Р Е Ш Е Н И Е № 122 София, 27 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2404/2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. О. и по жалба на частните обвинители Р. А. А. и Г. И. Г. срещу решение № 215/05.11.2013 г. по ВНОХД № 231/2013 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е изменена първоинстанционната присъда от 12.07.2013 г., постановена по НОХД № 332/2013 г. от Окръжен съд – Велико Търново. С последната присъда подсъдимият О. е бил признат за виновен в това, че на 14.04.2013 г. при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение (знак „Г-9”, чл. 5, чл. 20, ал.2 , чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а-г” от ЗДП), причинил по непредпазливост смъртта на И. Г. Г., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „б” във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в” и във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип и при първоначален „общ” режим. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия и по жалба на частните обвинители, присъдата е изменена, като подсъдимият О. е бил признат за невинен и оправдан за нарушенията по чл. 5 и по чл. 123, ал.1, т. 1 и т. 2 б. „в” и „г” от ЗДП. В касационната жалба на подсъдимия О. се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че съдът не е отчел в достатъчна степен чистото му съдебно минало, тежкото семейно положение, съдействието за разкриване на обективната истина, причините, поради които е напуснал местопроизшествието. Отправеното искане е за приложение на чл. 66 от НК. Касационната жалба на частните обвинители също се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд, макар и да е отдал достатъчна фактическа и правна тежест на обстоятелствата, че тежките автомобилни катастрофи са резултат от поведението на турски водачи на ППС, че такива водачи пренебрегват безопасността за сметка на бързината при доставката на стоки, какъвто е и конкретният случай, то потвърденото наказание от три години лишаване от свобода е занижено. І. Решението на апелативния съд подлежи на отмяна, защото същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Производството по делото е проведено по реда на глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият О. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Проведената процедура е предопределила прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК. В диспозитива на присъдата е отразено, че на основание чл. 58а от НК на подсъдимия О. му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години. В мотивите на присъдата си съдът е аргументирал извод, че справедливото наказание, съответстващо както на обществената опасност на дееца, така и на обществената опасност на деянието, е това от четири години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК същото следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание от три години лишаване от свобода (л. 72 от делото). Повече от очевидно е, че наказанието от четири години лишаване от свобода, намалено с една трета при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, би следвало да даде като резултат две години и осем месеца лишаване от свобода, а не три години, както е приел съдът. Съображенията, с които е отхвърлено искането на подсъдимия за приложението на чл. 66, ал.1 от НК, съдържат позоваване на обстоятелства, които не са налични по делото. Така, на стр. 72 от делото (л. 5 от мотивите) е посочено, че „..в конкретния случай съдът намира, че при ПТП със смърт на пострадалите, тяхната многобройност изискват при отчитане целите на наказанието да се даде превес на генералната превенция..”. С деянието, предмет на обвинението, е причинена смъртта само на И. Г. Г.. Затова са необясними аргументите за „пострадали” и за „тяхната многобройност”, които обстоятелства са в основата на отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Иначе казано, от първоинстанционния съдебен акт не става ясна волята на съда - какво по размер наказание лишаване от свобода е наложено; и какви са съображенията, обосноваващи неговото ефективно изтърпяване, след като извън невярно отразеното в мотивите, други аргументи по повод отказа да се приложи чл. 66 от НК не присъстват. Срещу така постановената присъда са постъпили жалби от подсъдимия О. и от частните обвинители Р. А. и Г. Г.. Въззивният съд е декларирал в мотивите си, че в съответствие с разпоредбата на чл. 314, ал.1 от НПК е извършил проверка на атакуваната присъда и е намерил, че и двете жалби са неоснователни. Отразената в мотивите на решението аргументация обаче не дава основание да се приеме, че са изпълнени изискванията на цитираната разпоредба, а и не само на нея. Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въззивният съд не е констатирал посочените процесуални недостатъци в дейността на първата инстанция при индивидуализацията на наказанието и по този начин не е дал отговор на поставените въпроси в жалбите на О. и на частните обвинители. По отношение на жалбата на частните обвинители, извън общо заявеното, че е неоснователна, липсва какъвто и да е отговор на поддържаните с нея възражения. Безспорно, излагайки аргументите си, че наложеното от първата инстанция наказание е справедливо, би могло да се приеме, че доводите на частното обвинение са отхвърлени като неоснователни. Такъв подход, макар и непрецизен, би бил приемлив, ако липсваха допуснатите от първата инстанция нарушения, останали неотстранени от въззивния съд. По отношение на доводите на подсъдимия, също оспорващи справедливостта на наложеното наказание, съдът е излагал съображения, които трудно се вместват с разпоредбите на чл. 6 от Конституцията на Р България, чл. 11 от НПК и чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ. Съдът си е позволил да формулира негативна оценка за личността на подсъдимия на базата на неговата етническата принадлежност, народност и образование. Тази оценка е съчетана със заявеното в мотивите лично становище на този съдебен състав за това, че тежките автопроизшествия във В. област са резултат от нарушения на водачи на турски товарни камиони. Така заявената позиция в решението разкрива не само несъвместимост с конституционните и процесуални разпоредби, но предизвиква и съмнение в непредубедеността на съдебния състав. На следващо място, съдът е отхвърлил доводите на защитата за неотчитане на смекчаващи отговорността обстоятелства – „тежкото семейно положение на подсъдимия” по начин, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Доколко това обстоятелство би имало значение при индивидуализацията на наказанието е отделен въпрос. Съдът обаче е приел същото за недоказано, защото извън твърдението на самия подсъдим данни за утежнен семеен статус липсвали, такива не са открити и в показанията на свидетеля Д., негов работодател. Първо, ако съдът е счел, че семейното положение на подсъдимия е фактор, който има значение при индивидуализацията на наказанието е следвало да прояви необходимата активност и да го изясни, включително при съобразяване на наличните данни, изходящи от самия подсъдим (виж, декларация за семейно материално положение и имотно състояние, л. 131, т. ІІ от досъдебното производство). Второ, позоваването на показанията на свидетеля е неуместно, защото данни за семейното положение на подсъдимия не са установявани чрез разпита му в досъдебното производство и това личи от съдържанието на същия, което обаче не изключва наличието им. Трето, изясняването на въпроса за степента на отговорността не е несъвместимо с проведената процедура (виж, ТР № 1/2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г., ОСНК, т. 8.1). ІІ. За изчерпателност на проверката следва да се отбележи, че с основание защитата на подсъдимия се противопоставя на отразеното в съдебните актове (виж, мотиви на присъдата, л.71, решение, л. 47, гръб) – за извършено изследване относно наличие на упойващи вещества в кръвта на пострадалия. Достатъчно е да се види постановлението за назначаване на експертизата, поставената задача и експертното заключение (виж, л. 28, 29 от т. ІІ на досъдебното производство), за да се установи, че констатациите на съда за извършено изследване относно наличие на упойващо вещество в кръвта на пострадалия, съответно за резултата от същото, са произволни. Съдебният акт е загубил своята убедителност както от ненужните повторения на експертните изводи, при това не съвсем точно възпроизведени, така и от съжденията за поведението на „загиналия велосипедист” (л. 51, гръб), макар жертвата да е управлявала мотоциклет. Посочената в този пункт непрецизност на съдебния акт не е съществена за изхода на делото, но наред с останалите констатирани недостатъци илюстрира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да провери изцяло невлязлата в сила присъда. Не е отстранил посочените по-горе нарушения, допуснати от първата инстанция, сам е допуснал други и по този начин е ограничил правата на страните - да разберат защо техните доводи са приети за неоснователни. Извършената ненадлежна проверка от въззивния съд препятства възможността на касационната инстанция да прецени основателността на доводите за допуснато нарушение по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, присъстващо и в двете жалби, разбира се, с противоположна насоченост. Това налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани посочените пороци и да даде отговор на поставените и сега с касационните жалби въпроси, относно справедливостта на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 215/05.11.2013 г. по ВНОХД № 231/2013 г. на Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.