4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 641 София, 04.08.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1130 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 39840 от 31.ІІІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 5064 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от датата 28.ІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 63/2014 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу отказ на съдията по вписванията при СРС, обективиран в негово определение № 529/11.ХІ.2013 г., да бъде вписан в имотния регистър договор за наем с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, сключен на 6.ХІ.2013 г. Оплакванията на Банката частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдел задължен съдията по вписвания при СРС да извърши вписване в имотния регистър на процесния договор за отдаване под наем на недвижим имот, сключен на 6.ХІ.2013 г. между [фирма]-София – като наемодател и [фирма]-София и [фирма]-София – като сънаематели. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение СГС се е произнесъл по два материалноправни въпроса, както следва: 1/ Разполага ли съдията по вписванията, сезиран с писмена молба от нотариус за вписване на договор за наем по чл. 4, б. „е” ПВ, с правомощието да извършва преценка на обстоятелството дали договорът за наем, който е предмет на искането, представлява по същината си договор за пренаемане на същия имот?; 2/ Подлежи ли на вписване в имотния регистър договор за пренаемане на имот? Поддържа се от касатора, че като цяло атакуваното въззивно определение било постановено в противоречие с ТР № 7/2012 г. от 25.ІV.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., както и че първият, формулиран в изложението към частната жалба правен въпрос, бил решаван противоречиво от съдилищата, докато вторият имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид: „спецификата на материята и твърде малобройната, но противоречива практика на съдилищата по прилагането на Правилника за вписванията”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди атакувания отказ на съдията по вписванията да впише процесния договор в имотния регистър, въззивната инстанция е споделила решаващия негов извод, че договорът за пренаемане не фигурирал сред актовете, подлежащи на вписване, позовавайки се в тази връзка и на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 7 от 25.ІV.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 7/2013 г.- досежно възможността вписване да бъде отказано от съдията по вписванията ако съответният акт не подлежи на вписване (1), ако не е съставен в законоустановената форма (2) и ако няма необходимото съдържание (3). Но според разясненията, дадени със същото тълкувателно решение: „Изхожда се от наименованието на самия акт – съдията по вписванията не може да откаже, например, вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е била спазена”.Следователно налице е противоречие между произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по правния въпрос дали подлежи на вписване в имотния регистър писмен договор за пренаемане на имот, от една страна, и тази задължителна практика на ВКС в цитираното ТР на ОСГКТК – от друга. Констатираното противоречие се откроява особено ярко на плоскостта на разяснението, че при съобразяване основната цел на вписването, именно осигуряване на публичност и противопоставимост, не може на съдията по вписванията да се възложи да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт, защото ако последният страда от някакви пороци, тъкмо оповестяването му улеснява защитата срещу тях, давайки възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. По същество: Атакуваното определение на СГС ще следва да бъде отменено, тъй като договорът за пренаемане на имот е само разновидност на договора за наем. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД противопоставимостта на наема на последващ приобретател на вещта е обусловена от вписване на договора в имотния регистър. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 5064 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 28.ІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 63/2014 г., КАКТО И потвърденото с него определение № 529/11.ХІ.2013 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е било отказано вписване на договор с нотариално заверени подписи за отдаване по наем на недвижим имот от +Ен Пе Се” Е. като наемодател на дружествата [фирма] и [фирма] – като наематели. В Р Ъ Щ А делото на съдията по вписванията при СРС за вписване на този договор в имотния регистър. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2