Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  344   гр. София, 18 септември  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември.......... две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЕН НЕНКОВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова............……………………………………в присъствието на прокурора И. Чобанова...........…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 365 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. К. Г. против въззивно решение № 169/27.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 177/2009 г. с изтъкнати и поддържани доводи за явна несправедливост на наказанието и претенция за неговото намаляване по размер. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 14.01.2009 г., постановена по НОХД № 101/2008 г., Монтанският окръжен съд е признал подсъдимия Г. К. Г. за виновен в извършването на две престъпления – по чл. 354а ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 321 ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за които е бил осъден на лишаване от свобода - за първото 1 година и 10 месеца, а за второто 2 години, като му е определено общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим, приспадайки при изпълнението предварителното му задържане под стража и в домашен арест за периода 26.02.2007 г. – 21.02.2008 г. На основание чл. 23 ал. 3 от НК към общото наказание е било присъединена глоба от 600 лв., наложена на подсъдимия по НОХД № 98/2006 г. на Окръжен съд – Монтана. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. С въззивното решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда единствено в частта относно приложението на чл. 23 ал. 3 от НК, като е постановил отделно изтърпяване на наказанието глоба. В останалата част е потвърдил същата.   Касационната жалба е неоснователна.   Доводите за явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 321 ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, от НК, което е било определящо за размера на общото по чл. 23 ал. 1 от НК, са неоснователни. При индивидуализацията първостепенният съд, последван от въззивния, правилно е използвал техниката по чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, чието приложение е било задължително съобразно изискването по чл. 373 ал. 2 от НПК, като надлежно е съобразил всички смекчаващи обстоятелства, отмервайки наказанието на подсъдимия на 2 години лишаване от свобода, т. е. 1 година под предвидения минимум по чл. 321 ал. 3, т. 2 от НК, което е справедливо. В тази връзка, отдадена е била нужната тежест на направените от него самопризнания, като същевременно не е била пренебрегната ролята му в престъпната група, а именно като уличен дилър на наркотични вещества, респ. и периода на участие – м. януари 2006 г. – 23.02.2007 г. Правилно е оценено, че макар и развивана на ниско ниво в йерархията на групата, деятелността му съвсем не е била без значение, доколкото той практически е осъществявал пряката връзка между по-горните нива и преките потребители на дрога. Изцяло неоснователно е възражението за несъразмерност на наложеното му наказание с това на организатора на престъпната група. Освен, че наказанието на Г. е било индивидуализирано съобразно установените по делото данни за неговата личност, то от прекратеното НОХД № 64/2008 г. поради одобряване на споразумение, сключено между прокурора и останалите двама подсъдими Д. П. и И. Д. , е видно, че на първият като организатор на групата е било наложено наказание 2 години и 6 месеца, а на втория като участник – 2 години лишаване от свобода. Не се твърдят, а и не се установяват обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 169/27.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 177/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.