4 Р Е Ш Е Н И Е 190 гр.София, 20.10. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 24.09.2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 96 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Д. срещу решение № 1463 от 24.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1339 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 2058 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 14397 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, ХVІІІ състав, като е постановено друго за отхвърляне на предявения от Ж. С. Д. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 470 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение заради оставането и без електрическо захранване за апартамент № 25, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] , за периода от 9.07.2011 г. до 27.08.2012 г. Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма] я оспорват и молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена 16 470 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 457 от 23.04.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса съществуват ли между страните облигационни отношения. Касае се за отношения между потребител на електроенергия и електроснабдително предприятие с предмет продажба на електроенергия, които по твърдение на касатора са възникнали по време на действието на т.42 от параграф 1 на Закона за енергетиката/редакция с изм. в Д.В., бр.74 от 2006 г., отм., бр.54 от 2012 г./. В тази разпоредба се съдържа легална дефиниция на понятието „потребител на енергия”, според която това е физическо лице-собственик или ползвател на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Въз основа на правната норма в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на ІІІ Г.О. на ВКС, № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г., е прието, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. Възможно е трето лице да поеме задължение към собственика да плаща консумативните разноски, включително и потребената енергия. За да встъпи това трето лице в продажбеното правоотношение между собственика и снабдителното предприятие обаче, трябва да е налице съгласие на предприятието съобразно чл.101 от ЗЗД/решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., ІV Г.О. на ВКС/. Следователно по време на действието на т.42 на параграф 1 от ДР на ЗЕ облигационното правоотношение с предмет продажба на енергия възниква по правило между собственика или притежателя на вещното право на ползване върху снабдявания с енергия обект от една страна и снабдителното предприятие-от друга. Други лица могат да встъпят в правоотношението като потребители на енергия само със съгласието на първоначалните страни при условията на чл.101 или 102 от ЗЗД. От този отговор на въпроса следва, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по възражението на ответниците и да прецени дали ищцата-касатор е собственик на самостоятелен обект на правото на собственост, с цел да изясни наличието или липсата на облигационни отношения между страните. Констатацията на съда, че не се касае за самостоятелен обект, а за обща част, върху която права имат етажните собственици, изключва възможността облигационното отношение с електроснабдителното предприятие да възникне без тяхно съгласие. Следователно по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, законосъобразно е въззивното решение, а не противоречащото му решение № 3617 от 30.07.2012 г. по гр. д. № 3541 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, 31 състав. Дори да се приеме, че между страните е съществувало облигационно отношение, предявените искове пак биха били неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че електроснабдителното предприятие е възстановило електрозахранването на ищцата на 15.07. 2011 г., срещу което управителят на ЕС е протестирал. След това друго лице, за чиито действия ответниците не носят отговорност, е прекъснало захранването на ищцата. Електроразпределителното дружество се е опитало да възстанови захранването, поискало е и помощта на полицията. Етажните собственици обаче са осуетили възстановяването на електрозахранването, а полицията не е оказала съдействие на служителите на дружеството. В този случай неизпълнението на задължението за доставка на електроенергия се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на снабдителното предприятие, поради което на основание чл.81 от ЗЗД това предприятие се освобождава от отговорност за претендираните от ищцата вреди. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответните дружества по 768,08 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1463 от 24.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1339 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение. ОСЪЖДА Ж. С. Д.-ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК[ЕИК], сумата 768,08/седемстотин шестдесет и осем лева и осем стотинки/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА Ж. С. Д.-ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК[ЕИК], сумата 768,08/седемстотин шестдесет и осем лева и осем стотинки/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: