Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 31.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2158 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Д. Х. С. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 62/2012 г. на Габровския окръжен съд, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Развити са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на С.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец П. С. К. не се явява и не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С решение № 77/ 16.05.2012 г. по внохд № 62/2012 г. Габровският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 128 от 22.02.2012 г. по нохд № 135/2011 г. на Габровския районен съд. С нея подсъдимият Д. С. е признат за виновен в това, че на 01.08.2010 г. причинил две средни телесни повреди на П. С. К. и на основание чл.129 ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно, с четири годишен изпитателен срок. Осъден е да заплати на П. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева. Искането е подадено от оправомощена страна и в законния шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Оплакванията на осъдения се отнасят до начина, по който съдилищата са формирали изводите си по фактите. Твърди се, че свидетелските показания са кредитирани и ценени едностранчиво- не с цел установяване на фактическата обстановка, а за да се опровергаят обясненията на подсъдимия. Липсват категорични доказателства за виновно поведение на С., както и такива, сочещи, че счупването на челюстта на пострадалия е станало на посоченото място и в посоченото време. Върховният касационен съд намира възраженията за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда по проверка и оценка на доказателствата за лишени от фактическо основание. Габровският окръжен съд е извършил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда. Проверил е събраните от първата инстанция доказателства, извършил е собствена оценка на същите и е мотивирал извод, че фактическата обстановка и авторството на осъдения са безспорно установени. Отправя се напълно неоснователен упрек към първоинстанционния съд, че е стеснил предмета на доказване по делото до въпросите за авторството на деянието и механизма на причиняване на телесната повреда. Видно е от мотивите на присъдата, възприети и от въззивната инстанция, че съдилищата са установили всички обстоятелства, свързани с развитието на инцидента в дискотеката. Разпитани са голям брой свидетели, въз основа на чиито показания са изяснени обстоятелствата по първоначално възникналия конфликт между пострадалия П. К. и бармана Н. Ц., взаимната размяна на удари между тях вътре в заведението и на паркинга пред него. Изяснено е, че след прекратяване на боя, пострадалият се е изправил и е бил в адекватно състояние, без видими наранявания. Последващото развитие на инцидента касае участието на осъдения в него и нанесения удар с крак в областта на лицето на К., поради което и съдът му е отделил най-голямо внимание. Основните факти, включени в предмета на доказване са именно характера на телесните увреждания, начинът на причиняването им и авторът на деянието и затова акцентът в оценъчната съдебна дейност е поставен върху тях. Габровският окръжен съд правилно е възприел като изключително подробен и прецизен анализът на доказателствената съвкупност, направен от първата инстанция и не е намерил основание за корекции и възприемане на други факти. Съдържанието на дадените от свидетелите показания е оценено внимателно и добросъвестно. Противоречията в тези показания относно това кой точно е нанесъл удара с крак, т.е относно авторството, са констатирани от решаващия съд. Той задълбочено е обсъдил доказателствените източници в коментираната посока, условно разделени на две групи свидетели, като е изложил убедителни съображения на кои от тях дава вяра и защо не кредитира останалите. Този подход не само не представлява нарушение на процесуалните правила, както се сочи в искането, но е единствено законосъобразният съгласно изискването на чл.305 ал.3 от НПК. Неоснователно е и възражението за неустановеност на времето, мястото и механизма на причиняване на телесните увреждания. В мотивите и на двата съдебни акта е направен анализ на медицинските документи и на СМЕ на пострадалия, като заключението на експертите е съпоставено с фактите, установени от показанията на свидетели и са направени изводите за оспорените от осъдения обстоятелства. Възражения, идентични на изложените в искането на осъдения са отправени и във въззивната жалба. Те са разгледани в решението и са отхвърлени с убедителни съображения, като по този начин Габровският окръжен съд е изпълнил и задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. Липсват основания за възобновяване на производството и отмяна на въззивното решение. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Х. С. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 62/2012 г. на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното решение № 77/ 16.05.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: