Р Е Ш Е Н И Е № 609 град София, 03.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 605 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по исканията на Главния прокурор на Р. Б. и осъдения Р. Р. Х. за възобновяване на производството по внохд № 2347/2009 г.на С. градски съд и отмяна на постановеното по него решение. В искането на осъдения Х. се сочи, че решението и потвърдената с него първоинстанционна присъда са неправилни, тъй като са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Предлагат се няколко варианта за развитие на делото след отмяна на решението – оправдаване на подсъдимия, ново разглеждане на делото от стадия на първата инстанция, изменение на решението в частта за групиране на наказанията или намаляване на наказанието с отпадане на допуснатото увеличение на лишаването от свобода по реда на чл. 24 от НК. В искането на Главния прокурор се атакува частта от решението , с която е извършено групиране на наказанията, наложени на подсъдимия с отделни влезли в сила присъди. Излагат се аргументи за неблагоприятен за осъдения резултат от кумулацията поради нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. В заключение е формулирано искане за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването в частта му относно определяне на общо наказание на подсъдимия и ново разглеждане на делото от С. градски съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция страните поддържат исканията си по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, установи следното : С. районен съд, наказателно отделение, 17 състав, с присъда от 02.12.2009 г. по нохд № 10 582 по описа за 2009 г. признал подсъдимия Р. Р. Х. за виновен в това , че на 23.01.2007 г. в[населено място], в сградата на съда, скрил не изключително нему принадлежащи документи – осъдителни присъда и решение, като ги заменил с неистински такива, съдържащи оправдателни диспозитиви, с цел да набави за себе си облага – да получи благоприятно изменение в наказателно-правния си статус, а именно да бъде третиран като неосъждано лице, поради което и на основание чл.319 , пр.2, алт. 2, пр.2 от НК във вр. с чл. 58а вр. с чл. 55, ал.1,т.2,б.”б” вр. с чл. 42 а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК му наложил наказание пробация с три пробационни мерки за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът определил общо най-тежко наказание на подсъдимия в размер на три години лишаване от свобода измежду наказанията, наложени му по нохд № 3395/2007 г. и по нохд № 1998/2006 г., двете на СРС, което увеличил размера му с шест месеца и присъединил към него наказанието обществено порицание. Съдът определил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. С. градски съд, наказателно отделение, тринадесети въззивен състав, с решение № 977 от 16.08.2010 г. по внохд № 2347/ 2010 г.изменил първоинстанционната присъда в частта за групиране на наказанията, като към съвкупността включил и наказанията глоба от 500 лева по нохд № 5598/2007 г.на СРС и пробация по разглежданото дело. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил размера на най-тежкото наказание с една година и определи общ размер четири години на наказанието лишаване от свобода , към което присъединил и наказанието глоба от 500 лева. Двете искания за възобновяване са направени от процесуалнолегитимирани лица в законните срокове и са допустими. Искането на осъдения Р. Х. е основателно в частта , с която се атакува извършеното групиране на наказания, наложени с влезли в сила присъди. Двете предходни инстанции са обсъждали при определяне на съвкупностите по реда на чл. 23 - 25 от НК и наказанието, наложено с присъда по нохд № 5598/2007 г. по описа на Районния съд в[населено място]. С решение № 449 от 22.10.2009 г. по наказателно дело № 443/2009 г. Върховният касационен съд отменил изцяло тази присъда по реда на възобновяването и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция . Следователно , към момента на произнасяне на въззивния съд , чл. 25 от НК бил неприложим за нохд № 5598/2007 г. на СРС , тъй като по него подсъдимият все още не бил осъден. Това обстоятелство изключва възможността въззивният съд , позовавайки се на чл. 301, ал.1 , т.3 във вр. с чл.317 от НПК, да обсъжда и решава какво общо наказание да определи на подсъдимия с оглед на вече отменена присъда . Налице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 , ал.1, т.2 от НПК, произтичащо от непроявено от съда усърдие за актуализиране на данните за постановените срещу подсъдимия присъди.То е отстранимо при ново разглеждане на делото в частта за групиране на наказанията. Останалите доводи на осъдения са неоснователни. Производството по делото пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият Р. Х. /след известни, отразени в протокола, колебания / признал на основание чл. 371, т.2 от НПК изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тях. Районният съд разяснил на подсъдимия правата му и с изрично определение го уведомил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от него самопризнание. Следвайки процедурата на чл. 372, ал.4 от НПК съдът установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.Това процесуално действие на съда е предмет на основната атака от осъдения, който твърди, че доказателствата по делото не само не подкрепят признатите от него факти, а дори ги опровергават. От досието на делото личи обратното. Непредубеденият прочит на писмените доказателствени средства / протоколи за разпит на свидетелите ,Б. С., Л. М. - С., А. И., С. Г., Е. Д., Е. В., А. Д., Д. Й., Иван К. /, експертните заключения и приложените документи – съдебни актове и копия от деловодни книги, категорично опровергава искателя, тъй като те подкрепят направеното самопризнание. Чрез тях е установена подмяната на съдебните актове с неистински, ползващи подсъдимия, както и обстоятелството, че Х. е ползвал досието на делото след връщането му от касационната инстанция в първоинстанционния съд за съхранение и архивиране, при което разполагал с възможност да замени част от страниците. Тези доказателства заедно със самопризнанието са достатъчни да установят по несъмнен начин фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което постановената от първата инстанция осъдителна присъда, потвърдена с въззивно решение, напълно удовлетворява критерия по чл.303 от НПК, в каквато насока са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г. На следващо място в искането за възобновяване осъденият тълкува превратно позицията на прокурора срещу разглеждането на делото при условията на съкратено съдебно следствие, черпейки от нея аргументи за недоказаност на обвинението.Преди всичко следва да се отбележи , че изразеното от държавния обвинител противопоставяне на съкратеното следствие не е задължително за съда, който не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по Глава двадесет и седма от НПК /арг. от чл. 370 , ал.2 от НПК /. При постановяване на определението по чл. 372, ал.4 от НПК съдебният състав упражнява суверенно процесуално правомощие на преценка на доказателствената съвкупност. Въззивната инстанция е извършила проверка на процесуалните основания на предходната инстанция да приеме за установени признатите от подсъдимия факти от обвинителния акт , при което правилно не е констатирала нарушения на принципа за обективно , пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. В конкретния случай доброволното и информирано самопризнание на подсъдимия , подкрепено от доказателствения материал от досъдебното производство, са създали убедителна и достатъчна база за законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните факти. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, поради което оплакването на осъдения срещу потвърдителната част на въззивното решение е лишено от основание. За пълнота на изложението и в отговор на доводите в искането на осъдения настоящият съдебен състав отхвърля изложената в него интерпретация на правилото на чл. 24 от НК, според която при кумулиране на няколко наказания от един от същи вид и такива от различен вид е невъзможно увеличаване на определеното най-тежко наказание. Достатъчно е групирането да включва повече от едно наказание от определен вид, за да се открие възможност за определяне на адекватната санкция по реда на чл. 24 от НК. Изложеното по-горе относно допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила чрез кумулиране на наказание по отменена присъда обуславя основателност и на искането за възобновяване , направено от Главния прокурор. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да изясни актуалния наказателен статус на подсъдимия и извърши групиране на наказанията по всички постановени срещу него присъди при спазване на разпоредбите на чл. 23 - 25 от НК , търсейки най-благоприятния за него вариант. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 2347/2010 г. по описа на С. градски съд, отменява постановеното по него решение № 977 от 16.08.2010 г. само в частта, с която е извършено групиране на наказанията, наложени с отделни присъди на подсъдимия Р. Р. Х. и връща делото за ново разглеждане от същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.