1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50123 София, 17.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1220 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 236 от 20.04.2022 г. по настоящето дело, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, е допуснато до касационно обжалване решение № 1359 от 26.06.2020 г. по в.гр.д. 6190/19 г., САС, ГО, 4 състав, в частта, с която ЗАД „Армеец“ е осъден да заплати на П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. по 10 000 лв на всеки от тях, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм). Изложени са съображения за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетение, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ от 2004 отм. Счита, че съдът неправилно е приложил нормата, така както е тълкувана в ТР 1/21.06.2018 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС , ППВС 4/61 и ППВС 5/69 г. Счита, че съдът неправилно е определил наличието на особено близка ,трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалия. По същество са изложени подробни съображения за наличие на отменителните основания съгласно чл. 280, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от ГПК Моли да се отмени решението. Ответниците чрез адв. Н. оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато по посочения в определението правен въпрос: Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на пострадали лица от смъртта на техен близък, с когото са създали трайни отношения и дълбока емоционална връзка. Съгласно задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г на ППВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., право да получат обезщетение за неимуществени вреди имат най-близките родственици на починалия, низходящи, възходящ и съпруг, отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, както и лицето, с което починалият е живеел на съпружески начала. С Тълкувателно решение 21.06.2018 по тълк.д.1/2018 г., ОСНГТК на ВКС, определи, че правото на обезщетение освен за лицата, за които това е признато с посочените постановления, има и всяко лице, което приживе на пострадалия, е създало с претендиращия трайна и дълбока емоционална връзка и търпи продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. С т. 2 от посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС 2/84 г. Съгласно трайната практика на ВКС, израз на която са решение № 2 от 28.01.2019 г. по т.д. 3166/17 г., ВКС, II ТО, решение № 60 133 от 11.10.2021 г. по т.д. 1902/20 г., ВКС, II ТО, решение № 6 от 01.03.2022 г. по т.д. 2225/20 г., II ТО на ВКС и много други, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди следва да се докаже особено близка връзка между починалия и претендиращия и действително претърпените вреди. Като спазвайки тълкуването на чл. 52 от ЗЗД в посоченото Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк.д. 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, Върховният касационен съд в редица свои решение разяснява, че близката връзка и привързаността, между претендиращия и жертвата на пътно-транспортно произшествие, подлежи на преценка, като се установяват посредством доказателствата, събрани по делото. Тази преценка се съпоставя съгласно общото разбиране в обществото за родствени връзки и тяхното обичайно състояние и развитие. В изясняване смисъла на особено близка връзка в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките между тях се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Следва да са налице конкретни житейски обстоятелства, съобразно които привързаността била станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Само при така установена връзка е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. От значение е не само формалната родствена връзка, а наличие на доказателства, че вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, съгласно задължителното тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, съгласно ППВС 4/61 и ППВС 5/69 г. Така е прието, че привързаността между братя и сестри следва да е в по-голяма степен от обичайните отношения, като в зависимост от конкретната житейска ситуация се установява особена силна привързаност, като освен обичайната привързаност, взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но освен това следва да се установят специфични обстоятелства, тези традиционни отношения са прераснали и са надградени, тогава може да се признае, че тези братя/ сестри са материално легитимирани да искат заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия. В решението, в частта, която е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е приел наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане, както и основание за ангажиране отговорността на застрахователя, като е приел наличието на отговорност за застрахователя, на основание чл. 226 от КЗ отм. Прието е, че вината за настъпване на пътно-транспортно произшествие се установява от влязла в сила присъда от 13.04.2017 г. по нохд 16/17 г. на Монтански окръжен съд, като е установено, че виновен и причинил по непредпазливост смъртта на Г. Й. А. е водачът на лек автомобил Опел Вектра, нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5, ал.1, т. 3, чл. 21, ал. 1, чл. 123, ал. 1 ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние и водачът е избягал от местопроизшествието. За да определи обезщетение за посочените лица, ответниците по касационната жалба П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б., въззивният съд е установил от удостоверение за родствени връзки изх. № 512 от 1.11.2018 г. , че починалият Г. Й. А., е имал брат П. Й. А., сестра Й. Й. Б. и сестра Р. Й. А.. Приел е, че според свидетелските показания е установено, че братята и сестрите на Г. А. понесли тежко новината за смъртта му, трудно преживели загубата му, постоянно ходели на гробищата, почиствали и скърбели. Ищците били много близки, между него, брат му, сестрите му, внуците му били поддържали постоянни отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания. Така е определено,че на П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. следва да се определят обезщетения от по 10 000 лв. За да приеме посочените факти, въззивният съд е възприел свидетелските показания на С. С. Б., син на Р. А.. Настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд е необосновано. При така посочените свидетелските показания, въззивният съд, необосновано е приел, по отношение на братята и сестрите на починалия, са налице особени отношения, можещи да бъдат квалифицирани като изключителни. Въззивният съд неправилно е възприел свидетелските показания. От свидетелските показания може да се установи, че между братята и сестрата са съществували добри, традиционни отношения, които могат да се определят за типични в българския бит. Добрите отношения са характерни за обществото и норма. Съгласно тълкуването на ВКС, посочено по-горе, такава връзка между братя и сестри не може да бъде определена като изключителна. Не са доказани особени отношения, общи за братята и сестрите, които приживе на пострадалия, да са създали изключителна житейска среда и да са породили привързаност, която е по-голяма от обичайната за традиционните отношения между братя и сестри. Поради това решението е необосновано и постановено в противоречие на материалния закон - отменително основание, въведено с касационната жалба, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че решението в допуснатата до обжалване част, следва да бъде отменено и вместо него исковете на тези лица да бъдат отхвърлени. При този изход на спора, на ответника – застраховател се дължат направените разноски пред настоящата инстанция. Съгласно представения списък на разноските на основание чл. 80 от ГПК, направените разноски пред касационната инстанция са 1 430 лв и следва да се присъдят. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1359/26.06.2020 г. по гр.д. 6190/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, 4 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 32 от 21.10.2019 г. по т.д. 43/19 г. по описа на Окръжен съд – Монтана е осъден ЗАД „Армеец“ АД да заплати на П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. по 10 000 лв на всеки, обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на Г. Й. А., загинал в ПТП на 02.11.2015 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Й. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. М., [улица], Р. Й. А., ЕГН [ЕГН] [населено място], обл. М., [улица] Й. Й. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], дол, обл. М., [улица] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 10 000 лв, причинени им от смъртта на брат им Г. Й. А., в пътно-транспортно произшествие на 02.11.2015 г. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. да заплатят на ЗАД „Армеец“ сумата от 1 430 лв, направените разноски за настоящето производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: