4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 222 гр.София, 10.02.2011г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1430 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.04.2010г. по гр.д.№432 / 2010г., с което ОС Варна е уважил предявените срещу [фирма] искове от Д. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Ответникът Д. Т. П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените срещу [фирма] искове от Д. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед №27/06.08.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Съдът като е установил, че ищцата е заемал длъжност “ касиер - обменно гише”, на която е била възстановена със съдебно решение след предходно уволнение, я е възстановил на същата длъжност и е присъдил обезщетение за оставането и без работа в резултат на уволнението. Установено е било по делото, че дружеството работодател с договор от 21.02.2008г., сключен с “И. К. И./България/ ЕООД, е дал право на последния да извършва обмяна на валута в пътническите салони на летище Варна в обекти, описани в приложение към договора, срещу получаване на определено възнаграждение. При тези данни съдът е приел, че не е налице основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, а именно “съкращаване на щата”, тъй като по същество дейността по обмяна на валута работодателят е предоставил с договор на друга фирма в нарушение на чл.123, ал. 1, т.7 КТ – преотстъпена е дейност и материални активи без да са запазени трудовите правоотношения към датата на промяната, поради което е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата е незаконно и е уважил исковете на ищцата за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за принудителна безработица. В изложението си жалбоподателя - работодател поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос от значение за спора за законността на уволнението, предпоставено от наличието на това дали е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради “съкращаване на щата”, когато дейността преминава в друго дружество или е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ – когато трудовите правоотношения се запазват, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Поддържа също така, че е разрешен и материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение по чл.224 КТ в случаите на възстановено работник на работа след съдебно решение. Представя решения на състави на ВКС постановени по спорове с правно основание чл.224 КТ. Представя и решения на окръжни съдилища, но без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат взети предвид при преценката по допустимост на касационното обжалване. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Същественият по делото материалноправен въпрос за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2 КТ, предпоставен от наличието на фактическите предпоставки на уволнителното основание и от липсата на тези по чл.123 КТ, при които трудовото правоотношение не се прекратява, е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС, а решения, с които въпросът е намерил противоречиво разрешение жалбоподателят не представя. Въззивният съд е в съответствие с практиката е приел, че не е налице реално съкращаване на щата, когато е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ, изключваща прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за това налице ли е съкращаване на щата или е налице преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго, е конкретна във всеки отделен случай, с оглед събраните по делото доказателства и касае правилността на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, поради което не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/ чл.281, т.3 ГПК/. Анализът на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това налице ли е соченото основание за прекратяването на трудовото правоотношение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основанията посочени в чл.280, ал.1 ГПК. Що се касае до поставения в изложението материалноправен въпрос за дължимостта от страна на работодателя на обезщетение по чл.224 КТ в случаите на възстановен работник на работа след съдебно решение, то същият не е бил включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му по предявените исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Ето защо по този правен въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване изведено в чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 06.04.2010г. по гр.д.№432 / 2010г. на Окръжен съд Варна по жалба на [фирма]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: