Р Е Ш Е Н И Е
№ 50120
София, 27.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :Председател: Татяна Върбанова
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова при секретаря Ина Андонова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2313 по описа на ВКС за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на „БГ Билдинг консулт“ ООД и Ю. В. И. срещу решение № 1643/03.07.2019г. по т.д. № 4823/2018г. на САС.
С определение № 217/19.04.2022г. касационно обжалване на обжалваното решение е допуснато само в частта, с която е потвърдено решение № 1186/11.06.2018г. по т.д.№ 1320/2017г. на СГС за осъждане на касаторите „БГ Билдинг консулт“ ООД и Ю. В. И. от [населено място] да заплатят солидарно, на осн. чл.430, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.141, ал.1 ЗЗД, на „Юробанк България“ АД сума в размер на 24 446.68лв., представляваща главница, дължима за погасителни вноски по договор за банков кредит от 21.04.2008г., чиито падежи са уговорени за периода от 21.10.2016г. до крайния срок на договора (21.04.2018г.), и ведно със законната лихва върху тази присъдена сума, считано от 06.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 463.60лв., представляваща разноски по делото.
В касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 предл. 1 и 2.ГПК.Оплакванията за недопустимост на исковете против двамата ответници са основани на доводи, че с влязлото в сила решение, постановено в проведеното между същите страни исково производство по реда на чл.422 ГПК, е формирана сила на пресъдено нещо по настоящия спор.Въведени са и доводи за недопустимост на иска против ответника-поръчител Ю. И., поради прекратяване на поръчителството с изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.Според касаторите срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е започнал да тече: на 21.07.2009г., когато според тях е настъпила предсрочната изискуемост, предвид уговореното в чл.25 б. „г“ от договора за банков кредит и установеното от заключението на ССЕ по делото, че тогава е първото договорно неизпълнение на задълженията на кредитополучателя; евентуално – от 21.06.2010г., предвид посоченото от банката в заявлението по чл.417 ГПК; евентуално - от връчване на исковата молба на солидарните длъжници в производството по иска на банката по реда на чл.422 ГПК. Оплакванията за неправилност са основани на доводи, „ че производството по делото е следвало да се проведе по общия исков ред, като се обсъдят договорните условия между страните и възникване на предсрочната изискуемост на вземането, съобразно условията на договора, а не съобразно правилата на заповедното производство“, за неправилно тълкуване на договорната клауза на чл.25 б. „г“ и за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.110 ЗЗД досежно началото на срока на погасителната давност.
Основано на тези оплаквания, искането на касаторите е за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството, евентуално - за отмяна и за постановяване на друго решение по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен и присъдени разноски.
В подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът по касация „Юробанк България“ АД оспорва основателността на касационната жалба и претендира за потвърждаване на решението. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на касаторите с искане за намаляването им до минималните размери по Наредба № 1/2004г. на ВАС.
С определение № 217/19.04.2022г. касационно обжалване е допуснато на въззивното решение в посочената част, на основание чл. 280, ал.1, т.1, предл. посл. ГПК, за преценка на съответствието между произнасянето на въззивния съд и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 5/2019г. от 21.02.2022г. по тълк.д.№ 5/2019г. на ОСГТК на ВКС по следните материално-правни въпроси: От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането: от момента на връчване на исковата молба по реда на чл.422 ГПК по предходното исково производство или с връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост, съобразно възприетото от въззивната инстанция? В случай, че се приеме, че ответниците са уведомени с предявяване на исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост, то може ли да се приеме, че е отпаднала отговорността на поръчителя по реда на чл.147 ЗЗД?
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.293 ГПК, след като взе предвид оплакванията в касационната жалба и доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото, приема следното:
По делото е установено и е безспорно следното:
Между „Юробанк България“ АД и „БГ Билдинг консулт“ ООД като кредитополучател, представлявано от управители Ю. И. и Е. Ц., са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения между тях договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, BL 16386 от 21.04.2008г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 74 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди срещу насрещно задължение на кредитополучателя за връщането му, заедно с договорна лихва. В договорната клауза на чл.25 е уговорено правото на банката да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение в посочените в б. „а“-„г“ хипотези, сред които, по б. „г“ - неизпълнение на което и да е поето по сключени с банката договори задължение, вкл. при невнасяне на дължима вноска по главница и/или лихви.С договор за поръчителство от 21.04.2008г. Ю. И. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за цялото задължение по договора за банков кредит, вкл. главницата, лихвите, таксите, комисионните и всички др. разноски по събиране на вземането (вкл. съдебни разноски) и всички претърпени вреди от договорното неизпълнение до пълното погасяване на задълженията по договора, вкл. и в случая, когато банката обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем.
Договорът за банков кредит е изменен и допълнен с анекс № 1 от 21.05.2009г.С него е уговорено размерът на предоставения кредит да бъде намален до размера на усвоените към посочената дата суми от кредитния лимит.Предвиден е 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от датата на влизане в сила на анекса, през който период кредитополучателят ще заплаща ежемесечно сума в размер на 550лв. за погасяване на част от лихвите от съответната дължима погасителна вноска по договора.Уговорено е, че непогасените части от лихвата са дължими и ще се начисляват редовно, но изпълнението им се отлага до изтичането на периода на облекчено погасяване на кредита.Страните са се съгласили, че при неплащането на лихвите в уговорените срокове и в пълен размер банката има право за преоформи цялата натрупана сума чрез прибавянето й към редовната главница по кредита.Уговорен е и нов краен срок за погасяване на кредита до 21.04.2018г., както и - за периода след изтичане на 12-месечния период на облекчено погасяване на кредита – изготвяне на нов погасителен план, неразделна част от анекса, който кредитополучателят се задължава да получи, считано от месеца, следващ месеца, в който изтича периодът на облекчено погасяване на кредита, като неполучаването на новия погасителен не го освобождава от задължението. В договорната клауза на чл.8 от анекса е уговорено, че при неизпълнение на едно месечно плащане в периода на облекчено погасяване на кредита банката има право - по свой избор- или да обяви кредита за незабавно изцяло и предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е уведомяване или волеизявление на кредитополучателя за това( чл.8.1.А), или да промени условията на погасяване на кредита, вкл. да изготви нов погасителен план( чл.8.1.Б).С анекс № 1 към договора за поръчителство от 21.05.2009г. ответникът Ю.И. се е задължил да отговаря за задължението на кредитополучателя „БГ Билдинг консулт“ ООД по договора за банков кредит и анекса към него.
На 10.10.2013г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници „БГ Билдинг консулт“ ООД и Ю. И. въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, за парично вземане, произтичащо от договора за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 16386, представляващо главница в размер на 77 558.77лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2013г. до окончателното му изплащане, договорна лихва в размер на 57 099лв. за периода 21.07.2009г.-08.10.2013г. и банкови такси в размер на 459.12лв.В заявлението по чл.417 ГПК банката е посочила, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 29.08.2013г., когато е поддържала да е изтекъл предоставеният на длъжниците 7-дневен срок за заплащане на дължимите суми в поканите за изпълнение, получени от длъжниците на 21.08.2013г. Въз основа на заявлението на банката е образувано ч.гр.д.№ 6715/2013г. на РС - Перник, по което е издадена Заповед за изпълнение № 5481/10.10.2013г.( както и разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист). Тъй като са постъпили и от двамата солидарни длъжници възражения по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, банката е предявила против тях иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на оспореното вземане в заповедното производство по чл.417 ГПК, по който е образувано т.д.№ 657/2014г. на ОС - Перник. По него е постановено решение № 56/19.10.2015г. за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на оспореното вземане за падежиралата до подаване на заявлението главница за периода 21.06.2010г. до 10.10.2013г., чийто размер - 18 055.12лв.е установен от заключението на назначеното по делото вещо лице, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2013г., а за размера над 18 055.12лв.до 77 558.77лв. искът е отхвърлен.Предявеният от банката по реда на чл.422 ГПК иск срещу солидарните длъжници е уважен изцяло за оспореното вземане за договорна лихва в размер на 57 099лв. за периода 21.07.2009г.- 08.10.2013г. и за банкови такси и застраховка до 10.10.2013г. в размер на 459.12лв.Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни, по които е образувано възз.т.д.№ 343/2016г. на АС – София.С постановеното по него решение № 1177/09.06.2016г., след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът на банката е отхвърлен, поради приета за ненастъпила предсрочна изискуемост, а в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен, първоинстанционното решение е потвърдено.С определение № 125/15.02.2017г. по гр.д.№ 60275/2016г., III г.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
На 06.04.2017г. банката е подала искова молба, с която е предявен осъдителен иск за солидарното осъждане на двамата солидарни длъжници да заплатят парично вземане, произтичащо от договора за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 16386 и анекс № 1/21.05.2009г., по която е образувано т.д.№ 1320/2017г. на СГС.В исковата молба са въведени твърдения, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 08.03.2017г., поради просрочие на дължимите вноски, след достигане до солидарните длъжници на нотариални покани рег.№ 3501/2016г. и № 23742/2016г., с които те са уведомени за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и след изтичане и на представения допълнителен срок за изпълнение, в рамките на който не е постъпило плащане.Предмет на делото, съгласно допълнителната искова молба (л.130), е парично вземане за предсрочно изискуемата главница по договора за кредит в размер на 55 944.88лв., дължима на погасителни вноски за периода след 21.10.2013г. до крайния срок на договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 06.04.2017г. до окончателното изплащане сумата.
С писмени отговори на исковата молба и на допълнителната искова молба ответниците са оспорили допустимостта на иска с доводи, че с влязлото в сила решение във воденото производство по реда на чл.422 ГПК е формирана сила на пресъдено нещо по спора, както и за прекратяване на поръчителството на ответника Ю.И. след изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.Поддържали са, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е започнал да тече на 21.06.2010г., съобразно уговореното в договора за кредит, и е изтекъл още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.10.2013г.Въвели са и възражение за погасителна давност, като са поддържали, че давността също е започнала да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 21.06.2010г.
От основното заключение на ССЕ по делото е установено, че предоставената сума по договора за кредит и анекса е в общ размер 77 558.77лв., в която сума се включва размерът на усвоеният кредит в размер на 73 260лв., таксата за одобрение на кредита в размер на 740лв., която, съгласно чл.5, ал.1 от договора, се включва в сумата на усвоения кредит, както и преоформените в главница, съгласно чл. 3 от анекс № 1, просрочени задължения в размер на 3558.77лв.От заключението на вещото лице се установява, че падежът на първата просрочена и неплатена лихва е 21.07.2009г., а на главницата – 21.06.2009г. От допълнителното заключение на ССЕ по делото е установено, че непогасената главница за периода след 21.10.2013г. е в общ размер 56 426.75лв.
Въззивният съд е възприел неоспорените с въззивната жалба фактически констатации на първоинстанционния съд относно наличието на облигационни отношения между страните, тяхното съдържание, за последното извършено плащане от ответниците през 2009г., за обстоятелствата относно водения между страните предходен процес по гр.д.№ 657/2014г. на ОС - Перник.Споделил е и изводите на първоинстанционния съд относно допустимостта на предявените искове и, на осн. чл.272 ГПК, е препратил към тях.За допустимостта на предявения осъдителен иск са формирани от въззивния състав и самостоятелни мотиви, че са нови въведените с исковата молба факти за настъпване на падежите на погасителните вноски и за обявяване на предсрочната изискуемост с нотариалните покани от 2016г., тъй като те са се осъществили след постановяване на решението по т.д.№ 343/2016г. на САС, поради което не са обхванати от преклудиращото действие на влязлото в сила решение, както и, че са различни и исканията по двете дела. За неоснователно е прието въведеното във въззивната жалба оплакване за неправилност на оспорените изводи, че липсата на двустранно подписан погасителен план не рефлектира върху валидността на задължението за погасяване на кредита на отделни вноски. Въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост на задълженията с ненастъпил падеж е настъпила от момента на връчване на нотариалната покана на банката на главния длъжник на 23.12.2016г., с която му е съобщено за обявяване на вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, откогато следва да се преценяват както преклузивният срок по чл.147 ЗЗД, така и давностният срок.Формирани са мотиви, че е преклудирано и не следва да се обсъжда заявеното за първи път във въззвната жалба оплакване за нередовно връчване на нотариалната покана и за неспазване на изискванията на чл.47 ГПК. Решаващият състав е приел за несъстоятелна тезата на длъжниците, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 21.07.2009г., когато е установено, че е първото договорно неизпълнение, тъй като с влязлото в сила решение между страните е прието, че предсрочната изискуемост не е настъпила към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК през 2013г.Споделени са и изводите на първоинстанционния съд, че от падежа на първата погасителна вноска - 21.10.2013г. до предявяване на исковата молба на 06.04.2017г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок.По отношение на иска против поръчителя са споделени изводите на първоинстанционния съд за изтичане на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД относно падежиралите вноски до 21.10.2016г., а останалата част от вземанията нито са погасени по давност, нито за тях е изтекъл 6-месечният преклузивен срок „с оглед падежа на всяка вноска“.
По материално-правния въпрос, по който е допуснато обжалването:
Отговорът на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се изведе от даденото нормативно тълкуване в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022г. на ВКС по т. д. № 5/2019г., ОСГТК, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
С оглед на така дадения отговор по отношение на погасителните вноски с уговорени падежи от 21.10.2016г. до настъпилия в хода на въззивното производство краен срок на договора - 21.04.2018г. не е прекратено поръчителството на ответника Ю.И..
По касационните оплаквания:
Не се констатира недопустимост на въззивното решение в частта, за която е допуснато касационно обжалване, както при дължимата служебна проверка, така и на изрично въведените в касационната жалба доводи.
Неоснователността на довода, че с влязлото в сила решение по воденото между същите страни производство по реда на чл.422 ГПК е формирана сила на пресъдено нещо по спора на първо място произтича от липсата на тъждество между предмета на двете дела, както е прието и в постановеното по делото определение № 217/19.04.2022г. по повод служебната проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение.Правото на банката да събере произтичащите от договора за банков кредит и анекса парични вземания по съдебен ред, вкл. като предяви за тях осъдителен иск, не е преклудирано от формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение между страните за отхвърляне на иска на банката по чл.422 ГПК за оспореното вземане в заповедното производство по чл.417 ГПК, предвид основанието за отхвърляне на иска – поради ненастъпила предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК през 2013г.( в т.см. решение № 139/05.11.2014г. по т.д.№ 57/2012г., I т.о., разрешението на което се възприема).
Доводът за прекратяване на поръчителството на ответника Ю.И. след изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД не може да обоснове недопустимост на предявения срещу него иск, а има значение за неговата основателност, предвид даденото тълкуване за характера, прилагането и последиците от изтичането на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД в мотивите към т. 4б на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен, поради което с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, същият се прилага служебно и изтичането му към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му.
Оплакванията на касаторите за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни, тъй като производството по делото е проведено по общия исков ред, а не по реда на заповедното производство.
Правилен е и неоснователно оспореният от касаторите извод на въззивния съд, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 23.12.2016г., когато главният длъжник е получил нотариалната покана на банката, с която му се съобщава за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.Съгласно даденото тълкуване в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, което е приложимо и в случая, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно и изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.С оглед на това в случая, независимо от уговореното в чл.8.1.А от анекса към договора за кредит, за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането не е достатъчно наличието на обуславящото я договорно неизпълнение и упражняване от банката на правото да обяви вземането за предсрочно изискуемо.За да настъпи предсрочната изискуемост е било необходимо до длъжника да е достигнало съобщението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, което в случая е направено с нотариалната покана, получена от главния длъжник на 23.12.2016г.
Неоснователен е и доводът за неправилно приложение на разпоредбата на чл.110 ЗЗД досежно началото на срока на погасителната давност. Уговорката за връщане на предоставената сума по договора за кредит на погасителни вноски не превръща задължението на кредитополучателя в периодично, а представлява уговорка за изпълнението на части, поради което по отношение задължението за главница за погасителни вноски по договор за банков кредит, каквото е процесното, е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, в какъвто смисъл е трайно установената практика на касационната инстанция.В конкретния случай, предвид предявяването на допустимия осъдителен иск на 06.04.2017г., е ирелевантен моментът, от който тече срокът на погасителната давност: от изискуемостта на съответната погасителна вноска за исковия период 21.10.2016г. до крайния срок на договора - 21.04.2018г. или от крайния срок на договора - 21.04.2018г.В нито една от хипотезите този срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска, а, както се посочи, не е прекратено и поръчителството.
По тези съображения и, тъй като по силата на сключения договор за поръчителство и анекса към него, в който не са уговорени по-леки условия или поръчителстване за част от дълга, ответникът Ю.И. се е задължил да отговаря за цялото произтичащо от договора за банков кредит и анекса задължение на ответното дружество - главен длъжник, както и за всички последици от неизпълнението, вкл. лихви, неустойки и разноски, са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, солидарно с ответното дружество, за главницата от 24 446.68лв., дължима за погасителни вноски по договор за банков кредит от 21.04.2008г., с падежи, уговорени за периода от 21.10.2016г. до крайния срок на договора - 21.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2017г. до изплащането й.
При съвпадане с крайните изводи, въззивното решение в частта, за която е допуснато касационно обжалване, се оставя в сила.
Тъй като липсват данни да са извършени разноски в касационното производство от „Юробанк България“ АД, такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на I т.о.,
Р Е Ш И:
Оставя в сила решение № 1643/03.07.2019г. по т. д. № 4823/2018г. на САС в частта, за която е допуснато касационно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: |