Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 01.09. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на17.03.2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 407 /2014 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. С. против въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 35 от 31.10.2013 год., по т.д.№ 228/2013 год., с което е обезсилено решението на Силистренския районен съд № 282 от 19.07.2013 год., по гр. д. № 293/2013 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ТД [фирма] обективно кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК и производството по делото е прекратено като недопустимо. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че предявените искови претенции са недопустими, поради липса на правен интерес от търсената с тях защита, тъй като възникналият правен спор, свързан с наличие на основание за извънсъдебното разваляне на процесния аренден договор по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, може да бъде разрешен само с осъдителен иск, във вр. с правните последици, произтичащи от развалянето. Поддържа, че исковата му претенция е за установяване несъществуването на арендно правоотношение между страните, а прекратяването на арендния договор с едностранно предизвестие е въведен само като довод, във вр. твърдяното в исковата молба отсъствие на облигационна връзка. С определение № 662 от 20.11.2014 год. на ВКС,ТК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 35 от 31.10.2013 год., по т.д.№ 228/2013 год. за проверка вероятната му недопустимост, предвид наличие на данни за нередовност на исковата молба. Ответникът по касационната жалба е възразил по основателността на въведените касационни оплаквания с отговора на касационната жалба, като допълнителни съображения в съдебното заседание при разглеждане на касационната жалба по същество, не излага. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.1 ГПК, намира: За да обезсили първоинстанционното решение на Силистренския районен съд и да прекрати производството по делото решаващият състав на Силистренския окръжен съд е приел, че предявените от ТД [фирма], гр. С. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.124 ГПК са недопустими, поради отсъствие на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита - положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на исковия процес. Изложени са съображения, че нуждата от защита чрез установителния иск всякога се свързва с наличие на спор - оспорване на претендирано от ищеца право / отрицателен установителен иск/, или претендиране на отричано от ищеца право / положителен установителен иск/. Следователно при създадената от законодателя, с чл.87, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.27, т.2 ЗАЗ правна възможност за извънсъдебно разваляне на договора за аренда, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, липсва правен спор, разрешаването на който да е в правомощията на съда и това изключва допустимостта на иск както за установяване надлежно упражненото от арендодателя, като изправна страна, потестативно право на разваляне на договора , така и дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален. Според въззивния съд, в случая е ирелевантно, че ищецът извежда правния си интерес от установяване несъществуването на спорните правоотношения между страните, поради успешно упражнено от него право на извънсъдебно прекратяване/ разваляне на процесните договори за аренда, независимо, че настъпване на правния ефект от същото се оспорва от ответника. Съображенията са, че въпросът за наличието на предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД, в хипотезата, когато потестативното право на разваляне на арендния договор се упражнява извънсъдебно може да бъде разрешен в исково производство по предявени с осъдителен иск спорни права, произтичащи от самия договор. Позовавайки се на оповестителното действие на вписването в хипотезата на чл.27, ал.2 ЗАЗ и на създадения от законодателя специален процесуален път за защита срещу евентуално незаконосъобразния отказ на СВ, въззивната инстанция е преценила за неотносимо към доказване правния интерес от предявените установителни искове и постановеното, на основание чл.536, ал.1, т.2, изр. 2 ГПК от СВ при СРС, спиране на охранителното производство, образувано по искане за вписване едностранното прекратяване на арендните договори. Като допълнителен аргумент за отсъствие на правен интерес за ищеца от самостоятелна искова защита по чл.124, ал.1 ГПК е посочено, че в разглеждания случай вписването не е условие за валидността на волеизявлението на изправния кредитор и не би могло да възпрепятства настъпване на произтичащите от същото това волеизявление правни последици, ако предпоставките за едностранното му извършване са били налице. Решението е недопустимо- произнесено по нередовна искова молба. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че със санкционирания с чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. В случая въззивната инстанция, в несъответствие с трайната практика на ВКС, не само не е преценила конкретния правен интерес на ищеца, но не е констатирала и съществуващото несъответствие между обстоятелствената част и петитума на иска. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът е твърдял, че е придобил правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], [община] по силата на договор за покупко- продажба, сключен с „А. Т.” А. и обективиран в нотариален акт № 175, т.ІV, рег.№ 3310,д . № 327/2012 год. на нотариус Р. Т. с рег.№ 105 на КЧН и район на действие СРС. По силата на сключени по реда на ЗАЗ договори за аренда от 26.11.2009 год., от 30.11. 2009 год., 20.10.2011 год. и 09.06.2011 год., между праводателя му, като арендодател и ответника по делото „ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1”Е., като арендатор, тази земеделска земя за срок от четири години е била предоставена за ползване на последния срещу заплащане на определени арендни вноски. Въпреки получено писмо изх. № 107/ 02. 05. 2012 год., с което е уведомен за настъпилата промяна в правото на собственост на имота и за извършване плащането на дължимите арендни вноски в указан срок на ищеца, ответникът -арендатор не е престирал дължимото и затова с последващо, изходящо от него и адресирано до „ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1”Е. арендодателят едностранно е прекратил арендните договори. Позовавайки се на отпадане на арендното правоотношение между страните, ищцовото търговско дружество ТД [фирма], на чл.27, ал.2 ЗАД , е поискало вписване в нотариалните книги прекратяването на договорите за аренда. Поради направено оспорване на молбата от страна на ответника, охранителното производство е било спряно на осн. чл.536, ал.1, т.2, изр.2 ГПК. В определения от закона едномесечен срок ищецът е предявил установителен иск, с който е сезирал СРС за установяване несъществуването на арендно правоотношение между него и ответника, от когото междувременно е получил пълно плащане, което е приел. Следователно така подадената искова молба е нередовна- неясна по см. на чл.127, ал.1, т.4 относно въведените обстоятелствата, на които се основава иска – несъществуване на договорно правоотношение между страните и заявен петитум, съдържащ различно искане. Първоинстанционният съд не е констатирал несъответствието и се е произнесъл недопустимо по същата, разглеждайки по същество предявения иск, който е квалифициран с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - положителен установителен, с предмет - установяване успешното прекратяване на арендните договори от ищеца. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд също не е констатирал съществуващото несъответствие между обстоятелствена част и петитум, както и неясно изложените от ищеца във вр. с него обстоятелства. Приел е, че правната квалификация на иска е по чл.124, ал.1 ГПК и като е счел, че същият има за предмет установяване прекратяването на правоотношение между две страни по аренден договор, е отрекъл допустимостта му, обезсилвайки първоинстанционното решение. Позовал се е на формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция - решение № 127/ 29.10.2010 год., по т.д.№ 20/2010 год. на І т.о. и постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение № 535/18.07.2013 год., по ч.т.д.№ 2472/2013 год. на І т.о., възпроизвеждайки дословно аргументите на горепосочените актове в съобразителната част на въззивния съдебен акт, без да бъде отчетена разликата в отделните факти и обстоятелства по делата, вкл., че за ищеца, предвид извършеното от ответника плащане, на съществува правен интерес от предявяване на осъдителен иск, в производството по който да се преценява и изправността на страните по договора. Настоящият съдебен състав споделя цитираната съдебна практика на І т.о. на ВКС, но по изложените съображения за отсъствие на фактически идентитет на спорните факти, счита, че тя е неотносима към разглеждания случай. Като инстанция по същество на спора и при ограничения въззив, Силистренският окръжен съд е следвало да остави без движение исковата молба на ищеца, като му даде указания да конкретизира исковата претенция, чрез ясно и точно излагане на обстоятелствата, на които основава същата и конкретизира искането си. Затова, като не е съобразил изложеното, въззивният съд не е обезпечил постановяването на допустим въззивен съдебен акт, в какъвто см. са и задължителните указания в т.5 на ТР № 1/ 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Решението, предмет на касационната жалба, следва да бъде обезсилено и делото върнато на СОС за отстраняване констатираната от касационната инстанция нередовност на исковата молба на ТД [фирма]. При новото разглеждане на делото решаващият състав на въззивния съд, на осн. чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за настоящето производство. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 35 от 31.10.2013 год., по т.д.№ 228/2013 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: