4 Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 06 юни 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1639 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия Й. С. И. и частната обвинителка Ф. Б. Ф. срещу решение №105 от 07.10.2015 г., постановено по ВНОХД №171/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С присъда №50, постановена на 10.11.2014 г. по НОХД №313/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора, подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 05.08.2012 г. в землището на гр.М., като се движел в посока запад- изток по ПП I-6, км 325+400 м, при управление на лек автомобил „Хюндай“, с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил чл.6, т.1, чл.21, ал.2, чл. 116, и чл.117 ЗДвП по непредпазливост e причинил смъртта на Р. Ф. Б., като на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Ф. Ф. сумата от 800 лева- разноски по водене на делото и в полза на Държавата 2 000 лева- разноски по водене на делото С решение №105 от 07.10.2015 г., постановено по ВНОХД №171/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба са посочени всички касационни основания (независимо, че жалбоподателя е посочил цифрово само тези по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК). Правят се оплаквания, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, като неправилно е кредитирал заключението на приетата тройна автотехническа експертиза и е ценил единствено в полза на обвинението показанията на разпитаните свидетели- очевидци на произшествието. Моли да не бъде възприет и извода на въззивния съд, че на мястото на произшествието е действало ограничение на скоростта на движение на автомобилите, като се поддържа, че такова ограничение не може да бъде наложено с решение на кмета на населеното място- М., тъй като произшествието е станало на път, част от републиканската пътна мрежа. Оспорват се и размерите на наложените наказания, като се твърди, че те са явно несправедливи. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена изцяло оправдателна присъда. В касационното съдебно заседание жалбата на частния обвинител е оттеглена на основание чл.352, ал.2, във вр. с ал.1 НПК. Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като твърди, че неправилно е преценено, че в пътния участък, където е настъпило произшествието е имало ограничение на скоростта. Поддържа, че пътните знаци А 40 и Б 26 не са били поставени съгласно изискванията на чл.48а от Наредба №18 и при липсата на показателни табели Т1 и Т2 на мястото на произшествието тези знаци не са действали. На тези основания моли да бъде преценено, че И. не е осъществил посочените в обвинителния акт нарушения и неправилно е била ангажирана наказателната му отговорност. Моли се за оправдателна присъда. Повереникът на частния обвинител моли да бъде преценено, че мястото на настъпване на произшествието е в района на действие на знак А40 и няма възможност да бъде възприета тезата на защитата, че подсъдимият не се е движил с превишена скорост. Предлага въззивния съдебен акт да бъде изцяло потвърден. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като поддържа, че липсват нарушения от кръга на касационните основания по чл.348, ал.1 НПК. Подсъдимият поддържа тезата на защитника си, твърди че е невинен и моли или да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници и въз основа на тях вярно е установил релевантните за изхода на делото факти. При внимателен преглед на основните оплаквания в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, може да бъде направен извод, че подсъдимият е останал недоволен от направения от предходните съдебни състави доказателствен анализ и установените въз основа на тях факти. Касационната инстанция не сподели оплакването на жалбоподателя, че ограничението на скоростта на движение, наложено със знак В 26 не е била в сила в пътния участък където е настъпило пътното произшествие. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че обсъжданото ограничение е било в сила в този пътен участък. При внимателен преглед на материалите по делото се установява, че пътният знак В 26 е бил поставен на км 324+630 м и е важал на мястото на удара (настъпил на 325+400 м.) Не може да бъде възприето оплакването, че липсата на указателна табела Т1 е довела до невъзможност да бъде определено разстоянието, за което е било в сила ограничението, тъй като съгласно Наредба №18 за сигнализацията с пътни знаци тази указателна табела е относима към знак А40 (с който не се въвежда ограничението) и не може липсата и да дерогира действието на знак В 26 (с което то е въведено). Не може да бъде споделено и оплакването, че действието на знак В 26 е било до следващото кръстовище и не е било в сила в пътния участък, където е настъпило произшествието, тъй като от приетата по делото схема на път I-26, от писмото на кмета на Община „М.“, а и от приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие, скица и снимков материал се установява, че от мястото на поставяне на знака до мястото на произшествието няма кръстовища и съгласно чл.50 ППЗДвП ограничението е било в сила. Съществуващата пътека, стигаща до пътя, не може да бъде преценена като кръстовище, респективно не може да бъде мястото, до където ограничението важи. Касационната инстанция не възприе и оплакването за неправилен анализ на събраните гласни доказателства. Вярно е, че са налице известни противоречия между показанията на свидетелите М. и Д. (дадени на досъдебното и съдебното производство) по отношение на мястото на удара, но същите са преодолени чрез останалите събрани доказателства, като вярно е установено, че ударът е настъпил на пътното платно, а не на банкета- обстоятелство, което се установява и от заключенията на всички приети по делото автотехнически експертизи. Правилно съдилищата са анализирали и доказателствата, свързани със скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, механизма на настъпване на произшествието, момента на възприемане на опасността и реакцията на И.. Вярно е установено, че той се е движил със скорост над максимално разрешената за конкретния пътен участък, както и това, че ако се бе движил със скорост до 50 км/ч ударът би бил предотвратим. Правилно е и определен момента когато пострадалато дете е било видимо за подсъдимия, като вярно е прието, че ако той бе предприел аварийно спиране в първия възможен момент и се бе движил с разрешена скорост ударът не бил настъпил. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че причина за настъпване на произшествието е внезапното пресичане на пострадалия пешеходец. От приетата повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че ако в момента когато Б. е бил видим за подсъдимият ако последният се е движил с максимално разрешената за пътния участък скорост и е предприел аварийно спиране ударът би бил предотвратим, респективно произшествието не би настъпило независимо от скоростта на движение на пострадалия. Ето защо, независимо от действията на пострадалото дете и осъщественото неправомерно пресичане на пътното платно, причина за настъпилото произшествие са и осъществените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата. Предвиди изложеното, касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационната инстанция прецени, че законосъобразно предходните съдебни състави са приложели материалния закон, като са дали вярна правна квалификация на инкриминираното деяние. Правилно съдилищата са преценили, че подсъдимият И. е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.2, чл. 116, и чл.117 ЗДвП и действията му са в пряка причинно- следствена връзка с общественоопасния резултат- смъртта на пострадалия Р. Б.. Касационният съд прецени, че неправилно е инкриминирана като нарушена разпоредбата на чл.6 ЗДвП, тъй като в този законов текст се съдържа задължение за спазване на задължителните пътни знаци, неизпълнението на което е довело до нарушение, идентично с това посочено в чл.21, ал.2 ЗДвП Законосъобразно подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като правилно предходните съдебни състави са приели, че в причинно следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат е управлението на МПС с превишена, а не с несъобразена скорост. Доколкото в касационната жалба няма конкретни оплаквания, свързани с приложението на материалния закон касационният съд не намира за необходимо да излага пространни мотиви защо приема, че той е приложен правилно. По оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание: Касационният съд прецени, че правилно при определяне на наказанието на подсъдимия са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за случилото се, добрите му характеристични данни и трудовата му ангажираност, а като отегчаващи възрастта на пострадалия и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, осъществени от И.. Като отегчаващо отговорността обстоятелства е следвало да бъде ценено и това, че с действията си подсъдимият е осъществил повече от едно нарушение на ЗДвП. Законосъобразно предходните съдилища са приели, че наказанието на И. е следвало да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и законосъобразно са му наложили наказания една година и шест месеца „лишаване от свобода и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, тъй като ефективното му изтърпяване не е необходимо за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Предвид изложеното касационният съд прецени, че отмерените на подсъдимия И. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същите са съответни на обществената опасност на извършеното престъпление и затова не трябва да бъдат намалявани. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №105 от 07.10.2015 г., постановено по ВНОХД №171/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.