, чл.14, чл.105 и чл.107 от НПК, както и на чл. 145, чл. 146 и чл.153 от НПК, регламентиращи експертизата като способ за доказване. С оглед широките правомощия на въззивната инстанция по установяване на правнорелевантни факти делото следва да се разгледа от нов състав на апелативния съд. В хода на повторната въззивна процедура е необходимо да се назначи допълнителна експертиза, която да сравни профилните данни от изследваната чаша със сравнителни образци, иззети от подсъдимия по реда на чл. 146 от НПК. Тук е мястото да се изтъкне , че тези действия са били необходими и възможни още в досъдебната фаза, още повече, че претенции в тази насока са били отправени към наблюдаващия прокурор. Той не е изразил становище по тях съгласно чл. 229, ал.3 от НПК и макар този пропуск да е напълно отстраним в съдебната фаза на процеса предвид подготвителното значение на досъдебното производство, допускането му е илюстрация за негативните последици от пренебрегването на процесуалнорегламентирани задължения. За пълнота на изложението и в отговор на възражения на защитата настоящият състав отбелязва, че констатираният дефицит на прокурорска активност, макар да е укорим в светлината на професионалната прецизност, в конкретния случай не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничал възможността на обвиняемия да оспори експертното заключение пред съда. Останалите доводи за съществени процесуални нарушения, съдържащи се в жалбите, са неоснователни. Съмненията за предубеденост на органите, ръководещи процеса, са произволни и базирани единствено на несъгласието на защитата с различното им становище относно доказаността на обвинението. В хода на досъдебната фаза на процеса не е допуснато игнориране на процесуални срокове, засягащо правата на обвиняемия. Не са събирани доказателства извън регламента на чл.234, ал.1 - 3 от НПК, а предявяването на материалите е извърщено само няколко дни след изтичане на срока за действия по разследването поради ангажираност на защитника. Несподелими са и твърденията за неясно и противоречиво обвинение, поставящо подсъдимия в невъзможност да организира защитата си. Непредубеденият прочит на обвинителния акт не показва отклонения от стандарта на чл.246 от НПК. Прокурорът е посочил престъплението, извършено от обвиняемия, и го е конкретизирал достатъчно подробно чрез обстоятелства за време, място и начин на извършване на деянието. Предложението на защитата инкриминираната престъпна дейност да бъде разделена на две отделни престъпления съобразно собствеността на отнетите вещи, е незаконосъобразно. Без значение за наказателноправната интерпретация на престъпното посегателство е основанието, на което вещите се намират във фактическа власт на конкретния засегнат субект. Отделен е въпросът доколко предложената от защитата конструкция е в интерес на обжалващата страна поради съдържащата се в нея възможност при доказване на обвинението подсъдимият да понесе по-тежка санкция. Настоящият съдебен състав не се съгласява и с аргументите на защитата за липса на мотиви към въззивното решение. Оплакването се развива в две насоки – като упрек за пренебрегване на доводите на жалбоподателя и като констатация за сериозни вътрешни противоречия при обосноваване на фактическите изводи. Извън коментираното по-горе процесуално нарушение решението на апелативния съд разкрива по достъпен за възприемане начин основанията, поради които апелативният съд отхвърля доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Изводът на касатора за противоречия в мотивите е базиран изцяло на превратно възприемане на цитираните в жалбата абзаци от решението. Не е вярно, че съдът се е позовал на обясненията на подсъдимия в подкрепа на обвинението – напротив , на стр.2 ясно е отразена позицията на подсъдимия, сведена до пълно отричане на съпричастност към инкриминираната дейност. Обясненията, които той е дал в хода на съдебното следствие пред СГС, са посочени на стр.8 единствено при очертаване на доказателствената съвкупност и от съдържанието им не са извлечени конкретни уличаващи данни. По същия некоректен начин жалбоподателят коментира и присъствието на показанията на свидетелите А. Т. и А. Й. на стр.8 от въззивното решение. Получената чрез тях информация е била обсъдена от първостепенния съд във връзка с представените разпечатки за проведени телефонни разговори в обхват на мобилна клетка, включващ местопроизшествието. Първостепенният съд е приел, че те не доказват релевантни факти, т.е. категорично е отрекъл тяхната роля в подкрепа на обвинението. Нищо по-различно не е направила втората инстанция, която е споделила фактическата обстановка, възприета от състава на градския съд. Лишено от логика е твърдението на защитата, че съдът е пренебрегнал тези доказателствени източници във вреда на подсъдимия. Чрез тях не се доказва присъствие на подсъдимия в района на ограбения склад, както се твърди в обвинителния акт, но не се установяват и данни, които да го изключат, както твърди защитата. По същество са напълно индеферентни към предмета на доказване и включването им в доказателствения каталог е израз на проявена от въззивната инстанция пунктуалност без конкретен доказателствен принос. Неоснователни са и възраженията, с които защитата на подсъдимия атакува процесуалната годност на изследваната чаша поради манипулации при нейното изземване и съхранение. Няма обективни данни, че свидетелят Р. е повлиял по някакъв начин върху вещественото доказателство, пристигайки пръв на местопрестъплението. Същото се отнася и до възможността предмет на изследване да е чаша, различна от тази, която е била иззета при извършения оглед. Становището на защитата, че не е категорично установен предметът на изследване, тъй като при огледа е намерена чаша, поставена „върху хладилник”, а свидетелят К. твърди , че тя е била „върху микровълновата печка” напълно се опровергава от данните в протокола за оглед, според които микровълновата печка е поставена върху хладилника. При лабораторното изследване чашата е намерена надлежно надписана и опакована / вж. протокол за извършена експертиза № 14/БТМ-114, стр.204, том втори от досието на делото от досъдебната фаза/. Ето защо предходните съдебни състави не са имали основание да изключат коментираното веществено доказателство и експертното му изследване от доказателствената база по казуса. 2.Установеното съществено процесуално нарушение обезсмисля коментар на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон в рамките на извършваната касационна проверка. Единствено в принципен план настоящият състав се солидаризира с разсъжденията на предходните инстанции относно характеристиките на ексцеса на умисъла и отговорността на подсъдимите при съучастие. 3. При новото разглеждане на делото, съобразно крайното решение относно вината и отговорността, въззивният съд следва да обсъди и всички фактори от значение за индивидуализация на наказанието, включително изложените от защитата пред касационната инстанция. Настоящият състав намира за нужно да се разграничи от изразеното в проверявания съдебен акт разбиране, според което и нагласите на подсъдимия, установени чрез КСППЕ , са фактор от значение за обществената му опасност в контекста на наказателната отговорност. А. Ц. е характеризиран като личност ” с формирана трайна нагласа за асоциално поведение ,... самоутвърждаващ се до степен на агресивна готовност , стремящ се към надмощие и власт ... личностовата му структура се отличава с елементарност на психическия процес, повърхностност, стремеж към удовлетворяване на желанията и потребностите по най - прекия достъпен начин, без оглед на обстоятелствата, последиците и социалните норми.” Обсъждайки тези негативни психологически нагласи като отегчаващи обстоятелства, съдът е прехвърлил оценката за обществената опасност на подсъдимия от неговите наказуеми действия към неговите индивидуални качества, които, без проявата им в престъпно поведение, са изцяло извън сферата на наказателното право. Социалната дефектност на подсъдимия, която не е в пряка връзка с поведение, прието за престъпно, не следва да се третира като база за определяне на вида и обема на наказателната принуда. Извършилият престъпление се наказва заради извършеното деяние , а не заради лошия му нрав. При индивидуализиране на наказанието, чрез което се очаква поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, психологическата и психиатрична оценка на личността му следва да се цени строго в проявите на престъпно увреждане на обществените отношения, без да се влияе от констатации за недостатъци , които, макар и нравствено укорими или неприемливи за общността, не са наказуеми. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.4 от НПК във връзка с чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК, Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 369 от 11.11.2015 г. по внохд № 869/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.