4 Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 27.11.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2029 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Б., в качеството му на синдик и представител на [фирма], с настоящ синдик, Т. Н., срещу решение № 365/ 14.12.2012г. по в.т.д. № 613/2012г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1156/05.07.2012г. по т.д. № 2488/2011г. на Окръжен съд - Варна за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20/1213г./, за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на плащания по договор за револвиращ банков кредит, извършени след началната дата на неплатежоспособност, в периода от 30.04.2008г. до 04.01.2010г., в размер на 551 124,17 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли да се отмени атакуваното решение и се уважи иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20/1213г./, както и съединения при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ответникът, [фирма], поддържа, че касационната жалба е основателна. Ответникът, [фирма], счита, че жалбата е неоснователна. Позовава се на завеждане на обуславящите искове извън едногодишния преклузивен срок, въведен с новата редакция на по чл.649, ал.1 ТЗ. С определение № 560/ 25.06.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради евентуална недопустимост на въззивното решение, с оглед приложението на основание пар.14, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ТЗ /ДВ бр.20/ 28.02.2013г./ спрямо заварените искови производства по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция ДВ бр.70/1998г/ за прогласяване на нищожност на изпълнение на парично задължение по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на новата редакция на разпоредбата /пар.8 от ПЗР на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/2013г./, според която извършеното от длъжника изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени пасивно субективно съединените искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/, въззивният съд е приел, че плащанията по договора за револвиращ кредит чрез договорената форма на плащане - директен дебит, не могат да се разглеждат като предпочитателни, тъй като договарянето на условията за плащане чрез директен дебит е предпоставка за придобиване на кредита, като еквивалентен актив от страна на длъжника, а не за погасяване на паричен дълг, който към този момент още не е съществувал. Кредиторът е продължил да осигурява кредитна линия, а с това и участие на длъжника в търговския оборот. Решаващият състав се е позовал и на поредността на удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, които предхождат останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, с което се цели да се осигури възможност предприятието да продължи да работи, за да може евентуално да бъде оздравено. По отношение на лихвите е посочено, че те са заплатени не от длъжника, а от поръчителя, като е установено и различие между посочените в исковата молба плащания и доказаните в процеса. Предвид отхвърлянето на обуславящия иск, е приет за неоснователен обусловения иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 551 124,17 лева, предявен от синдика в качеството му на представляващ несъстоятелното дружество. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че производството по исковете е недопустимо. С изменението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ с пар.8 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.20/ 28.02.2013г./ е променен, както фактическия състав на иска чрез включване на нови елементи, така и неговия вид – от установителен в конститутивен, като съгласно пар.14, ал.1 на ПЗР от цитирания ЗИДТЗ, изменението има действие и спрямо заварените искови производства по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ за попълване на масата на несъстоятелността, каквото е настоящото производство. С изменението на чл.649, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по чл.646, ал.2 ТЗ /вкл. висящите/ се въведе и едногодишен преклузивен срок, който тече от откриване на производството по несъстоятелност при решение по чл.630 ТЗ. Присъщо на всички процесуални срокове, вкл. тези за предявяване на иск е, че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от тяхната същностна характеристика на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. Ето защо и при действието на разпоредбата на пар.14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, следва да се приеме, че при открито производство по несъстоятелност, преди влизане в сила на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./ едногодишният преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по чл.646, ал.2 ТЗ, тече от влизане в сила на изменението на закона, а не от откриване на производството по несъстоятелност. С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователно становището на банката - ответник, че исковете по чл.646, ал.2 ТЗ са недопустими, поради предявяването им извън преклузивния срок, въведен за първи път с новата редакция на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, приета след завеждане на исковете. Исковете по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ са разгледани от двете долни инстанции като установителни, съобразно действащата към този момент старата редакция на закона. С посочената по-горе законодателна промяна обаче защитата на масата на несъстоятелността по чл.646, ал.2, ал.1 и ал.3 ТЗ /стара редакция/ се осъществява, вкл. и по неприключилите съдебни производства, не чрез установителен иск за прогласяване нищожност на действия и сделки спрямо кредиторите на несъстоятелността, а посредством упражняване на потестативно материално право за обявяване недействителност на действия и сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността по съдебен ред чрез конститутивен иск. Същевременно, по висящи съдебни производства, вкл. първоинстанционни, изменение на вида на иска от установителен в конститутивен, с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК, е недопустимо. Процесуалният закон не допуска и едновременно изменение на основанието и петитума на иск, до което би се стигнало при опит същите да бъдат съотнесени към новата характеристика и съставни елементи на иска. Ето защо, при постановена от закона защита на масата на несъстоятелността чрез конститутивен иск и осъществена такава чрез установителен иск и невъзможност по висящото производство да се премине към разглеждане на новия фактически състав на иска чрез промяна на вида на защитата, съответно чрез едновременна промяна на обстоятелствената част и петитума на иска, разгледаните от съдилищата искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ са недопустими, като постановените по тях решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете - прекратено. При недопустимост на обуславящите искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/, обусловените осъдителни искове също са недопустими с оглед липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им, поради което постановените по тях решения също подлежат на обезсилване, а производството по исковете - на прекратяване. Предвид изхода на делото, на основание чл.649, ал.6, изр.2-ро ТЗ, [фирма] следва да заплати държавна такса за касационната инстанция по сметката на ВКС в размер на 22 044,97 лева по обуславящите и обусловените искове. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 365/ 14.12.2012г. по в.т.д. № 613/2012г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение и потвърденото с него решение № 1156/05.07.2012г. по т.д. № 2488/2011г. на Окръжен съд - Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдика на [фирма] искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20/1213г./, за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на плащания от [фирма] на [фирма] по договор за револвиращ банков кредит, извършени след началната дата на неплатежоспособност, в периода от 30.04.2008г. до 04.01.2010г., в размер на 551 124,17 лева и по иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на [фирма] за заплащане от [фирма] на сумата от 551 124,17 лева. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 22044,97 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.