6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 656 Гр. С., 14,12, 2015 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева ч. т. д. № 2641/2015г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. И. К. и Х. В. К. чрез адв. Л. П. срещу определение № 373/28.05.2015 г. по ч.т.д. № 347 по описа за 2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 814/5.03.2015 г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 41/2015 г. и молбите на настоящите касатори за допълване на определение № 113/13.01.2015 г. на Окръжен съд –Варна по т.д. № 41/2015 г. в частта за разноските са оставени без уважение. Ответникът по частната касационна жалба- [фирма],гр. С. не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С определение № 814/5.03.2015 г. по т.д. № 41/2015 г., състав на Варненски окръжен съд, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК е признал на ответниците по иска- настоящи касатори правото на разноски при частично прекратяване на делото по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. Съставът е достигнал до извода, че ответниците с поведението си не са дали повод за предявяване на иска, тъй като видно от депозираните възражения по чл.415 ГПК, същите са признали съществуването на вземането на ищеца в прекратената част, поради което разноски следва да бъдат присъдени, съразмерно с прекратената част от иска, възлизащи на сумата от по 3964,58 лв.за всеки. Това определение е било отменено по реда на инстанционния контрол от състава на Варненски апелативен съд, а по същество искането за разноски е било отхвърлено. За да постанови обжалвания резултат, след като е обсъдил данните по делото, въззивният състав е приел, че на заявителя-ищец [фирма], [населено място] не било указано, че предвид липсата на възражение за сумата 61691,16 евро –главница, заповедта за изпълнение относно същата сума е влязла в сила. Посочено е, че ответниците следвало да посочат с възражението си конкретно и ясно за кои точно суми по заповедта за изпълнение възразяват, като очертаят по този начин предмета на спор, което не са сторили. Така е направен извод, че при това положение, прекратяването на иска за същата сума не е поради виновно поведение на ищеца, предвид което на ответниците по иска не се дължат разноски, с оглед прекратяване на делото от окръжния съд в тази му част. Мотивирано е още, че за прекратяване на производството по иска на съвсем ранен етап – след отговор на исковата молба, не следва да се присъждат поначало разноски като за приключено производство. Посочено е също така, че представените доказателства – разписки към договор за правна помощ за плащане в брой на договорено възнаграждение не са от адвокатски кочан, като не е представен и самия договор за правна помощ, с надлежно изведен номер от кочана, предвид което не следва да се ценят като годни доказателства и съответно претенцията е и недоказана. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК е поддържано наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените от касатора въпроси -.1/ „Следва ли да е налице виновно поведение на ищеца при предявяване на иска, за да се дължат на ответниците по иска, разноски с оглед прекратяване на делото, поради недопустимост на производството”;2/ „Каква е отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК обективна или виновна”; 3/„При прекратяване на производството по иска на съвсем ранен етап – след отговор на исковата молба, поради недопустимост на производството, може ли да се дерогира действието на чл. 78, ал. 4 ГПК” 4. „При прекратяване на производството по иска на съвсем ранен етап – след отговор на исковата молба, следва ли да се присъждат разноски в минималния размер съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г., до размерите по чл. 7, ал. 2 или по чл. 9, ал. 1 от същата наредба следва да се редуцира възнаграждението, ако е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и разписка удостоверяваща плащане в брой съобразно ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.”; 5. „Има ли право ответникът на разноски при прекратяване на делото непосредствено след депозиране на своя отговор”; 6. „Подписаната между адвокат и клиент разписка към договор за правна помощ, истинността/автентичността, на която не е оспорена от насрещната страна в законоустановения срок, годен документ ли е, притежава ли формална доказателствена сила и ползва ли се с материална доказателствена сила спрямо Съда, т.е. има ли доказателствено значение за стоящите вън от нея факти, до които се отнася удостоверителното изявление”; 7. „Прекратеното производство приключил процес ли е, и в какъв размер следва да се присъжда заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат в този случай, и до какъв размер може да ги намали съда”; 8. „Представените доказателства – разписки към договор за правна помощ за плащане в брой на договорено възнаграждение следва ли да са задължително от специален кочан – „адвокатски” и какво е „адвокатски кочан” и 9. „Следва ли да се представя самият договор за правна помощ с надлежно изведен номер от „адвокатски кочан”; са релевантни. По тях страната е обосновала и допълнителен критерий, с оглед обосновано противоречие със задължителна практика на ВКС, - ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г., както и с изброена и приложена задължителна за съдилищата практика на ВКС. Или, с оглед това следва да бъде допуснато определението до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по така поставените въпроси. Въпросите: „В разпореждането си заповедния съд следва ли изрично да се посочи за кои части от вземането по заповедта за изпълнение заявителят следва да предяви иска си, предвид обстоятелството, че с възражението си длъжниците са признали част от задължението си”; 11. „Заявителят има ли задължение при предявяване на установителния иск да се съобрази с признатата с възражението, част от задължението, ако това не е указано изрично с разпореждането на заповедния съд и каква отговорност носи занапред при прекратяване на делото по установителния иск поради недопустимост, заради признато вземане”; 12. „За да ограничи отговорността си за разноски ищецът следва ли да инициира проверка за правилност на указания, като не ги изпълни и в последствие да обжалва обезсилването/прекратяването” и 13 „Следва ли ищецът да понесе отговорност за разноски, при недопустимост на част от иска, в резултат на изпълнение на неправилни указания на съда” са релевантни, но по тях не е обоснован допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- както е заявен от касаторите, с оглед определената с ТРОСГТК №1 /09г. дефинитивност на основанието, а по последните два въпроса не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради липса на фактически идентитет по сравняваните дела. По поставените релевантни въпроси от 1-9, касаторът е сочил противоречие с приетите разрешения с ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г., което е налице, с оглед изричните разрешения дадени с тази практика за начина на заявяване на претенцията за разноски, начина на тяхното доказване, както и дължимостта им, с оглед наличие предпоставките по чл.78 ГПК. В разглежданият случай, неправилно съставът на въззивният съд е приел, че дадените от заповедния съд указания по чл.415 ГПК на заявителя, имат относимост към отговорността за разноски,чиято основателност се преценява в производството по чл.422 ГПК и с оглед процесуалната уредба се подчинява на регламентацията на чл.78 ГПК, изчерпателно установяваща начина, по който съдът възлага отговорността за разноски. Извън това пропускът на съда да даде указания не може да рефлектира върху правото на страната на разноски. В случая, след предявяване на иска по чл.422 ГПК от „Б. Д.”, Е., [населено място] против настоящите касатори, с определение №113 от 13.01.2015г. по т.д. 41/15г. надлежно сезирания с тази искова молба Варненски окръжен съд е констатирал, във връзка със служебно осъществяваната от него проверка по допустимостта на иска, че възражението им не обхваща като предмет сумата 61691.15 евро, като е възразено само по отношение на разликата над тази сума до 71691.16евро. Т.е. предмет на спора след прекратяване на производството в посочената част поради влизане на заповедта по чл.417 ГПК в сила, е останала само сумата 10000евро главница и претендираните договорна и наказателна лихви. След постановяване на прекратителното определение, ответниците са поискали по реда на чл.248, ал.1 ГПК присъждане на разноски за производството в прекратената част по исковете. Всеки едни от настоящите касатори е подал отговор по чл.131 ГПК в срок, представил е с него пълномощно на процесуалния си представител, разписка, с която е удостоверено, че сума от 5800лв. е била заплатена от всеки едни от тях за процесуална защита по спора, а също така са приложени списъци по чл.80 ГПК. При тези фактически данни и с оглед частичното прекратяване на производството по чл.422 ГПК от първостепенния съд, се налага извод, че са налице предпоставките по 78,ал.4 ГПК и разноски следва да бъдат възложени на ищеца, съобразно текста. Въззивният съд не е съобразил задължителните за него разяснения дадени т.1 ТР ОСГТК №6/12г., съобразно които в случая е установено заплащането на разноските, както и процесуално своевременно е въведена претенцията. С оглед тези разяснения, залегнали и в последващата практиката на ВКС, сочена от касаторите, както и във връзка с практиката/ също задължителна за съдилищата- определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК/, съдържаща дефинитивно определение на правния характер на отговорността за разноски – като обектива отговорност, в случая разноски се дължат. Фактически необосновано е и разбирането на въззивният състав, че ответниците носят вина за завеждане на иска, поради това, че не са очертали ясно предмета на спор, след като така заявен по реда на чл.415 ГПК той е съобразен от сезирания с иск по чл.422 ГПК съд. Освен това, както вече бе отбелязано процедирането на заповедния съд при сукцесивно осъществяваните процесуални действия по приключване на заповедното производство и иницииране на съдебната му фаза се подчиняват на ред, който не дерогира приложението на чл.78 ГПК, регламентиращ начина, по който се определя тежестта за понасяне на направените разноски и в разглежданата хипотеза на частично прекратяване на исковото производство. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено. По същество в случая както бе посочено, в съответствие с разясненията дадени с т.1 ТРОСГТК №6/12г. ответниците – настоящи касатори, чрез процесуалния си представител- адв. Л. П. са заявил своевременно искане за присъждане на направените разноски с отговорите по чл.131 ГПК, подадени от всеки от тях, на исковата молба, представили са адвокатски пълномощни, както и разписки. Нито закона, нито дадените разяснения с цитираното ТР ОСГТК №6/12г. поставят като изискване за валидно доказване, че са направени разноски представяне на „адвокатски кочан”, респ. съобразяване на разписките с такъв кочан. Както бе посочено разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, определя правото на разноски на ответника при прекратяване на производство и след като към същият момент такива с оглед заведения иск / в частта, в която е бил прекратен в случая/ са били направени, същите следва да бъдат присъдени съразмерно с прекратената част като размер, при липса на друго договорено разграничение в разписката. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 373/28.05.2015 г. по ч.т.д. № 347/2015 г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 373/28.05.2015 г. по ч.т.д. № 347/ 2015 г. на Варненски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА [фирма],гр. С. да заплати на всеки един от К. И. К. и Х. В. К. по 3694лв. – разноски, съобразно прекратената част от производството иск по чл.422 ГПК по т.д. №41/15г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: