Р Е Ш Е Н И Е № 444 София, 15.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1215 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. М., чрез адвокат Х. Н., против решение № 139 от 14.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 49/ 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с довод за неправилна оценка на индивидуализиращите наказанието предпоставки и надценяване значението на отегчаващите отговорността обстоятелства. В съдебно заседание подсъдимият не взема становище по делото. Служебният защитник адвокат Н. Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подновява искането за намаляване на наказанието като несправедливо високо и възразява срещу неправилно дадената от въззивния съд характеристика на подсъдимия за личност с висока степен на обществена опасност. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо наложено. Частните обвинители И. М. Н. и С. К. Н. не изразяват становище по постъпилата касационна жалба. В писмено становище техният повереник адвокат С. Ч. счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 1 от 13.01.2015 г. по н.о.х.д. № 409/ 2014 г. Ловешкият окръжен съд признал подсъдимия М. М. М. за виновен в това, че на 24.02.2014 г., при 45-ти километър на пътя Плевен-Троян (І-35), при управление на МПС – л.а. „О. В.”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата – чл. 21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 14-годишния пътник Н. И. М., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0,92 промила, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изпълнение в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 139 от 14.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 49/ 2015 г. Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на седем години – редуцирани на четири години и седем месеца, и определил първоначален строг режим за изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип. В касационната жалба подсъдимия е посочил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но развитите съображения представят наложеното наказание като явно несправедливо, без да се излагат доводи за нарушение на материалния закон при определяне на вида и размера на санкцията. Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Увеличеното от въззивната инстанция наказание на подсъд. М. е явно несправедливо, поради прекомерно завишения му размер, който не съответства на конкретната тежест на извършеното престъпление и на личността на дееца. Въззивният съд е завишил санкцията на седем години лишаване от свобода, приемайки превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Сред тях посочил миналите осъждания на подсъдимия за тежки умишлени и квалифицирани престъпления, които го формирали като личност с висока степен на обществена опасност, както и липсата на правоспособност, неотчетена от обвинителната власт в правната квалификация. Подсъдимият М. е осъждан с пет отделни съдебни акта за различни престъпления, които са кумулирани в три самостоятелни групи (с определение по н.ч.д. № 818/ 2013 г. на Троянския районен съд). За изпълнението на всяко от групираните наказания подсъдимият е освободен от изтърпяване, на основание чл. 64, ал. 1 от НК. Това представя отделните престъпни прояви за такива с ниска степен на обществена опасност – подсъдимият е бил настаняван във възпитателно училище-интернат, вместо в поправителен дом. Освен това, всички предишни осъждания са за деяния, извършени от подсъд. М. като непълнолетен. Апелативният съд е придал по-голямо значение на съдимостите, отколкото те действително имат. Подсъдимият страда от личностово разстройство и е експертно определен за диссоциална, емоционално-нестабилна личност. Тази негова психична особеност, съчетана с младата му възраст (пътнотранспортното престъпление е извършено в деня, следващ навършеното пълнолетие) не го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност. Същевременно концентрацията на алкохол в кръвта в стойностно изражение не е необичайно голяма. Управлението на превозното средство без правоспособност е отчетена от въззивния съд като отегчаващо отговорността обстоятелство (поради пропуск в обвинението), а други негови сходни прояви представляват част от личностовата му характеристика (защото не са били санкционирани). Към отегчаващите отговорността обстоятелства правилно са включени конкретната скорост на движение по време на инцидента и вида на нарушеното правило за движение по пътищата. Така изложената оценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства представят за справедливо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, в който смисъл въззивното решение подлежи на изменение. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на глава Двадесет и седма от НПК, поради което размерът на лишаването от свобода допълнително следва да бъде редуцирано на три години, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Така намаленото наказание може да съдейства за поправителното и превъзпитателното въздействие спрямо подсъд. М. М. да спазва установения в страната правов ред и добрите нрави в обществото, както и принудително да му отнеме възможността да върши други престъпления през време на принудителния пенитенциарен престой. Наказанието може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. На изменение подлежи и неправилно определеният от въззивната инстанция първоначален строг режим за изпълнение на наказанието, тъй като престъплението е извършено по непредпазливост. Решението следва да се измени, като бъде определен първоначален общ режим за изпълнение в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Обжалваният съдебен акт подлежи на изменение, чрез намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода и определяне на по-лек първоначален режим за неговото изпълнение. В останалата част въззивното решение е правилно и подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 139 от 14.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 49/ 2015 г., по описа на Великотърновски апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. М. М. наказание лишаване от свобода на три години и ОТМЕНЯ определения първоначален строг режим за изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим за изпълнение на наказанието от три години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.