Р Е Ш Е Н И Е   № 96     София, 01 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 738/2008 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. В. и жалба на подсъдимия Д. Х. К. против въззивно решение № 180 от 02.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 116/08 г. от Апелативен съд – гр. В., с което е изменена осъдителната присъда на Окръжния съд- гр. Л.. С първоинстанционната присъда № 7 от 27.02.2008 г. по НОХД № 322/06 г., подсъдимият Д. Х. К. е бил признат за виновен в това, че на 07.04.2006 г., при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал.2 от ЗДП), по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице :Петко Х. П. , П. Д. Х. и Т. П. А. ; средна телесна повреда на повече от едно лице В. О. А. и Р. Д. К. (последното, бел. ВКС) - престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, пр. 4 и 5, б. “б”, пр.1 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложените наказания са : три години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, наложено на основание чл. 343г от НК. Подсъдимият К. е оправдан да е нарушил и разпоредбите на чл. 20, ал.1 и чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДП. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години. В протеста се поддържа касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. В касационната жалба на подсъдимия се поддържат основанията по чл. 348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК. Правят се алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото на прокурора, респективно да се измени решението, като се намалят по размер наложените наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимият не се явява, редовно призован, а жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, по изложените в него съображения, като дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители П. О. А., В. О. А. и Р. П. Б., редовно призовани, не се явяват, вместо тях се явява процесуален представител, който счита протеста за основателен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По протеста. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, в едната си част, съдържат изводи за фактическата страна на случилото се, без да се държи сметка за приетата от съда фактология. Оспорването на фактическите констатации може да бъде предмет на разглеждане от касационното инстанция, само ако при формирането им са допуснати съществени процесуални нарушения, към каквито протестът не насочва, а и липсва заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Останалите доводи, са свързани с типичното проявление на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Основният акцент при оспорване на приложението на чл. 66 от НК е поставен върху изключително тежките необратими последици. Твърди се още, че съдът е преценявал фактите само през призмата на една от целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно специалната превенция. Възраженията са неоснователни. Няма съмнение, че резултатът от престъпното деяние е тежък и надхвърля необходимите рамки за съставомерност по посочения законов текст. Разгледано така, обстоятелството поначало би могло да предопредели извод за по – висока степен на обществена опасност на деянието и/или дееца и в този смисъл да се преценява като отегчаващо отговорността му. Тази характеристика, сама по себе си, не налага непременно увеличаване обема на наказателната принуда в посоката, искана с протеста. Индивидуализацията на наказанието (по вид и начин на изтърпяване), следва да се основава на конкретна оценка на обстоятелствата, значими за тежестта на отговорността, особеностите на деянието и информацията за личността на дееца. Настоящият съдебен състав споделя като правилно решението на въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, при най-дългия изпитателен срок, предвиден в закона. За да приеме, че и условното осъждане ще е справедливо, въззивният съд е отчел редица обстоятелства, най-същественото измежду които е съпричиняването на съставомерния резултат от трето лице, което всъщност, с оглед приетите на базата на повторната авто-техническа експертиза факти, е създало първо опасността за движението. На следващо място, въззивният съд с основание е отчел данните за личността на подсъдимия К, които носят изцяло положителна информация за същия и съчетано с вече казаното за нетипичното проявление на самото пътнотранспортно произшествие, е наложило и извода, че за превъзпитанието му не се налага да изтърпи наказанието реално. Не е пренебрегнат и другият значим въпрос – дали с условното осъждане ще се реализират напълно целите, визирани в чл. 36 от НК. Законосъобразен е изводът на втората инстанция, че условното осъждане (при това с най-дълъг изпитателен срок) в конкретния случай не само ще се осигури възможност за поправянето на подсъдимия със своя възпитателен и възпиращ ефект, но ще окаже и предупредително въздействие върху другите членове на обществото – тоест генералната превенция също ще бъде удовлетворена. В тази връзка, с основание съдът е коментирал и заявената пред него последователна позиция на частното обвинение по повод тежестта на наказателната санкция, което, разбира се, не може да е самостоятелна причина за направените изводи, но все пак не може да бъде подминато, при положение, че именно те са засегнати най-пряко от престъпното деяние. Ето защо, ВКС намери, че искането за ревизия на приложението на чл. 66 от НК, претендирано с протеста, е неоснователно. ІІ. По жалбата на подсъдимия Д. Доводите отнесени към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и поддържани в жалбата, са свързани с ограничаване правото на защита на обвиненото лице, а именно правото му да разбере за какво престъпление е обвинен. Поддържа се в тази връзка, че в диспозитива на обвинителния акт не били описани конкретните разпоредби на ЗДП, които са в причинна връзка с настъпилия резултат. В писмените бележки, представени от защитата на подсъдимия К в съдебното заседание, се развива и друга теза, свързана с неправилна оценка на доказателства, довела до “омаловажаване” поведението на свидетеля П. Възраженията са неоснователни. Обвинителният акт не страда от приписваните му пороци. В заключителната част на същия, не само, че са посочени конкретните норми на ЗДП, които прокурорът е счел, че подсъдимият К е нарушил, но и пълното им съдържание. Обвинителният акт, така както е съставен от прокурора, е осъществил основното си предназначение – да определи предмета на доказване от гледна точка на престъплението и участието на подсъдимия в него, рамките на процесуалното доказване и реализиране на правото на защита. Отделен е въпросът, че още с първоинстанционната присъда подсъдимият К е бил оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал.1 и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДП. Така, че въпросът за някаква неяснота на обвинението по повод тези конкретни нарушения е поставен не само неубедително, но и не е в интерес на подсъдимия. Като неоснователни се преценяват и другите възражения, изразяващи несъгласие с доказателствените изводи на въззивния съд. Твърденията за “омаловажаване” на поведението на свидетеля П, допуснато от решаващия съд, не почиват на данните по делото. При допълнително проведеното съдебно следствие от въззивния съд е назначена, изслушана и приета повторна автотехническа експертиза. На базата на експертното мнение, съобразявайки и наличната доказателствена информация, изводима от гласните доказателствени средства, въззивният съд в детайли е изяснил механизма на пътнотранспортното произшествие, причините за конфликтната ситуация, конкретното поведение на участниците в така създадената критична пътна обстановка, респективно приносът на всеки един от тях, довел до възникване на пътнотранспортното произшествие. С оглед на посоченото, касационната инстанция намира, че искането на подсъдимият К, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното разследване, не може да бъде удовлетворено, защото липсват основания за това. Не е налице и третото от касационните основания – явна несправедливост на наложеното наказание. Освен посоченото в предходния пункт, по повод протеста, следва да се отбележи, че липсват основания за редуциране на наложените наказания по размер. Срокът на санкциите, съчетано с приложението на условното осъждане, е съответен на целите, визирани в чл. 36 от НК и по тази причина не подлежат на корекция в исканата от подсъдимия насока. ІІІ. Касационната инстанция констатира процесуален недостатък на проверяваните съдебни актове, който обаче не изисква отмяна на същите. В диспозитива на присъдата окръжният съд е отразил съставомерните признаци на престъплението, като при описването на причинените средни телесни повреди е посочил само пострадалия В. О. А. и е дал обективната характеристика на телесната повреда, причинена на пострадалия К. Така проявената непрецизност не се отразява съществено върху отговорността на подсъдимия К, тъй като все пак присъдата е съобразена с изискванията на чл. 305, ал.4 във вр. с чл. 301, ал.1, т. 1 и 2 от НК, защото безусловно е формулирана позицията на съда, че отговорността му следва да бъде ангажирана за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице и средни телесни повреди на повече от едно лице. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 180 от 02.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 116/08 г. от Апелативен съд – гр. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.