Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 30.01.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№72 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на з. против решение №1626 от 27.07.2016 г. по в.т.д.№3219/2015 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №427 от 10.03.2015 г., поправено с решение №673 от 22.04.2015 г. по т.д.№522/2014 г. на СГС, в частта, с която М. на здравеопазването е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от Договор №РД-17-43 от 17.01.2013 г. сумата от 26 681.16 лв., както и направени разноски в размер на 1920.58 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.72, ал.1, изр.1 от ЗЗД, приемайки, че уговореният между страните едномесечен срок за доставка, считано от получаване на заявка от изпълнителя [фирма] /получена на 23.04.2013 г./, започва да тече от следващия ден - 24.04.2013 г., с оглед което неправилно е изчислил и броя на дните, през които [фирма] дължи неустойка за забава, респективно изводът за размера на дължимата от М. на здравеопазването сума, също е неправилен. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски пред ВКС и пред първоинстанционния съд. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. С определение №431 от 04.07.2017 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса относно прилагането на въведеното с чл.72, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗЗД правило за изчисляване на месечния срок при изпълнение на договорите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен по реда на ЗОП договор с предмет доставка на „системи за централна стерилизация”, като липсва спор между страните относно смисъла и значението на отделните уговорки. Посочил е, че е безспорно, че ищцовото дружество е доставило и монтирало процесното оборудване, съобразно уговорените вид и качество, както и че ответникът не е платил исковата сума в размер на 50 936.76 лв., съставляваща част от уговореното и изискуемо възнаграждение за доставка и монтаж на доставеното от ищеца оборудване. По отношение на спорния по делото въпрос - за погасяване на материалното вземане поради осъществено прихващане от ответника с дължимата му неустойка за забава в размер на 4% /50 936.76 лв./ от общата стойност на договора, съгласно чл.41 ал.1 от процесния договор, въззивният съд е изложил следните съображения: 1. Уговорената в посочената договорна разпоредба неустойка в размер на 0.5% от общата цена на договора за всеки просрочен ден при неточно изпълнение на задълженията на ищеца по договора, се дължи за 27.05., 28.05., 30.07. и 31.07. от календарната 2013 г. или сумарно за четири дни, съобразено с чл.2, ал.4 и ал.5 от договора – уговореният едномесечен срок от заявката /получена на 23.04.2013 г./, за извършване на доставката, започва да тече от 24.04.2013 г. и съответно изтича на 27.05.2013 г., тъй като 24.05.2013 г. /петък/ е неприсъствен ден. 2. Съставеният констативен протокол от 27.05.2013 г. установява „доставката” на описаните в него апарати, съставляващи елементи от системата за централна стерилизация, като друга част от елементите е доставена преди това, видно от констативен протокол от 30.04.2013 г. 3. Предвид уговореното в разпоредбата на чл.19 от договора, изискваща съставяне на „приемно-предавателен протокол” за приемането и предаването на оборудването, както и съпровождане на предаването на вещта от предаване на документи като: гаранционна карта, инструкция за експлоатация, ръководство за ползване, техническо описание и др. /които са предадени на 29.05.2013 г./ и при липса на необходимите специални познания у съда, за да извърши сравнение между частите от системата, описани в нарочно приложение към договора и тези, в констативните протоколи, за да установи евентуално действителността на твърдението на ищеца, доставката е извършена на 29.05.2013 г., когато страните са подписали нарочен Приемо-предавателен протокол, в който е отразена констатацията на ответника като купувач на оборудването за липсата на явни недостатъци, дължима именно при предаване на вещта-предмет на договора, както и констатации относно опаковката и спазването на съответни нормативни изисквания. 4. Следователно, доставката на оборудването по смисъла на договора - чл.2 ал.4 вр.чл.19 ал.1 и ал.2, е осъществена на 29.05.2013 г., когато страните са подписали процесния приемно-предавателен протокол. 5. Допуснатата от ищеца забава от 2 дни /27.05. и 28.05./ обуславя и отговорността на същия за мораторна неустойка по чл.41 от договора, чийто размер е 0,5% от общата цена за всеки ден забава, или 12127.80 лв. 6. Съгласно чл.2 ал.5 от договора, от датата на доставка тече двумесечният срок за монтаж и въвеждане в експлоатация на процесната система и съответно същият изтича на 29.07.2013 г., а тъй като в съдържанието на договора страните са разграничили изрично действията „монтаж” и „въвеждане в експлоатация” на процесното оборудване, неоснователно е възражението на ищеца, че с протокола от 12.07.2013 г. за извършен монтаж се удостоверява изпълнението и на задължението му за въвеждане в експлоатация на оборудването, удостоверено с Протокол за въвеждане в експлоатация от 01.08.2013 г. 7. Допуснатата забава за въвеждане в експлоатация е в размер на 2 дни и също обуславя като самостоятелно основание възникването на задължението на ищеца да плати мораторна неустойка, съгласно чл.41 от договора, а изчислена по правилото на тази разпоредба, същата възлиза на 12127.80 лв. 8. Съществуването на изискуемо и ликвидно вземане на насрещната страна и наличието на предпоставките на чл.103, ал.1 от ЗЗД предпоставят валидността на осъщественото извънсъдебно прихващане от ответника със сумата от 24 255.60 лв., а предявеният иск за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ГПК е основателен и доказан до размера от 26 681.16 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Регламентацията на пресмятането на свързаните с изпълнението на правните сделки срокове, при липса на изрични уговорки между страните относно начина на изчисляване, се съдържа в нормата на чл.72 от ЗЗД, предвиждаща броене на сроковете по месеци /ал.1, изр.1/, седмици /ал.1, изр.2/ и дни /ал.1, изр.3/. Съгласно чл.72, ал.1, изр.1 от ЗЗД, срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. С визираната разпоредба ясно и недвусмислено се определя начинът на изчисляване на срок, който се брои по месеци, чрез посочване на момента на изтичането му - в съответното /на деня на събитието или на момента, от който започва да тече срока/ число на последния месец от срока, а ако този месец няма съответно число - в последния му ден, като предвид посочената законова регламентация, при изчисляването на срок, който се брои по месеци, е неприложимо правилото на чл.72, ал.1, изр.3 от ЗЗД /относимо единствено при срокове, броени по дни/. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, решението в обжалваната му част е частично неправилно. Спорно по делото е обстоятелството, дали вземането на ищеца [фирма], в размер на 50 936.76 лв., за доставено и монтирано оборудване, съобразно уговореното в процесния договор вид и качество, е погасено поради осъществено от ответника извънсъдебно прихващане с дължимата му неустойка за забава в размер на 50 936.76 лв., съгласно чл.41, ал.1 от процесния договор, евентуално поради основателност на поддържаното от М. на з. и възражение за прихващане /каквото с оглед наведените в отговора на исковата молба обстоятелства, несъмнено е било поддържано от ответника/. В договора страните са уговорили /чл.2, ал.4/, че изпълнителят [фирма] следва да достави оборудването в едномесечен срок от получаване на писмена заявка от възложителя М. на з. Установява се, че писмената заявка е получена от [фирма] на 23.04.2013 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.72, ал.1, изр.1 от ЗЗД, срокът за изпълнение е изтекъл в края на 23.05.2013 г. /съответното на деня на получаване на заявката число на последния месец от срока/, който е присъствен ден. В този смисъл и тъй като по делото се установява, че доставката е извършена на 29.05.2013 г. /когато страните са подписали нарочен приемо-предавателен протокол/, при изпълнение на задължението си ищецът е допуснал забава от пет дни, което обуславя и отговорността му за мораторна неустойка по чл.41 от договора, в размер на 30 319.50 лв., представляващи по 0,5% от общата цена на договора за всеки ден забава. Съгласно чл.2, ал.5 от договора, от датата на доставка тече двумесечният срок за монтаж и въвеждане в експлоатация на процесната система, съответно срокът е изтекъл на 29.07.2013 г., а тъй като задължението за въвеждане в експлоатация на оборудването е изпълнено на 01.08.2013 г. /удостоверено с протокол за въвеждане в експлоатация от същата дата/, допуснатата забава е от 2 дни и също обуславя като самостоятелно основание възникването на задължение на ищеца да плати мораторна неустойка по чл.41 от договора, възлизаща на 12 127.80 лв. Установяването на съществуването на посочените изискуеми вземания /които не са ликвидни, предвид обстоятелството, че не са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, а за тях съществува спор между страните по отношение на основанието и размера им/, води до извод за основателност на направеното възражение за прихващане със сума в общ размер от 42 447.30 лв., а предявеният иск за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ГПК е основателен и доказан до размера от 8 489.46 лв. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1, вр. ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което М. на з. е осъдено да заплати на [фирма] разликата над сумата от 8 489.46 лв. до сумата от 26 681.16 лв., а тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество и в посочената част искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която М. на з. е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 1920.35 лв. разноски. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на М. на з. сумата от 588.83 лв., направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение пред ВКС и сумата от 1 226.65 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд. М. на здравеопазването дължи на [фирма] заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 599.90 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1626 от 27.07.2016 г. по в.т.д.№3219/2015 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №427 от 10.03.2015 г., поправено с решение №673 от 22.04.2015 г. по т.д.№522/2014 г. на СГС, в частта, с която М. на з. е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от Договор №РД-17-43 от 17.01.2013 г. разликата над сумата от 8 489.46 лв. до сумата от 26 681.16 лв., както и направени разноски в размер на 1920.58 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] срещу М. на з. иск по чл.79, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от Договор №РД-17-43 от 17.01.2013 г. за разликата над сумата от 8 489.46 лв. до сумата от 26 681.16 лв. ПОТВЪРЖДАВА решение №1626 от 27.07.2016 г. по в.т.д.№3219/2015 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №427 от 10.03.2015 г., поправено с решение №673 от 22.04.2015 г. по т.д.№522/2014 г. на СГС, в частта, с която М. на з. е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от Договор №РД-17-43 от 17.01.2013 г. сумата от 8 489.46 лв. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на М. на з. сумата от 588.83 лв., направени разноски пред ВКС и сумата от 1 226.65 лв., направени разноски пред първата инстанция. ОСЪЖДА М. на здравеопазването да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 599.90 лв., направени разноски пред ВКС.. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.