Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр.София, 22 януари 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Николай Любенов и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 661/09 година. Производството е образувано по искане на осъдения Р. К. Ш. за възобновяване на внохд № 79/2009 год. на Благоевградски окръжен съд, и отмяна на постановеното по него решение № 137 от 14.05.2009 год., с което е потвърдена присъда № 441 от 29.10.2008 год. по нохд № 398/2007 год. на Сандански районен съд, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатите обвинения, алтернативно се прави искане връщане на делото за ново разглеждане, или наказанията и изпитателния срок на условното осъждане се намалят. В искането за възобновяване на делото са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1 НПК. Доводите са това са, че в диспозитива на обвинителния акт не са изложени обстоятелства в какво се изразява противозаконното пречене на орган на власт. Твърди се, че се касае за административно нарушение, а не за извършено престъпление. В обстоятелствената част не е посочено с какво е ударен пострадалия и не е установено, че това е подсъдимият Ш. Не са приобщени като веществени доказателства вещите, които били свалени от него по време на преследването-яке, шапка и маска. Неоснователен е отказа на съда да приложи чл.9 ал.2 НК по отношение на престъплението по чл.270 ал.1 НК, както и да приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Защитата на подсъдимия Ш. Я. в съдебно заседание поддържа искането и пледира за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или наказанията се намалят. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното и съдебно производство, които да са основание за възобновяване на делото. Наложените наказания са справедливи. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 441 от 29.10.2008 год. по нохд № 398/2007 год. на Сандански районен съд, подсъдимият Р. К. Ш. е признат на виновен в извършени престъпления по чл.270, ал.1,пр.1. и по чл.131 ал.2, т.3, вр. с чл.130 ал.1 НК и съответно за първото е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв., а за второто-две години лишаване от свобода. По правилата на съвкупността е определено общо наказание от две години лишаване от свобода и гроба в размер на 300.00 лв.. След извършено групиране и с наказанието с присъдата по нохд № 12/2007 год. на Сандански районен съд, към това наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 1 000.00 лв. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Осъден е и да заплати на И. Т. сумата от 1 500.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици. С обжалваното решение присъдата е потвърдена и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Същите доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона са правени и пред въззивната инстанция и за да ги отхвърли като несъстоятелни в изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 НПК в мотивите на решението, след задълбочено обсъждане са изложени подробни и убедителни съображения, които се споделят и от касационната инстанция. Това, че не удовлетворяват защитната теза на подсъдимия, поддържана и пред тази инстанция не налага да бъдат повтаряни. В мотивите към атакуваното решение са намерили своето място фактическите положения, приети за установени, правните изводи, оценката на доказателствата и ясни конкретни отговори на всички възражения на защитата и подсъдимия срещу осъдителната присъда. Некоректно е да се поставя отново въпроса за авторството на деянието, след като подсъдимия Ш, при преследването от пострадалия.св. Тупаров и св. Пnbsp; е заловен укрит в окоп, като последният свидетел е бил насочван от оператора на термовизионната система за неговата посока на движение. От данните на последната, съдържащи се в изготвената докладна записка от 03 група на ОДГ е видно, че на инкриминираната дата и място, единствено са засечени и записани група от 6 лица движещи се в посока на Р. Гърция и след установяването на същата от подвижния патрул е започнало преследването на побягналия водач на групата, без прекъсване във времето и лицето, с което св. Т е влязъл във физически сблъсък при опита да бъде спряно и задържано и заловеното по късно от св. П, са едно и също лице и това е подсъдимия. Свидетелят Т. видял и лицето му, след като го осветил с носения в него фенер, когато свалил маската от него и след залавянето му го разпознал. В тази насока и показанията на св. М. При тази безспорност на доказателствата е без значение допуснатия пропуск на досъдебното производство за приобщаване на вещите изхвърлени от подсъдимия при преследването като веществени доказателства. Няма съмнение и за това, че с действията си е препятствал дейността на орган на власт да изпълни служебните си задължения. Не е изпълнил негово разпореждане, направил опит на избяга от местопрестъплението, при което оказал физическа съпротива и причинил телесна повреда. Затова е осъществил от обективна и субективна с. престъплението по чл.270 ал.1 НК и с оглед степента на обществена опасност да деянието, по изложените в мотивите решението съображения на л.9 се изключва приложението на чл.9 ал.2 НК. Обвинителният акт напълно съответства на изискванията на чл.246 НПК и на задължителните указания в ТР № 2 от 07.10.2002 год. на ОСНК. Деянията са доказани по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК. При установените факти материалния закон е приложен правилно. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е израз на подценяване на извършеното и не е подкрепено с никакви нови обстоятелства. Данните по делото и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства са мотивирали първостепенният съд да наложи наказания под средния размер предвиден в закона за престъплението по чл.131 НК и алтернативното по- леко по чл.270 ал.1 НК. Въззивният съд, след изложени съображения, с оглед степента на обществена опасност на деянията и дееца, правилно ги е приел за справедливи, индивидуализирани поотделно и това по съвкупност, както и размера на изпитателния срок за отлагане на неговото изпълнение. Правилно е и заключението, че не са налице условията на чл.55 НК, за да бъдат изпълнени целите визирани в чл.36 НК. Не са налице основанията за по чл.342 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т.1,2 и 3 НПК за възобновяване на делото, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Лумен К. Ш. за възобновяване внохд № 79/2009 год. на Благоевградски окръжен съд и ОТМЯНА на постановеното по него решение № 137 от 14.05.2009 год., с което е потвърдена с него присъда № 441 от 29.10.2008 год. по нохд № 398/2007 год. на Сандански районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: