Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е     № 8                                                                                гр.София, 28.01.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                    Върховен касационен съд  на Република България, Трето гражданско отделение, в  открито заседание  на   осемнадесети януари    две хиляди и  девета  година  в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                        ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                              като разгледа докладваното от………………СЪДИЯТА КЕРЕЛСКА…… …..гр. дело  №598…по описа за 2009 год. И, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение №939 от 17.07.2009 год., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4* том V, стр.42-46/17.10.2008 год. по гр.д. № 434/2008 год. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Н. М. Т. от гр. Д., с което е оставено в сила решение № 232/08.05.2008 год. по гр.д. № 412/2007 год. на Районен съд гр. Д., с което са отхвърлени предявените от Н. М. Т. от гр. Д. срещу „О” Е. , гр. Д. обективно и субективно съединени искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във вр. чл. 225, ал.1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 2 на управителя на „О„ Е. гр. Д., с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ , считано от 15.12.2006 год., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 2838 лв. за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението и иск за сумата от 25 лв. неизплатена част от стойността на полагащ й се ваучер за храна за м. декември 2006 год. В касационната жалба касаторката прави оплаквания, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на закона / основания за отмяна по чл. 281,ал.1,т.3 ГПК/ Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят направените пред трите инстанции разноски. Ответникът по касация - „О” Е. , гр. Д. оспорва касационната жалба в писмено възражение по делото. Моли решението да бъде оставено в сила, като се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. приема следното: За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е законосъобразно. В тази връзка съдът е приел, че основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение – чл. 328,ал.1, т.6 КТ предпоставя настъпило след сключването на трудовия договор изменение на изискванията за изпълнение на конкретната длъжност. Като е направил сравнение между действащата към момента на възникване на трудовото отношение длъжностна характеристика за заеманата от касаторката длъжност „организатор траурна дейност” и новата длъжностна характеристика с дата 06.12.2006 год., съдът е установил , че с последната е въведена промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността, а именно - заемащия длъжността да притежава средно специално икономическо образование. Обективната липса на такова образование съдът е приел като достатъчно основание за прекратяване на трудовия договор. Що се касае до причините , поради които са извършени промените в изискванията за заемане на длъжността, съдът е приел, че същите са въпрос на целесъобразност, преценяват се от работодателя и не подлежат на съдебен контрол, поради което не е обсъдил навежданите от касаторката доводи и възражения във връзка с липсата на обективна необходимост от промяна на образователните изисквания за заемане на длъжността. Тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат изцяло споделени. Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. С оглед на това, когато от данните по делото се установява по несъмнен начин, че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност, тоест става въпрос за фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя, това би следвало да намери отражение в изводите на съда относно законосъобразността на извършеното уволнение. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността , съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока. В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза. Видно от длъжностната характеристика с дата 11.07.2003 год. , действаща към момента на възникване на трудовото правоотношение на касаторката, в предмета на дейност на длъжността „ организатор траурна дейност” влизат задължения като „инкасиране на услугите и таксите за гробните места”, изготвяне на отчети на инкасираните суми и внасянето им касата на „О”, актуализиране на данните и събиране на такси за гробоползване. Този предмет на дейност е запазен и в новата длъжностна характеристика . Съгласно т.5 от нея, заемащият длъжността „организатор траурна дейност” инкасира и фактурира заявените от гражданите стоки и услуги , ползвайки за целта съответния счетоводен продукт ; съгласно т.6 - събира / инкасира/ таксите за гробоползване съобразно ЗМДТ и Наредбата на Об. НС. Съгласно т. 2 от раздел ІІ на характеристиката, носи отговорност за касовата наличност според оформените за осъществените услуги и продажби документи, като носи материална отговорност. Следователно, въведеното изискване заемащият процесната длъжност служител да има средно специално икономическо образование , релевира с една част от задълженията му , произтичащи от предмета на осъществяваната от него дейност на тази длъжност. При тези данни не може да се направи несъмнен извод , че работодателят е злоупотребил с правомощието си да въвежда нови изисквания за заемане на процесната длъжност. Доколкото касаторката ищца към момента на прекратяване на трудовия договор не е отговаряла на изискването за средно специално икономическо образование, хипотезата на чл. 328,ал.1,т.6 КТ е била налице и издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание , не е незаконосъобразна. Доколкото въззивният съд е стигнал до същия краен извод, макар и да не е изложил съображения по наведените от касаторката – ищца доводи за незаконосъобразност на уволнението поради липса на обективна необходимост от въвеждане на новото изискване за образование, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №415,т.V, стр. 42-46 от 17.10.2008 год., постановено по гр.д. № 434/2008 год. на Добричкия окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: