Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр. София, 06.04..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две
хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ
ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от
съдия Фурнаджиева гр.д. № 2796 по описа на четвърто гражданско
отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. П. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. И, против въззивното решение № 59 от 17 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 1* от 15 май 2007 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2005 г. за отхвърляне исковете на касаторката за прогласяване нищожността на сделка – покупко-продажба поради липса на съгласие (липса на воля у П. Я. ).
Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК във връзка с възможността на упълномощителя Я. да формира правно валидна воля при претърпян срив в хемодинамиката на организма.
По поставения въпрос касаторката сочи, че състоянието на организма като цялостно функциониране в следствие на претърпян срив в хемодинамиката се отразява на възприятията и дееспособността поради засягане на висшата нервна дейност и функционирането на мозъчната кора, което засяга способността за формиране на воля.
Ответниците С. Г. Я., И. И. И., Г. Н. Д. и Д. В. Д. – всички от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК по поставения въпрос сочат, че съдът правилно е оценил събраните доказателства по делото, които не сочат отражение на здравословното състояние на прехвърлителя върху неговата психика, а показанията на вещите лица касаят теоретични положения без конкретни медицински данни. В съдебно заседание адв. М изтъква, че съдът следва да вземе становище по правния механизъм и логическата връзка на необходимите доказателства след смъртта на прехвърлителя и да даде указания за обема на правомощия на съда в тази връзка.
Съставът на четвърто гражданско отделение при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК намира, че способността за формиране на правно валидна воля при данни за съществено изменение на цялостното функциониране на организма (преминаване от състояние на хипертония при дългогодишно протичаща хипертонична болест в предизвикана хипотония) следва да бъде преценявана не само съобразно свидетелските показания за поведението и реакциите на лицето, но и с осигуряването на специални знания чрез експертиза във връзка с ефекта на това съществено изменение върху органите и системите на организма, осигуряващи възможността му да осъществява дейността по волеобразуване в конкретния момент. Този извод произтича от неизбежното въздействие на рязка и съществена промяна в основни жизнени показатели върху състоянието на нервната система, например върху мозъчната кора, което дава и различна база за преценката за възможността да се формира воля по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.
Като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 290 ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС приема следното:
Жалбата е основателна.
Касаторът сочи в жалбата си касационното основание по чл. 281 т. 3 от ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, изразили се в кредитиране само на едночленна медицинска експертиза, без отчитане на противоречието й с тричленната такава и без задълбочена преценка на свидетелските показания за състоянието на упълномощителя; съдът не е назначил наложителната в случая медицинска експертиза от вещо лице лекар-невролог.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че съвкупната преценка на доказателствата по делото сочела липса на количествени изменения в съзнанието на упълномощителя Я. , поради което той е могъл да формира воля и волеизявлението му в процесното пълномощно е валидно и отразява волята и намеренията му.
Посоченият извод е взет при съществено нарушение на съдопроизводството. Твърдението за наличие на помрачено съзнание е обвързан още в исковата молба с промяната в състоянието на организма на упълномощителя в периода около подписването на пълномощното. Същественото изменение на функциите на организма на упълномощителя е налагало съда да ползва специални знания във връзка с промяната в кръвообращението на Я. и евентуалния срив в циркулацията, за да се прецени кръвоснабдяването на мозъка, като тези специални знания именно следва да бъдат преценявани съвместно с данните, дадени от комплексната медицинска експертиза и свидетелските възприятия.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 59 от 17 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 1* от 15 май 2007 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2005 г. за отхвърляне исковете на И. П. П. от гр. В. за прогласяване нищожността на сделка – покупко-продажба, поради липса на съгласие (липса на воля у П. Я. ).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: