Ключови фрази
Кумулации * усложнена престъпна дейност * присъединяване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 98

 

Гр. София, 17 март  2010г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети  февруари,  две хиляди и десета година,  в състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА

                                                                          СЕВДАЛИН  МАВРОВ

 

 

при  участието на секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА

и в присъствието на прокурора  МАРИЯ  МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА

н. д. №  21/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 813/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. С., отменяване на постановеното същото дело определение от 26. 10. 2009г., и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения.

Осъденият О. Б. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. В призовката е вписано личното му изявление, че не желае да участва в настоящото производство. Назначеният му служебен защитник, поддържа, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважавано.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

С определение № 728 от 26. 10. 2009г., постановено по НЧД № 813/ 2009г., Районният съд- гр. С., наказателна колегия, е групирал наказанията, наложени на осъдения О. Б. М., от гр. С., както следва:

Определил му е едно общо наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 234/ 2007г., 241/ 2007г., 253/ 2007г., 926/ 2007г., 950/ 2007г., 375/ 2008г., 1462/ 2006г. и 444/ 2008г., всички на РС- Силистра, при общ режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 200 лв., по НОХД № 394/ 2008г., на РС- гр. С..

Определил е на осъдения О. Б. М. едно общо наказание и по влезлите в сила присъди: по НОХД №№ 395/ 2009г., 429/ 2009г. и 311/ 2009г., всички на РС- гр. С., а именно десет месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела.

Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред.

Касационната инстанция намира за изцяло основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, че проверяваното определение е постановено при съществени нарушения на материалния закон, обуславящи неговата отмяна по реда на възобновяването.

Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е декларирал, че цялостната оценка на осъжданията на О. М. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество, са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най- благоприятното съчетание за осъденото лице. Въпреки правилността на тези си разсъждения, при конкретното кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, РС- гр. С. е допуснал съществени нарушения на закона, срещу които Главният прокурор основателно възразява в искането си.

Това е така, защото в случая не всички престъпления, за които е определено общо наказание, се намират в съотношение на съвкупност помежду си, както е счел районният съд, тъй като някои от тях се оказват в рецидив. Така в първата формирана съвкупност неправилно е включено и престъплението по НОХД № 234/ 2007г., тъй като то се намира в отношение на рецидив с това, по НОХД № 950/ 2007г.- към датата на извършване на последното, присъдата по НОХД № 234/ 2007г. вече е била влязла в сила. При тези данни, очевидно е, че наказанието по това дело подлежи на отделно изтърпяване и не може да бъде групирано по възприетия от съда начин.

Следващото нарушение на закона се свежда до неправилното присъединяване на наказанието глоба в размер на 200 лв., по НОХД № 394/ 2008г. към общото наказание по първата съвкупност, тъй като нормата на чл. 23, ал. 3 НК урежда хипотезата, в която в рамките на формираната съвкупност, някое от наложените наказания е глоба или конфискация. В случая наказанието глоба е наложено за престъпление, което не се намира в такова съотношение с всички останали в тази група. Деянието по НОХД № 394/ 2008г. е извършено след като вече по отношение на М. са били налице влезли в сила присъди по НОХД №№ 234/ 2008г., 241/ 2007г., 253/ 2007г., 926/ 2007г. и 950/ 2007г. Ето защо, то се оказва в отношение на рецидив с тях, поради което разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК е неприложима, т.е. наказанието глоба подлежи на отделно изтърпяване.

Неправилно е позоваването на чл. 25, ал. 4 НК при преценката за начина на изтърпяване на наказанията, тъй като в случая двете съвкупности са в отношение на рецидив помежду си, и само по себе си първото осъждане дефинитивно изключва института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК по отношение на общото наказание във втората група.

Общите наказания, определени по двете съвкупности, следва да бъдат изтърпени при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНС, а не при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както неправилно е приел районният съд. В този смисъл касационният съдебен състав напълно споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор.

Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НЧД № 813/ 2009г. по описа на РС- гр. С., наказателна колегия, да се отмени влязлото в сила определение № 728 от 26. 10. 2009г., постановено по същото дело, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното цялостно произнасяне по искането за групиране на наказанията на осъдения О. Б. М..

При решаването на въпроса какво по размер наказание следва да изтърпи осъденото лице в условията на конкретното множество престъпления, следва да бъдат съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС, като при решаване на въпроса за подлежащите на групиране, респ.- на отделно изтърпяване наказания, да се приложи най- благоприятното за осъдения съчетание.

При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 813/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. С., наказателна колегия, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 728 от 26. 10. 2009г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения О. Б. М., от гр. С., и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- на Районен съд- гр. С., от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: