1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 101 Гр.София, 30.07.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 349/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Д. С., подадена чрез защитника му адв.Вл.М., срещу въззивно решение № 248 от 13.06.2019г., постановено по ВНОХД № 341/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, II въззивен състав. В жалбата се визират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,т.2 и 3 НПК. Като допуснати съществени процесуални нарушения се отбелязва наличието на пороци в доказателствения материал, послужил на съдебните инстанции при мотивиране на изводите относно фактическите въпроси по делото. Защитата счита, че проведеното разпознаване на подсъдимия от пострадалата е напълно дискредитирано, тъй като не са спазени процесуалните правила - на пострадалата не е бил осигурен преводач, следственото действие не е извършено при подходящи условия (недобра светлина и разстояние), налице са противоречия с показанията й преди разпознаването и основните белези, по които тя е посочила извършителите. Оправя се критика към доказателствената дейност на въззивния съд и се посочва, че съдебните инстанции са се предоверили на показанията на пострадалата; че същите са събрани незаконосъобразно, тъй като свидетелката е разпитвана без преводач; че данните за отнетата сума от 2000 евро са предоставени две години след деянието. Въз основа на тези аргументи се прави възражение за незаконосъобразно осъждане на подсъдимия, поради което се иска от касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да оправдае подс.С.. Касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК формално се посочва в жалбата, без да се подкрепя с доводи. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С., адв.М., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Подсъдимият не се явява пред касационния съд и не взима отношение по жалбата си. Повереникът на частният обвинител А. С. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не открива сочените от защитата касационни основания и не споделя нейните оплаквания и искания. Намира въззивния съдебен акт за законосъобразен и справедлив, поради което предлага да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 09.11.2018 год., постановена по НОХД №206/2016 год. по описа на Софийски градски съд, НО - 4 състав, подсъдимите И. Д. С. и Б. В. Р. са признати за виновни в това, че на 18.09.2013г., в съучастие като съизвършители помежду си, чрез използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи на обща стойност 5713,21лв. от владението на М. Г. и А. С. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила, и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив за подс. С., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК на подс.С. е наложено наказание от 5 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК на подс. Р. е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Приспаднато е времето, през което подсъдимият С. е бил задържан по настоящото дело и съдът се е произнесъл по въпроса, свързан с направените по делото разноски. По повод постъпили жалби от двамата подсъдими и протест от представителя на прокуратурата е било образувано въззивно производство. С решение № 248 от 13.06.2019г. по ВНОХД № 341/2019г. по описа на Софийския апелативен съд присъдата е била изменена както следва: Деянието, извършено от подсъдимия С. е било преквалифицирано като такова по чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1,т.4, вр. чл.29, ал.1,б.“а“, вр. чл.20, ал.2 НК и той е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл.199 НК, като наказанието му е намалено на три години „лишаване от свобода“ Деянието извършено от подс. Р. е преквалифицирано по чл.195, ал.1,т.4, вр.чл.20, ал.2 НК, оправдан е по първоначално повдигнато обвинение по чл.198 НК и наказанието му е намалено на една година „лишаване от свобода“ и на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок то три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Върховният касационен съд намира жалбата на подс.С. за неоснователна. Преди да изложи аргументите си по наведените възражения настоящата инстанция следва да отбележи, че по развитите доводи, съотнесени към чл.348,ал.1,т.2 НПК, но по естеството си представляващи възражения за необоснованост на обжалвания съдебен акт, не може да се произнесе, защото те не са касационно основание. В рамките на редовното триинстанционно производство настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения, а извършва проверка за правилното приложение на материалния закон въз основа на фактите, приети за установени от предходната инстанция. Контролът по отношение формиране вътрешното убеждение на въззивния съд е недопустим, ако не са констатирани пороци в доказателствената дейност. Именно поради това касационната инстанция ще разгледа оплакванията, които са в рамките на правомощията й. На първо място, касаторът твърди, че към доказателствената съвкупност са приобщени и ползвани от предходните съдебни инстанции незаконосъобразно събрани доказателства. Посочват се разпитите на пострадалата, осъществени на досъдебното производство без преводач, проведеното разпознаване, отново в отсъствие на преводач, като се добавя, че това следствено действие е извършено в неподходяща обстановка и не на предвиденото място. Оплакванията са направени и пред въззивния съд, който внимателно е разгледал същите и е дал изчерпателен отговор на поставените въпроси, с които настоящия съд се солидаризира напълно. Единствено следва да се посочи следното: Действително пострадалата е с двойно гражданство - българско и турско, живеела е преимуществено в Турция, преди да започне обучението си по медицина в България през 2010г. Няма спор, че обучението е провеждано на английски език, но в рамките на три години свидетелката С. е живяла в страната. Това обстоятелство е в унисон със субективното й убеждение, че владее български език дотолкова, че да го използва в ежедневието и да може да проведе обикновен разговор. Обстоятелството, което я е подбудило да поиска преводач в съдебното производство, е по-сложният изказ, спецификата на терминологията и участието на множество лица, които използват строго професионален език в общуването си. От показанията на свидетелката, депозирани пред съда, не могат да се констатират различия с това, което е казала и на досъдебното производство, без преводач, което мотивира и извода, че тя е била наясно с процесуалната си роля, с това какво се изисква от нея (да разкаже под формата на свободен разказ възприетото, да посочи лицата, които са участвали в деянието, ако ги разпознае). В този смисъл не се констатира трудност в комуникацията, която да е поставила свидетелката в ситуация, не позволяваща й да се ориентира и предостави нужната информация, закрепена чрез разпитите , както и да посочи извършителите на престъплението. Тя самата определя познанията си по езика като задоволителни за ежедневна комуникация, което се е потвърдило при разпитите й пред съдия по реда на чл.223 НПК и в съдебно заседание пред първия съд. Защитата на подс.С. оспорва законосъобразното провеждане на разпознаването и на друго основание, освен липсата на преводач - твърди, че не са спазени процесуалните изисквания, тъй като разпознаваните лица били в двора на полицията, а пострадалата ги е наблюдавала от втория етаж на сградата, при липса на добра видимост и осветеност. Идентични оплаквания са правени и през въззивния съд, но тъй като отговорите на втората инстанция очевидно не ползват касатора, той ги поставя на ново обсъждане и пред този съд. Следва да се отбележи, че аргументите в мотивите на апелативния съд са достатъчно обосновани и изчерпателно се спират на всеки довод на защитата, относим към поставените въпроси. Законосъобразно е прието, че независимо дали пострадалата е извършила разпознаването с кабинет на разследващ полицай, или лицата са били на двора, а тя ги е наблюдавала от разстояние или през процеп, то с достатъчна категоричност се установява, че извършителите са й били представени по отделно за разпознаване, редом с други лица, че всеки едни от участващите е държал номер, че тя е могла достатъчно добре да си огледа и категорично да посочи подс.С. и подс.Р. като извършители на деянието. Въззивният съд правилно е приел, че няма съществени противоречия в показанията на пострадалата С. като е отбелязал, че единствено има различие в обема на споделената от нея информация, поради което правилно е приета като по-подробна тази изложена в дните непосредствено след деянието. Относно основните белези на двамата извършители пострадалата е последователна и отстоява с нужната категорични при всичките си разпити обстоятелството, че именно подсъдимите са двамата мъже, които са били в апартамента и с които се е сблъскала на вратата на жилището. Основно място в доводите на касатора заема оплакването, че пострадалата е конкретизирала твърде късно размера на нанесените й щети и след две години е включила сред липсващите й вещи и сума от 2000 евро. Подобно възражение е свързано с обосноваността на съдебния акт (под форма оспорване показанията на свидетели и кредитирането им от съда) и настоящата инстанция не е компетентна да обсъжда. Въпросът за достатъчността и достоверността на доказателствените източници, от които са направени фактическите и правни изводи е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на проверка. Контролиращата инстанция проверява спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали са събрани доказателствата по надлежния ред и оценени съобразно действителното им съдържание, дали противоречието им с други доказателствени източници е констатирано, мотивирано ли е в решението кои да се кредитират, респективно - направени ли са точни фактически и правни изводи. Няма спор, че свидетелката С. е основен свидетел на обвинението като пострадала от деянието. Същата е разпитвана нееднократно на досъдебното производство, като първите три разпита са концентрирани в кратък период след деянието, а останалите два - две години след това. Съмнения у защитата поражда фактът, че свидетелката съобщава за отнемането на сума пари от 2000 евро на по-късен етап от разследването. Въпросът относно достоверността на показанията на св.С. е бил поставен на детайлен анализ и от въззивния съд (л.17, 18 от мотивите на въззивното решение), като са изложени пространни и аргументирани съждения, с които е споделено становището на първата инстанция относно истинността на казаното от нея както пред съда, така и на заявеното на досъдебното производство. Съпоставени са с показанията на св. М. Г., с писмените доказателства относими към внесената такса за обучение в Медицинския университет, взето е предвид емоционалното състояние на пострадалата след деянието, както и последвалите семейни проблеми, свързани със здравословното състояние на неин родител, все факти, относими към обстоятелството, свързано с по-късното уточнение на липсващите вещи. Доколкото показанията на свидетелката са приобщени и проверени надлежно от съдебните инстанции, анализирани са законосъобразно и е извършена тяхна проверка, за да се провери истинността им, настоящата инстанция не би могла да осъществи различна тяхна интерпретация или да ги изключи от доказателствената съвкупност. Може да се обобщи, че касационната инстанция не констатира пропуски в дейността по обективното, всестранно и пълно изясняване на относимите към делото факти и не споделя възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения. Авторството на деянието е установено, като е приложен правилно и материалният закон. Възражението за несправедливост на наказанието е маркирано в жалбата, без да са посочени каквито и да са доводи в негова подкрепа, поради което и касационната инстанция не би могла да вземе отношение по същото. Следва единствено да се отбележи, че въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието от грабеж в кражба, което е довело и до редуциране на наказанието не само на касатора, но и неговия съпроцесник - подс.Р.. Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 248 от 13.06.2019г., постановено по ВНОХД № 341/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, II въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: