Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   N  122   София, 15.02.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                    Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря......................................….…............................................в присъствието на прокурора .............……................................. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.................. гр.дело N 3325/2008 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационни жалби са постъпили от П. Х. Ч., И. Г. Ч., П. Х. Ч., всички от гр. Б., Н. Г. Х. от гр. С., М. П. Б. и П. М. Б., двамата от София, срещу решение № 69 от 18.04.2008 година по гр.д. N 106/2008 година на Ловешкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 584 от 17.01.2008г. по гр.д. № 418/2007г на Троянския районен съд и е прекратено производството по делото. Касаторите считат, че неправилно им е отказана съдебна защита на правото на собственост, което им е възстановено с влязло в сила решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Не е имало пречка в хода на делото да се установи идентификацията на имота в съществуващи стари реални граници, нито е отчетено обстоятелството, че имотите са попаднали в регулация и не се включват в план за земеразделяне, както и в карта, която се изготвя от ПК/ОСЗГ – Априлци. Доводите са за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът О. А. не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационно обжалване е допуснато поради прекратяване на делото по съображения, че е заведено преждевременно, преди да е приключила административната процедура за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, и съответно как това обстоятелство рефлектира върху постановения резултат - дали е от значение за допустимостта или за основателността на иска. Въззивният съд е приел, че искът за собственост е заведен преждевременно, поради липса на скица на имотите, заверена от ОСЗГ и от техническата служба на общината, която да придружава решение № 15/93г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОСЗГ гр. А.. Във връзка с поставените въпроси са представени решения на Конституционния съд № 6/1992г., № 12/1993г. и № 13/2000г., които не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.180, ал.1, т.1-3 ГПК, нямат тълкувателен характер и пряко отношение към предмета на разглеждане. Следва де се има предвид становището, застъпено в ТР №1/97г. ОСГК относно конститутивното действие на актовете по възстановяване на собствеността върху земеделска земя. В решения № 1663/03г. по гр.д. № 109/03г. и № 476/05г. по гр.д. № 2712/03г., двете на ВКС, е разискван въпросът доколко необходим елемент от реституционната процедура по ЗСПЗЗ е наличието на заверка на техническите органи на общината върху скицата, издадена от ПК. Решение № 410/10.01.94г. по гр.д. № 397/93г. на ВКС – петчленен състав, е свързано с приложението на чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ и съдържа указания за необходимостта да се изготви план за земеразделяне, като предпоставка за възстановяването на собствеността върху земеделска земя, а определение № 383/2005г. по ч.гр.д. № 309/2005г. на ВКС касае материята по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Определение от 21.07.2006г. по ч.гр.д. № 730/06г. на ОС – Велико Търново няма данни да е влязло в сила. Единствено решение № 443 от 1996г. на I г.о. /не е посочен номер на дело/ има отношение към разглеждания казус, но тъй като е представено в извадка, чрез него не могат да се проследят конкретните факти – в текста е посочено само, че наличието на спор за материално право е обусловило отказа на общината да извърши заснемане на имот, попадащ в строителните граници на населеното място. При наличието на предпоставките по чл.291, т.3 ГПК съдът намира следното: Моментът на възстановяване правото на собственост върху земеделска земя се преценява винаги конкретно - съобразно фактическите твърдения в исковата молба и данните по делото. Когато не е изготвен план за земеразделяне или не е издадена заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ е очевидно, че липсва завършващ акт с конститутивно действие и правото не е възстановено, а разглеждането на делото е безпредметно. По различен начин стои въпросът тогава, когато възстановяването на собствеността е извършено в съществуващи или възстановими стари реални граници. Представените решения на ВКС очертават различни хипотези по приложението на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, които обаче не формират противоречива практика по текста. Доколкото в разглеждания случай ищците са основали активната си легитимация по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу О. А., на приложено по делото решение от 13.02.1993г. на ПК по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, който текст трябва да се прилага в редакцията му към този момент, съдът е трябвало да изложи мотиви за това дали имотът е индивидуализиран в решението на ПК с предвидените в закона елементи. Не е обсъдил и представени пред въззивния съд други решения на ПК от 1993г., в които имоти са индивидуализирани по действащия кадастрален план от 1981г., както и възможността за издаване на скица от ПК, сега ОСЗГ при положение, че имотите са в регулация, а с влязло в сила решение на ВАС /приложено по делото/ е разпоредено издаване на документи от О. А. по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, като е отменен мълчаливия отказ на кмета да снабди ищците с тях. В този смисъл основателен е доводът им, че ответникът желае да се ползва от противоправното поведение на техническите органи към общината, като оспорва собствеността на формално основание и не оказва дължимото административно съдействие. В този случай наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска са свързани със съществото на делото и съдът е трябвало да изследва и обсъди всички доказателства, относими към претендираното правото, вместо да прекрати производството по делото, поради процесуална недопустимост. Това налага отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на правния спор. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г.о     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ изцяло решение № 69 от 18.04.2008 г. по гр.д. N 106/2008 година на Ловешкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 584 от 17.01.2008г. по гр.д. № 418/2007г на Троянския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.