Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                №   220                       гр. София, 28 април 2010 година                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ:  Фиданка Пенева                                                               Кети Маркова     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП –Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  наказателно дело № 372/2009 г.   Производството е образувано по искане на задочно осъденият С. И. Г. за възобновяване, на основание чл.423, ал.1 НПК, на нохд№2223/04 год. по описа на Плевенския районен съд и отмяна на постановената по същото дело присъда №48 от 22. 01. 2009 година. Искателят Г. , в изготвеното лично от него искане, поддържа , че не е знаел за разглеждането на делото пред първоинстанционния съд и постановената присъда, тъй като не е бил уведомен за съдебното производство и спрямо него на практика не е изпълнена процедурата по чл.254, ал.1 НПК. Позовава се на отнетата му възможност да участва лично в процеса и да се възползва от някоя от диференцираните съдебни процедури за приключване на наказателното производство, каквато процедура е решаването на делото със споразумение. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъденият Г. и от адвокат К от САК, която ВКС назначи на същия за служебен з. , на основание чл.94, ал.1,т.7 НПК С. защитата осъденият не е участвал в съдебната фаза, в която съдът не е изпълнил разпоредбата на чл.254 НПК. ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира искането за основателно, тъй като няма данни осъденият да е бил призован за съдебното производство. В последната си дума Г. се присъединява към съображенията на защитата си за уважаване на искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в рамките на правомощията си по чл.425, вр. с чл.423 НПК и като съобрази данните по делото , становищата и доводите на страните, прие следното: Съгласно цитираната присъда, подсъдимите ГОРАН СПАСОВ МЛАДЕНОВ и С. И. Г. са признати за ВИНОВНИ в това, че на 01.06.2003 г. в гр. П., двамата в съучастие като съизвършители, а С. Г. и при опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи - сумата от 60 лева от владението на П. А. Димитров от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр.чл. 54 от НК, ГОРАН СПАСОВ МЛАДЕНОВ е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение по чл. 66 от НК за ТРИ години, от влизане в сила присъдата, а С. И. Г. на основание чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал.1 б"а" и б"б" от НК, вр. с 54 от НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Разноските по делото са им възложени да заплатят солидарно. Присъдата не е обжалвана от подсъдимите и е влязла в сила на 06.02.2009 год.. Искането на основание чл.423 НПК на осъденият С. Г. е подадено в деловодството на Плевенския районен съд на 08.06.2009 година - в рамките на предвиденият шестмесечен срок от влизане в сила присъдата. Г. се е намирал по това време в затвора гр. В., където е изтърпявал наказание лишаване от свобода по присъда, постановена от съд на същата държава, а след това е предаден на органите на съдебната власт в Р. България, съгласно европейска заповед за арест №Р-46/2004 год. на Районна прокуратура -гр. Мадан, за изтърпяване от Г. на наказание лишаване от свобода по присъда по нохд№151/03 год. на М. районен съд и е преведен в затвора гр. П. на 09.02.2010 год.. При посочените данни искането е подадено в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. ВКС не споделя становищата на защитата и на представителя на ВКП, че осъденият не е знаел за съдебното производство, защото не е бил уведомен. Обективните факти са други. Съдебното производство по нохд№ 2223/04 год. на Плевенския РС срещу осъденият Г. и срещу още едно лице- Г. Младенов, е образувано на 08.07.04 год., по обвинение за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал.1 б."а" и б."б" НК, съгласно обвинителен акт, изготвен по приключило дознание №2514/03 год. на РП,гр. Плевен. На подсъдимите не е била взета мярка за неотклонение като за Г. такава мярка не е била и необходима, тъй като по същото време се е намирал в Затвора -гр. Ловеч поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предходна присъда. С разпореждане от 14.07.2004 година по нохд№ 2223/04 год. на Плевенския РС делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание, с призоваване на страните и на останалите участници в процеса, за 24.01.2005 година от 09.30 часа, за която дата съдията-докладчик е разпоредил да се призоват подсъдимите с преписи от обвинителния акт, с указания за правото им на отговор в седмодневен срок от получаването на препис от обвинителния акт. От писмените доказателства на листове от 7 до 15 от делото е видно, че в качеството му на подсъдим, на С. И. Г. са изпратени препис от обвинителен акт и призовка /вж.л.9/ за съдебното заседание по делото, за датата на която то е насрочено. От съдържанието на текста на призовката до подсъдимия , тя е изготвена на 20.07.04 год. от деловодството на РС, гр. П. е изпратена на адреса, на който е пребивавал тогава – Затвора гр. Л.. Получена е чрез администрацията на Затвора –Ловеч с входящ описен №1131/ от 03.08.04 год. и е предадена на Г. , който лично е положил подписа си на „получател”. На първата страница на призовката се четат указанията на съда за правото на подсъдимия да даде отговор по обвинителния акт в 7-дн. срок. На втората страница от същата призовка е видно , че връчването на призовката до него е станало лично на 03.08.05 година, от представител на администрацията на затвора. Следователно съдът е изпълнил задължението си да осъществи процедурата по призоваването на Г. в условията на правилата за връчване на призовки и съдебни книжа на лицата, лишени от свобода, съгласно чл.178, ал.6 НПК/ вж.чл.158,ал.6 НПК,отм./. Тази процедура по призоваването на Г. е отразена в протокола от съдебното заседание на 24.01.2005 година по нохд№2223/04 год. на Плевенския РС, като редовна, но неявяването му и това на другият подсъдим, е попречило за даване ход на делото, предвид задължителния характер на участието на подсъдимите поради обвинението за тежко престъпление /вж.чл.268, ал.1 НПК, отм., сега чл.269 НПК/. Процесуално оправдано е и провеждането на съдебното производство без участието на осъденият Г. , по реда на чл.268, ал.3,т.2 НПК/отм./, на който съдът е назначил с протоколно определение от 13.06.05 год. служебен з. , съгласно чл.70, ал.1,т.6 НПК /отм./. Приключването на делото в рамките на четиригодишно съдебно производство, продължило поради неуспешното издирване местоживеенето на подсъдимия, не дължи забавянето си на действията на съда, а на процесуалното поведение на Г. Видно от резултата от призоваването му за първото по делото заседание, той е знаел за съдебното производство ,след като е установен обективният факт , че е получил препис от обвинителния акт и призовката за първото заседание на 24.01.05 год.. Издирването на местоживеенето на Г. в страната и в чужбина се дължи на активни процесуални действия на съда. От многократно изпратените от съда писма- запитвания до всички релевантни за целта институции в страната: РДВР-гр. Плевен ; ГД”Изпълнение на наказанията“при МП; Национална служба”Полиция”,при ОДП-Плевен; Национална Следствена служба, се изяснява, че Г. е освободен от Затвора -гр. Ловеч на 05.11.04 година, преди разглеждане делото в първото насрочено открито съдебно заседание, но след като е получил препис от обвинителния акт и следователно е знаел за съдебното разглеждане на делото. От протокола на съдебното заседание на 24.01.2005 година по нохд№2223/04 год. на Плевенския РС е видно , че подсъдимият Г е бил редовно призован, но не е посочил уважителна причина за неявяването си. Събраните по делото данни за местоживеенето не са увенчани с намирането и редовното му призоваване за следващите съдебни заседания, включително и при постановяване присъдата. В съдебната фаза е установено напускането от Г. на единствения известен по делото адрес от досъдебното производство - в с. В., общ. Плевен. Подсъдимият не е намерен и на издирения от съда нов адрес на който е пребивавал в с. Р., обл. Велико Търново, с данни в невръчената втора половина от призовката , че го е напуснал. Не е установено местоживеенето му на други адреси в страната, както и в местата за задържане. Не е пребивавал и в следствените арести или в местата за лишаване от свобода. Съдът с протоколно определение от 13.06.2005 година по същото дело е разпоредил общодържавно издирване на Г. , което е било предприето от НС „Полиция” с телеграма №5664/21.02.05 год. по предходно наказателно производство срещу Г. На 02.11.2007 година с протоколно определение по нохд№2223/04 год. на Пл. РС, е взета мярка за неотклонение на подс. Г. “задържане под стража”. С писма-отговори до съда от НС ”Полиция” при ОД “Полиция” гр. П., за периода до съдебното заседание на 11.11.08 год., съдът многократно е уведомяван, че издирвателните мероприятия за намиране на лицето са безрезултатни. Въпреки неотменената забрана да напуска страната, наложена му по чл.7 от ЗЗП от 17.02.97 год.. , от писмо №2111/10.01.2009 год. на ОД на МВР гр. П. е видно, че спрямо Г. са предприети мерки за издирване и от Отдел “Международно оперативно полицейско сътрудничество”. Според данните от този отдел, българските власти са уведомени от „Интерпол” – Висбаден, че С. Г. , с прякор “Играчът”, е идентифициран по негови дактилоскопски следи и снимков материал в Германия, където се е представял със самоличност на различни български граждани, използвайки документите им за самоличност./спр. л.121-122/. Завръщането му в Р. България е по фактическо предаване на 04.02.2010 год. от Литовските органи на съдебна власт, в изпълнение на ЕЗА, издадена от ПР гр. М., за привеждане в изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода на подсъдимия Г в Р. България по влязла в сила присъда на РС гр. М.. Съдът решил делото в отсъствие на подсъдимия, е събрал убедителни и непротиворечиви доказателства за процесуалното поведение на подсъдимия Г, който по свой избор и по своя воля се е укрил от съдебното производството, за което е знаел от връченият му препис от обвинителен акт и призовка за съдебното заседание пред първостепенния съд. Поведението по укриване е обективирано с напускането през периода на висящност на делото известните по делото адреси, както и пределите на страната, въпреки че е знаел за съдебното производство срещу него по нохд№2223/04 год. на Пл. РС . При тези данни, решаващият съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия по реда на чл.268, ал.3 НПК/отм./ . Въз основа на изложените данни, ВКС прие, че не са налице предпоставките за възобновяване на делото с правно основание по чл.423, ал.1 НПК, тъй като осъденият съзнателно се е отклонил от провежданото срещу него наказателно производство в съдебната му фаза. Фактите с правно значение за основателността на искането на осъдения за възобновяване на производството, проведено без негово участие, най-същественият от които е подсъдимият да не е знаел за наказателното производство водено спрямо него, не са настъпили . Досъдебното производство - дознание №2514/03 год. на РП, гр. П. е проведено с негово участие и е знаел за обвинението по което е привлечен като уличен за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал.1 б."а" и б."б" НК . Данните са, че е знаел и за съдебното производство по нохд№2223/04 год. на Пл. РС по същото обвинение, поради изпълнената процедурата спрямо Г. на връчване препис от обвинителния акт по чл.253, ал.1НПК/отм./, уредена понастоящем в нормата по чл.254, ал.4 НПК. Съдът е изпълнил задължението си за уведомяване на подсъдимия за започналото срещу него съдебно разглеждане на делото с връчване на обвинителния акт. В случая той е информиран за процеса и в съдебната му фаза и неучастието му в нея , включително и при постановяването на осъдителната присъда, се дължи единствено на упражненото от него право на личен избор на неучастие в процеса. Правото на лично участие във всяка от двете фази на наказателния процес е субективно право на обвиняемия/ подсъдимия, породено от наказателното правоотношение създадено между него и държавата с факта на привличането в това му качество по обвинение за престъпление. Затова и неупражняването на това право, когато не се дължи на причини извън волята на носителя му, е съвместимо с принципите на справедливия процес. В случая неупражняването на това право е информирано спрямо последиците за носителя му, защото той е знаел за съдебното разглеждане на делото с получените по делото препис от обвинителен акт и призовка . Регламентираният институт на възобновяване на наказателните дела по искане на задочно осъденият цели единствено да се възстанови едно нарушено право на лично участие в процеса, в рамките на наказателното преследване, уредено със стандартите на ЕКЗПЧОС в чл.6,§3,б.”с” и “d”. Възобновяването на наказателното дело би възстановило стандартите на справедливия процес спрямо правното положение на задочно осъденият само, ако правото му на лично участие в процеса е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на решаващият орган в съответната процесуална фаза, но не и в случаите, когато поведението на осъдения е обективирано в отказ да упражни това свое право, в съзнателно отклонение или укриване от провеждането на процесуалните действия. Злоупотребата с правото на лично участие в процеса изключва целите на института на възобновяване на делото по инициатива на задочно осъден, какъвто е процесният случай. В тази насока е последното законодателно изменение на чл.423, ал.1 НПК/изм. ДВ,бр.109/2008 год./, съгласно което, правото на задочно осъденият на възобновяване на делото е винаги основателно при установяване на пълно неинформиране на подсъдимия за съдебното разглеждане на делото, освен ако след изпълнението на процедурата по чл.254,ал.4 НПК подсъдимият не се е явил без уважителна причина, или се е укрил. Тогава неучастието му в съдебното разглеждане на делото се третира като неупражняване на едно субективно право с всички произтичащи за носителя му последици. Ето защо, като е знаел за съдебното производство и внесеното срещу него обвинение по характер и основание, и не се е явил , а се е укрил от съдебното разглеждане на делото, осъденият сам се е личиш от правото си на лично участие в предприетите спрямо него процесуални действия, включая и от правото му на избор на някой от диференцираните процедури за решаване на делото. Правото на избор на решаване на делото съгласно някои от “Особените правила” в Част пета в НПК, освен друго, е и срочно право, което се упражнява в определен процесуален момент, преди започване /вж.съкратено съдебно следствие/ или преди приключване на съдебното следствие / при решаване делото със споразумение в съдебната фаза/. Воден от изложените съображения и на основание чл.425, вр. с чл.423 НПК, ВКС на РБ, трето наказателно отделение, в настоящият състав Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъденият С. И. Г. за възобновяване, на основание чл.423, ал.1 НПК, на нохд№2223/04 год. на Плевенския районен съд и за отмяна на постановената по същото дело присъда №48 от 22. 01. 2009 година.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :