Р Е Ш Е Н И Е № 49 [населено място], 16 март 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ :МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова, с участието на прокурора от ВКП Ст. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 62/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подс. С. С. К. и защитника му адв. И. Р. срещу решение на АС- Варна по внохд № 213/20 г. В жалбата на адв. Р. са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК, като основното възражение в нея е срещу дейността на съда по оценка на доказателствените материали и извода за авторство на двете деяния в лицето на подсъдимия К.. Оплакването касае отказа на съда да провери версията на подсъдимия и да се довери на показанията на свидетелите, в които сочат, че до 22 часа са били заедно с него, след което са се прибирали заедно, което изключва възможността той да е отнел вещите от лекия автомобил и да е изтеглил инкриминираната сума пари с картата на св. Й.. В жалбата на подс. К. се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения в процесуалните правила, изразили се в ограничаване правото му на защита да докаже невиновността си; в непосочване на времето и мястото на извършване на деянието по чл. 195, ал. 1 от НК; в неустановяването на часа на извършване на това престъпление, което препятства защитата по обвинението по чл. 249 от НК. Твърди се, че въззивният съд не е отстранил противоречието в мотивите и присъдата по отношение часа на теглене на първата сума - 22,00 часа, вместо 22,03 ч., което прави волята му неясна и е самостоятелно основание за отмяната й. Настоява се за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при ОС- Варна. В съдебно заседание пред ВКС подс. К. не се явява лично. Адв. Р. -негов защитник поддържа касационнната жалба с всички развити в нея аргументи.Акцентира на това, че съдебните състави не са положили необходимите усилия за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, като са отказали събирането на доказателствата сочени от подсъдимия, не са изложили никакви факти по отношение на деяние по чл. 195 от НК, направили са недопустими предположения за неговото авторство и не са подложили на обективен анализ показанията на свидетелите. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби и пледира за оставяне в сила на въззивния акт, тъй като съдът не е допуснал сочените в жалбите нарушения на материалния и процесуален закон. Повереникът на частния обвинител П. Й. излага съображения за това, че атакуваният акт е законосъобразен и следва да остане в сила. ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намира следното : Касационните жалби на подс. К. и защитата му адв. Р. са основателни, макар и не по всички развити в тях съображения. С присъда №7 от 13.05.2020 г. Окръжен съд- Силистра признал подс. С. С. К. за виновен в това, че на 5.07.2019 г. в [населено място], от лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи от владението на П. И. Й. на обща стойност 58 лева, поради което и на основание чл. 195, ал.1 т. 3 вр. чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода. Признал подс. С. К. за виновен в това ,че на 5.07.2019 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление като използвал платежни инструменти банкови карти, издадени от Банка /банка/, без съгласие на титуляра им П. И. Й. изтегли чрез четири отделни трансакции сумата от 1700 лв., поради което и на основание чл. 249,ал.1 вр. чл. 26,ал.1 от НК във вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл. 23 от НК определил едно общо наказание измежду определените, а именно най- тежкото от тях, това в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил подс. С. С. К. да заплати на П. И. Й. сумата от 1740 лв., обещетение за причинените му имуществени вреди, както и 69,60 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. На основание чл. 112, ал. 1 от НПК постановил връщане на вещественото доказателство на П. Й.. Осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 380 лв. в полза на ОДМВР – Силистра и 30 лв. по сметка на ОС- Силистра. По жалба на подс. К. чрез адв. Р. в АП- Варна е образувано внохд № 213/20 г. С решение №260056 от 1.12.20 г. съдът потвърдил изцяло присъдата на ОС- Силистра. Осъдил подс. К. да заплати направените разноски в размер на 495,61 лв. Внимателният прочит на съдържанието на касационните жалби налага общото становище, че в преобладаващата част в тях се съдържа оплакване за необоснованост на въззивния акт, което не подлежи на проверка в рамките на настоящото производство. Това предполага доводите, с които се оспорват изводите на инстанциите по същество за доказателствена обезпеченост на авторството на деянията да се обсъдят на плоскостта на релевираното касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Последните на практика са защитени от касаторите с доводи за едностранчив, превратен и тенденциозен анализ на събраните доказателства и с оплакване за ограничаване на правото му на защита. ВКС констатира, че въззивният съд се е отклонил от заложения в закона стандарт за всестранно, пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и не е извършил комплексна и задълбочена оценка на доказателствените материали. Фактическите изводи са направени при игнориране на исканията на подсъдимия за събиране на доказателства и без обсъждане на противоречията между показанията на свидетелите св. И., св. Т., св. К., св. К., св. А. К., св. Е. с писмените материали по делото /справка от Банка /банка/ за местата и часовете на използване на инкриминираните платежни инструменти на 5.07.19 г./. В изпълнение на правомощията си като инстанция по същество, въззивният съд провел допълнително съдебно следствие, в хода на което приел назначената от него тройна технико идентификационна експертиза. Съгласно заключението подс. К. е лицето заснето с камерата от АТМ устройството на банка Д. на [улица] на 5.07.2019 г. С въззивното решение е прието от фактическа страна, че на 5.07.2019 г. около 18 ч. св. Й. паркирал личния си автомобил, не на обичайното място на [улица], а в затъмнена част от улицата, след което отишъл в градинката, в която се събирал със свои познати- св. И., св. Т., св. К., св. К., св. А. К., св. Е.. След известно време компанията започнала да се разотива, като най- напред /около 21,30 ч. часа/ си тръгнали св. Т., св. Й. и св. Е.. Й. проверил колата си и не констатирал нищо смущаващо, след което се прибрал в къщи. На следващия ден излязал в 04,30 ч. и установил, че колата е отключена. След като отворил предната лява врата видял, че дясното странично стъкло е счупено, като липсвала чантичката с намиращи се вътре документи и две дебитни карти с листчета с пин- кодовете им. Й. сигнализирал на телефон 112 и в Банка /банка/, от където потвърдили, че с картите му са направени 4 тегления за времето от 22,03 до 22,55 ч. на обща сума 1700 лв. От АТМ устройството на банката на [улица], разследващите иззели запис от видеокамерата и снели образци на лица под № 1 и № 2. На снимките пострадалият разпознал подс. К. като лицето, което правело тегленията с картата му. Комплексната тройна техническата експертиза също установила, че под № 2 е заснет подс. К.. Наличието на доказателствена обезпеченост на предявените обвинения по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, съдът аргументирал със заключението на тройната технико идентификационна експертиза и с извършеното служебно проучване /от интернет страницата на „G. map/ на разстоянията между пазар „име“ и [улица], където се е намирал банкомата на /банка/ и до [улица], където е ситуиран втория банкомат, от който са снети записи от камерата на АТМ устройството. Съдът установил, че разстоянието между тях е 1,1 км. /а не 2км. - 3 км./ и че „необходимото време за изминаване пеш е 18 минути и с колело значително по- кратко“. От това направил извод, че подсъдимият е лицето изтеглило с картата на св. Й. парите от банкомата на [улица] 22,50 ч. и 22,55 ч. и че пак той преди това взломил лекия автомобил и отнел от него портмонето с намиращите се в него вещи, след което направил тегленията в 22,03 ч. и 22, 07 ч. от АТМ устройството, намиращо се на [улица]. Съдът приел, че лицево идентификационната експертизата е „косвено доказателство“ за участието на подсъдимия в престъпленията, игнорирайки, че експертизата не е доказателство, а е способ за доказване в процеса и не установява фактически данни. В решението на съда отсъстват обективно установените факти за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, както и анализ на доказателствата, които ги подкрепят, което практически сочи на наличието на касационно основание - съществено процесуално нарушение на процесуалните правила и представлява основание за отмяна на въззивния акт. В конкретния случай съдът не е описал с какви действия и по кое време, подс. К. е осъществил съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като се е задоволил само да посочи установените на следващия ден събития, чрез разказа на св. Й.. Контролираната съдебна инстанция не е обсъдила доказателствата, въз основа, на които е приела, че именно подс. К. отнел вещите от лекия автомобил на св. Й., а само декларирала субективната си увереност в осъществяването на факт, който иначе отсъства във фактологията във въззивното решение. Подход, който не замества изискванията на закона за съдържанието и качеството на акта, в който съдът следва да обективира волята си. В аналитичен план съдът е следвало да аргументира фактическите си изводи изследвайки в детайли хронологията на събитията от 18 ч. до 23 ч. на 5.07.2019 г. и да отговори, в кой момент подсъдимият К. е осъществил кражбата от лекия автомобил, след като пострадалият сочи, че около 21,00 ч.- 21,30 ч. преди да се прибере в къщи проверил колата и тя била заключена, а свидетелите К., К. и К. заявяват, че подсъдимият е бил с тях и си е тръгнал заедно с тях за в къщи след 22 часа, а първите трансакции са в 22,03 ч. и в 22,07 ч. и са направени от банкомат на [улица]. На следващо място съдът е обосновал решението си за виновност на подс. К. въз основа на предположения, формирал е вътрешното си убеждение, отказвайки да събере доказателствата по искане на защитата, без да се аргументира, позовал се е на ненадлежен източник, като е извършил самостоятелно проучване за разстоянията и необходимото време за тяхното изминаване, което не е материализирано в кориците по делото. Информацията не е събрана и приобщена по предвидения процесуален ред, което от една страна я лишава от доказателствена стойност, а от друга лишава съда от възможността да я ползва за изграждане на фактическите и правни изводи. Процесуалният закон изчерпателно изброява видовете доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване в наказателния процес, като поставя изискване за тяхната допустимост и валидност, като коментираната служебна „справка“ не удволетворява изискванията му , още повече, че тя не е достояние на страните по делото. В случая за преодоляването на този недостатък би могло да се назначи топографска експертиза, която да послужи за проверка на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, само при положение, че съдът, който ще разгледа и реши делото по същество след връщането му, прецени, че изясняването на противоречията в доказателствата по тези въпроси, е от съществено значение за правилното решаване на делото. На следващо място съдът е отказал да кредитира показанията на свидетелите М. Т., А. Е., Г. К., Р. К. и В. К., в които съобщават, че подсъдимият е бил с тях и си е тръгнал към дома около 22-22,30 ч. /заедно със св. Г. К.- чичо на подсъдимия, К. и К./, като е приел, че те са изцяло в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. ВКС не веднъж е имал повод да отбележи, че оценката за достоверност на показанията на свидетелите, следва да се основава на тяхната вътрешна последователност, логичност, непротиворечивост и синхрон с останалите доказателства по делото. Погрешно е да се отрича приноса за установяване на правно релевантни факти по делото на показания, само защото се приема, че те обслужват защитната теза на подсъдимия или защото свидетел се намира в роднинска връзка с него, без да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. На последно място, не съставляват основания за отмяна на въззивния акт изтъкнатите в жалбата на подсъдимия нередовности в него, свързани с некоректно посочване на часа на първата трансакция, вместо в 22,03 ч. в 22,00 часа, както и мястото на извършване на деянието по чл. 195 от НК, тъй като те фактологично не внасят неяснота във волята на съда и не я компрометират, по начин, налагащ отстраняването на този недостатък, чрез отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, каквото е искането на касатора. В заключение, посочените нарушения в процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата, са довели до опорочаване процеса на формиране на вътрешното убеждение, което налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК - да отмени атакувания акт, като върне делото за ново разглеждане от друг състав при съда. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да отстрани посочените недостатъци, като обсъди всички събрани по делото доказателства и изложи ясни съображения по приетите от него фактите и тяхната правна оценка. При това положение, наведените доводи за материална незаконосъобразност на акта и несправедливост на наказанието, релевирани в жалбите, не могат да получат отговори в настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, ВКС - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260056 от 1.12.2020 г. постановено по внохд № 213/20 г. по описа на Апелативен съд - Варна. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.